"Позитано" 20, или прашното леговище на сбръчканото Време

Има едно място в тази страна, където времето е спряло. Застинало, мрачно и наситено червено. Времето там е задимено и в лошо настроение. То е с разкривено лице, подпира се на осеммилионен бастун, говори менторски. Понякога умира от нагъл смях и тютюнева кашлица. До това място се стига лесно. Влиза се трудно. Времето си почива на „Позитано” 20. Там се чувства комфортно, сбръчква се, старее, но знае, че винаги има кой да го реанимира. Ако времето беше жена, там към нея щяха да се обръщат с „другарко”, не с „госпожо”.

На всеки четири години другарката Време си слага ярко червило на устните, намазва скулите си с него и оглеждайки се в джобно огледалце, размазва червената ципура по бузите си с онова специфично движение, което бабите ни са усвоили като навик поради липса на руж. Прическата на другарката Време естествено е добре познатата „розичка”, известна още като фризура „До-ре-ми-фа”. Така пременена, другарката Време дефилира по улиците, представя се за „възрастна госпожа”, чука по вратите ни, влиза в домовете ни и започва да ни казва как да живеем като всяка досадна старица, вкопчена в собствения си живот.

На „Позитано” 20 другарката Време обаче никога не може да бъде госпожа. На „Позитано” 20 тя се охранява от един полупиян портиер. Сбръчкан, лъхащ на алкохол и соцспомени бай Иван демонстрира властта си, която е получил от другарката Време, обръщайки се с прегракнало към посетителите с „Ало, ти къде?!”. Пред накипрената старица обаче се гъне като спиртосан червей и изкуствено чупи в усмивка обилно наквасените с ракия устни. Под зорката охрана на възрастния портиер застиналото време ни дебне. За да вдигне гордо палец в победния си жест. След което да смачка с палеца си тези, които може. Ей така, по другарски.

Другарката Време е паметлива, но когато излезе на улицата, услужливо я удря амнезията. В мрачното си леговище на „Позитано” тя напето се разхожда по прогнилия от годините мокет, кашля от праха и гледа руски филми. На курорт пее „Бийтълс”, досущ като верния си внук – Сергей Станишев. От време на време другарката Време си изпуска нервите, вселявайки се в лидера на лявото крило на БСП Янаки Стоилов. Тогава тя обяснява, че Преходът, който госпожа Промяната й спретна, е скъсил живота й със седем години. Другарката Време е завършен егоист. Преходът й скъси живота с десетилетие, но тя забрави как унищожи много животи за 45 години.

Дълго се чудих как да започна този текст. Сега, като се замисля, трябваше да бъде с една звучна… За да скандализираме другарката Време. Идиотите обаче не се псуват на майка, защото има опасност да се размножат. Сега по същество.
Ако видите Янаки Стоилов да се ядосва, че манджата на жена му е кисела или солена, или и двете, то да знаете, че пръст в тази работа имат капитализмът и преходът. Ако пък същата тази госпожа често му казва, че я „боли глава”, то както добре знаете – вина за подобно неразположение имат „дясната политика на БСП”, съществуването на опозиция и този зъл политически модел – демокрацията. Ако попитате БСП кой е виновен за падането на България под турско робство пък, ще чуете гръмогласен отговор „Иван Костов”.

В последните години у нас хората измирали заради прехода. Ако не го знаете – питайте Стоилов, който прозря тази истина. Той ще ви обясни напоително, аргументирано и с пионерски патос. Ще направи това, докато премиерът пее „Бийтълс” пред развълнувана социалистическа младеж на символичната дата 10 ноември. Певческите изяви на Станишев са силно безинтересни, колкото безличен в политически аспект е той самият. Любопитното е друго – що за кентавър шизофреник е партия, която докато лелее по славните си времена на забрани, унижения и безалтернативност, пее с пълно гърло символите на бунта срещу нея?!

Каква е тази мерзка дясност, другарю Станишев? Западно влияние – упадък! Върху „дясната” ви глава със страшна сила ще се стовари стисналият розата юмрук и ще ви „посини”. Преходът ни скъси живота, а вие ще ми пеете песнички, вместо да вземете поне един концлагер да откриете с премиерския си възторг и червена каска!!! Ще защитавате плосък данък, вместо да наложите купонна система, и ще посещавате Буш, вместо да висите като паяк не три, а шест часа пред Путиновата порта.

Защо вие, другари Станишев и Стоилов, знаете английски, като този пуст преход ни скъси живота? Защо не гледате руско кино вместо холивудски продукции? Защо четете модерна литература, пиете класни вина и се возите в западни коли? Имате алтернатива – „Лада” произвеждат и нови модели, а вместо сьомга може да ядете доволно „Камчия”.
Та… когато, господа (простете, другари, че не се обръщам към вас, но някак времето го изисква), се снимате по вестниците, пеейки „Бийтълс”, имайте благоразумието да не извисявате фалцетни гласчета как демокрацията ви е скъсила живота. Защото ако не беше тя, щяхте да грачите „Ние сме на всеки километър” в злокобната прегръдка на Найда Манчева. И нали знаете – нещата се объркват изведнъж, но се оправят постепенно.

По този повод, бъдете така добри и паметливи, за да не обяснявате как хората ще живеят с 10 години по-малко в демократична страна. Защото лично аз предпочитам да съществувам по-кратко, но да знам, че за тези десетилетия ще имам времето да ви наругая, отколкото цял един ДЪЛЪГ живот да гледам съветски филми, да се радвам на чифт дънки като на моден шедьовър и да си скъсявам живота по опашки за новогодишни банани…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s