Няма опозиция

Image
В Българското Народно събрание няма опозиция. Не по причина, че вотът на недоверие не мина, той така или иначе нямаше как да успее.

Няма опозиция, защото самата тя толкова иска да управлява, за да има всички лостове на влияние, че напълно влиза в положението на настоящите управляващи от ГЕРБ.

Няма опозиция, защото същата тази опозиция разбира колко неудачно е в момента да има властта в ръцете си и по тази причина е  заела изключително благодатна позицията да плещи лишени от всякакъв смисъл думи от парламентарната трибуна.

Няма опозиция, защото опозицията няма силни лидери.

Нима силен лидер е Сергей Станишев, който лансира като остриета на партията си Мая Манолова и Ангел Найденов? Нима силен лидер е човек, който трепва от страх от полъха на вятъра, излизащ от устата на Делян Пеевски?

Нима силен лидер е Костов, чиято цел в политическата му битност е да обсъжда бюджет 2030, докато с треморна ръка похлопва по парламентарната трибуна?

Нима силен лидер е Доган, чиято вина не е, че не се е появил в парламента – това е доста елементарно обяснение. Няма как силен лидер е човек, който е лидер само на собствената си партия, а не лидер на мнение. Защото той просто е незначителен. И това е истината – елементарна и простовата, а не възвишена и конспиративна.

За Яне, Волен и всякакви други домашни животни на българския парламент изобщо не може да става дума в смисъла лидери. Виж – за лузари може и да минат…

Тъжният факт за българската опозиция не е, че е слаба. А че тя няма интерес да изпълни със съдържание тази дума. А когато опозициоността се съдържа само в това, че твоята парламентарна група е с по-малък брой депутати, тогава понятието е друго. И то е –малцинство.

В 41-то Народното събрание има мнозинство – това на ГЕРБ и няколко „независими“ депутати. Мнозинство престъпно, безочливо, нагло и опростачено и малцинство – страхливо и очакващо някой да му пусне малко „гювеч“, демек – същото.

Всъщност, цялата опозиция се държи като независимите народни представители, на които Цветанов си призна, че плаща, а никой не разбра по какъв начин (?!?). Просто, когато става дума за цяла парламентарна група откупът е друг вид.

Какво се случи с писмото на съдиите? 130 магистрати написаха писмо до законодателната власт, за да поискат оставката на ВСС. И мнозинството и малцинството се отнесоха към това писмо, като към мистична, забранена от закон литература. И никой не го прочете. Никой не пожела да го прочете. Иначе аргументите им да се чекнат от трибуната са еднакви – ГЕРБ твърдят, че този ВСС се поддава на политически натиск, защото е избран от Тройната коалиция. Партиите от бившата Тройна коалиция твърдят, че ГЕРБ оказва натиск на ВСС. И след думите следва … нищо.

Нима опозицията зае различна позиция от управляващите по  Закона за горите? Нищо подобно – някак съгласни не припариха до пленарна зала и така лобистките текстове минаха с гласовете на 76 души от ГЕРБ, при положение, че цялото малцинство наброява над 100 души.

Нима някоя парламентарна група внесе предложенията на НПО-сектора за гражданска квота във ВСС? Отказаха – и малцинството, и мнозинството – с еднакви аргументи.

Опозицията сме ние. И нямаме парламентарно представителство.

И дано лятото тази мисъл покълне в главите ви. Защото на есен, те пак ще ни лъжат, че ни представляват…някак опозиционно, ама все не дотам…

И тогава изходът е само един.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s