За интелектуалците и хората

Едва първи работен ден след празниците, а вече толкова много глупост. Това е най-краткото описание на цялото скудоумие, което се изля от ефира във вторник.

Като започнете от Цецо Елвиса, минете през врачки, които заради пророчествата на маите се разтревожили за управлението на Бойко Борисов и затова предричат рождения му ден като бъдещ национален празник, и завършите с премиерските терзания за самотността му – празничен лайтмотив.

В цялата дандания някак тихо потъна поредната публична инициатива на група леви интелектуалци за Българската православна църква.

Макар че допреди двайсетина години възпяваха ценностните устои на соца, включително атеизма, сега те са „огорчени и възмутени от интригите и нечистоплътните атаки срещу” църквата.

Група ченгета, или нека го кажем по изтънчено, като за интелектуалци – група “цивилни изкуствоведи” – изведнъж започната да проповядват.

Чудя се защо културтрегерите на близкото минало Георги Бакалов, Георги Марков, Иван Маразов, Иван Гайтанджиев и прочие не са се подписали с псевдонимите си от Държавна сигурност? Така абсурдът би бил пълен, а картината завършена. Защото сега стои малко постно, а и подвеждащо за по-младите хора, които нямат спомен за „изконните“ каузи, защитавани през годините от т. нар. леви интелектуалци. А пък и не са маскирали добре истинската причина за гнева си. Нека поне някой бъде откровен – никакви лимузини и ролекси не са причина за патетичния гняв на гореспоменатите. Цялата драма е в наближаващото разсекретяване на църковните досиета.

Нима някой от вас, господа, се опасява, че е бил водещ офицер на богоугоден и държавоугоден отец?

„Набира скорост една зловеща тенденция – да се обругава всичко, което е изконно българско, всичко, което напомня за великите традиции на националната ни идентичност и култура“, възмущават се левите интелектуалци. Подчертано скандализирани от медийните публикации за скъпите лимузини на синода, ролексите на свещениците, облепената с кичозни тапети древна църква в Пловдив и прочие, вероятно, според бившата ДС, богоугодни лъскотии.

„Отродителската психология се прокламира като едва ли не първо условие за приобщеността ни към Европейския съюз от политици и за жалост от някои медии. С отблъскващи манипулации се прави опит да се подменят фундаментални ценности, каузи и национални цели. Преследва се подлата цел достойните архиереи, които защищават православието и отечественото достойнство и чест, да бъдат принизени в очите на паството”, се казва в техния забележителен „манифест“.

И сега следват няколко въпроса – кои са отродителските манипулации, уважаеми господа, с които се подменят фундаменталните ценности, каузи и национални цели? Не се ли коренят те във вашето време – времето на Роман, Борис, Библиотекара, Максим, времето, в което освен ченгета сте били в ЦК? Времето, в което свещеници са били избивани без съд и присъда? Времето, в което Коледа е бил празник забранен и таен?

Очевидно гневни заради полемиката около прословутия линкълн на Варненския и Великопреславския митрополит Кирил, която пък извади от забравата и полемиката около лукса, с който обича да се обгражда Пловдивският митрополит Николай, а и вероятно тревожни от бъдещото разсекретяване на досиетата в църквата, оцеляващите през всеки строй родни мислители пишат: „Целта е ясна – лесно се управлява стадо, чийто духовни пастири са разпилени или компрометирани. А всеки разумен човек в България знае, че най-голяма заслуга за оцеляването на Отечеството през последните хиляда и сто години има именно Българската Православна Църква”.

И бъдете убедени, че знаят това от личен опит.

Нима вие, господа интелектуалци, защитихте веднъж така жарко църквата и изконните български ценности, за които сега театрално плачете, по време на социализма, когато бяхте в ДС и в БКП?

Нима се осмелихте тогава от пиедестала си на културни величия да размахате менторски пръст за нередната намеса на държавата в църквата? Нима тогава отидохте и запалихте най-голямата свещ в „Св. Александър Невски“ на Великден или Коледа, както правите сега?

„През това хилядолетие, наситено с върховни изпитни и потресения, истинският защитник и самоотвержен пазител на българското е било именно Православието”, поясняват в писанието си т. нар. интелектуалци.

И тук пак следва въпрос. Дали като съчинявахте тези сърцераздирателни слова се сетихте колко пъти, докато сте били “в правата вяра” – онази партийната, във времето, когато бяхте „миропомазани“ в Интелектуалци с главно „И“ – сте произнасяли със същия плам “Религията е опиум за народа”?

“Ние не можем да бъдем равнодушни и безразлични, когато недобросъвестни и невярващи със зли думи, лъжи и клевети се опитват да разрушат, да разградят България и я обрекат на нови мъки и страдания”, се казва още в писмото.

Наистина, не можем да бъдем равнодушни, когато подписвали доноси вчера, днес парафират писма, вероятно в подкрепа на свои ДС-кадри.

Жалко само, че в поменика от “съпричастни” с вярата имена липсва Божидар Димитров, който неотдавна обясни как един митрополит може да обикаля с линкълн, защото така стигал до труднопроходимите села в епархията.

Което пък за мен е сигурен знак, че уважаемият митрополит никога не е стигал труднопроходимо село. Не че поставяме под съмнение желанието му, но просто линкълнът е ниска кола, непригодна за третокласни разбити пътища, за високи, пресечени местности.

Следващия път Негово високо преосвещенство нека си поиска джип от благодетелите. Поне ще звучи правдоподобно.

Но да се върнем на интелектуалното послание на “пазителите” на вярата. Визирайки полемиките около висшия клир, въпросните културтрегери философски завършват: „Знаем, че това никак не е случайно, а е премерено и добре организирано действие срещу всичко свято и скъпо за българите и християните. Нека не се поддаваме на това зло, което ще ни донесе нови злини и страдания. Днес повече от всякога е необходимо да пазим единството на Църквата, а също и чистотата и силата на Светото Православие, за да бъдем по-силни и по-уверени в преодоляването на тежките изпитания, които ни се налага да изтърпим“.

Няма как да не възникне въпросът – защо 45 години не пазихте единството на Църквата и чистотата на Светото Православие?

И понеже всичко е лично, веднага разказвам една история.

Докато дядо ми беше жив, посреднощ започнал да души баба ми. “Борисе, какво правиш?!” – събудила го тя. Стреснал се той, пуснал я и почти разплакан обяснил – “Стефке, душих един комунист”.

Дядо ми отдаде целият си живот на религията. Дори некролога си беше написал сам и той гласеше “Бог бе алфа и Омега в неговия живот”.

Дядо ми не е имал линкълн или Ролекс. Помня, че получаваше свещеническата си заплата от банкноти по един лев. И можеше да ми купи сладолед веднъж месечно. И разбираше колко е часът от кулата в Банско.

На стари години дядо ми душеше комунисти, защото преди да се сетят сега да пишат подписки в подкрепа на църквата, тогавашните партийни величия са обрекли на мизерия и лишения целия му живот.

Аз не мога да съдя нито висшия клир, залитнал към лукса, нито социалистите културтрегери, залитнали към църквата.

Въпреки, че последните доста напомнят на онази фраза на Маркес за “разложеното величие”, не е зле да си припомнят и Пушкин, който твърди, че „уважението към миналото разграничава невежеството от интелигентността“.

Господа, претендирате за интелект, уважавайте миналото си. Пък било то на ДС и ЦК.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s