От годината на каръка в годината на тъпака

От известно време насам се чудя в тази криза откъде да спести държавата пари. Един ведър таксиметров шофьор (нали знаете, че тези хора винаги имат готови управленски решения за всяка област) предложи всички депутати да бъдат уволнени, парламентът разпуснат, а като резултат от въпросните две действия – хората доволни.

Сега ще кажа нещо, което не съм предполагала. Бакшишът беше прав. Аргументите обаче са различни от неговите, въпреки че той ми ги разясни напоително, като в ситуацията ангажира много майки. Идеята е такава – защо са ни закони, работни групи по тях, комисии и всички съпътстващи въпросното начинание формалности, при положение че страната се движи по един-единствен нормативен акт.

Законът на Мърфи. А именно – ако нещо може да се обърка, то се обърква. Цялата минала година доказвахме следствията. Примерно първото – нищо не е толкова лесно, колкото изглежда. Да кажем – членството в Евросъюза. Или пък – всяка работа продължава по-дълго, отколкото си мислиш. Ремонтът на Околовръстното. Или пък – ако съществува възможност няколко неща да се объркат, ще се обърка именно онова, което ще причини най-голяма вреда, както е с газовата криза. За капак заваля сняг точно в този момент, но майката Природа е кучка.

Доказваме самоотвержено и онова до насита познато нам следствие, че оставени на самите себе си, нещата проявяват тенденция от лошо към по-зле. Управлението в своята цялост е взело много лично и присърце доказателствата на въпросното твърдение. Ами какво ще кажете за това, че винаги, когато се хванеш да вършиш нещо, нещо друго трябва да бъде свършено преди това.

Най-пресният пример, за който се сещам, е как а-ха да вземем да поработим върху бъдещата ни предпазна клауза по правосъдие и вътрешен ред и то вземе че ни стане студено… А после Мърфи нека пише следствия, че всяко решение пораждало нови проблеми. Проблемите си се пораждат сами тук, защото не се търсят решенията. Изводът – Мърфи е бил оптимист. Понякога обаче гледа реално на нещата. Невъзможно е да направиш нещо глупакоустойчиво, тъй като глупаците са безкрайно изобретателни. Затова е по-разумно властимащите да не се занимават с писането на каквито и да било закони. Просто не са устойчиви. Приемаме този на Мърфи като конституция. Останалите ще нагласим все някак си. Опит в симулациите не е като да нямаме.

Цялата изминала година беше година на имунитета. И на самовъзпитанието. Лекция по анатомия – т.е. къде са местата на нещата, урок по анестезия – кога да заспим, за да не усещаме нищо… и перфектно показно по хирургия – видяхме, че колкото и да ни режат, все ще се оправим. И на студено, и на топло, и със, и без европари, и с почистени пътища, и по снежни преспи, и със, и без закони – все тая. Оцеляването е нещо като национален спорт, само дето медали не получаваме.

Три месеца можем да издържим на „ограничен режим” в смисъла на газовата криза, бюджетът може да издържи без финансовите инжекции от Брюксел, пенсионерите могат да издържат с увеличение от 1,27 лв. на месечния им доход. Прави впечатление как винаги издържаме. Нещо като странни лабораторни опити. На този фон в последните две седмици на изпращане и посрещане на нови и стари години медиите се скъсаха от интервюта с астролози, които вещаят ведрина за страната. Предсказания за успешна година на бика според китайския хороскоп и анализи за критична на мишката, която отмина. Единственото, което поевтинява в тази държава, е критичността. Поемаме тонове информация, без да я разбираме, цъкаме с език, когато в 23 часа вечерта се събере кризисен щаб, за да ни каже, че има мазут, вдигаме рамене, когато слушаме общи приказки след висше държавническо заседание, защото някак знаем, че сме встрани. А какво беше правилото – когато атовете се ритат, катърите мълчат…

И мисля, че е крайно време вместо да чакаме гаданията по китайски хороскопи и да ги четем настървено в началото на всяка следваща година, защото новините ни отегчават, пък не ни и засягат, освен закона на Мърфи като държавническа философия да измислим и наш си, български, хороскоп.Така например според него, ако миналата година беше тази на каръка, сега би трябвало да влизаме в новата – на тъпака. Защото през 2008 г. много по-малко неща зависеха от нас и някак замъгленото ни виждане оправдаваше шамарите. Докато 2009-а ще ни поднесе много избори (във всякакъв смисъл) и би било проява на лошо възпитание и вкус да се извиняваме как все ни го вкарват. Пък и когато в ситуацията има един любезен лос, винаги има вероятност да не можеш да се изправиш, колкото и да бързаш. Пък и е известен принципът за опашката, според който колкото по-дълго чакаш, толкова по-голяма е вероятността това да не е правилната опашка…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s