Аз съм маргинал или защо рева на избори…

chernoТова са третите избори, на които рева. Ама рева с глас и сълзи от безсилие и безсмислие.

Няма да се старая този текст да изглежда лъскав, няма да го къдря с хубави думи. Ще ви разкажа как рева на избори.

Далечната 1995 година. Аз съм на 9 години. Спя кротко сутринта. В стаята влиза баба ми, буди ме и казва, че комунистите пак са спечелили изборите. Помня само, че се изправих до нея и се разревах. Нямам никаква представа защо плаках така дълго и неутешно. Знам само, че ми звучеше много страшно и безнадеждно. И то се случи. Две години по-късно. Тогава още нямах никаква представа, че ще ми тръгне така от избори на избори…

Годината е 2009. Акредитацията ми за НДК виси на врата ми, а аз съм се свила и рева. Тоя път от ярост. Ярост срещу скотския, идиотски, малоумен народ, който в една мутра и престъпник видя спасител. Ярост, която в същността си имаше същото предчувствие за страх, като през 1995 година.

Годината е 2013. С излизането на изборните резултати псувам. Ненавиждам този малоумен народ. В парламента влизат четири партии – мутри, комунисти, фашисти и ДПС. Впрочем, най-разбираемата партия от тези е именно Движението за права и свободи. Да, за нея си гласуват едни хорица, които си нижат тютюна и се страхуват от политическата хунта, която освен да вземе гласовете им не се интересува от тях. Затова и те не ги дават.

Та, така – в българския парламент влизат мутри, социалисти, които не са се разграничили от комунизма и фашисти. В тази държава властва кичът, който иска, и успя, да задуши всеки разум. Тази държава иска да убие, унижи и стъпче елитите си. Да ги псува, и като Бойко Борисов от Банкя да им вика, че са педали.

Станах тази сутрин и се разревах.  Разревах се, защото мен ме няма в цялата схема, както се пееше в една песен. Няма ме. Аз съм 3.0%. Аз съм маргинал. А маргинал в България означава – под 30 години, образована, с добра професия. Маргинал в България означава човек, който иска само едно нещо от държавата си – не да му помага, да не му пречи. Маргинал означава, човек, който не понася кича, мутрокултурата, социалистическите многострадални обещания, а фашизоидните лозунги го водят до лудост.

Маргинал означава 3.0% на изборите. Чувствам се предадена от необразования, некъпан и глуповат народ. И не искам да знам как се чувства той, защото заради него аз не живея добре. Чувствам се предадена от всички, които се гнусяха от политиката, а сега охкат как в парламента има само ненормалници. Ненормалниците са там заради вас! И аз нямам нищо общо с това.

За първи път не съм представена в парламента. За трети път рева на избори. Така ми тръгна от хлапе…

 

P.S. Моля, този текст да не бъде препечатван в никоя медия, както напоследък се случва с блога ми. Къде да пиша имам. Това са много лични мисли, които споделям днес с хора – маргинали, с резултат 3.0%, не с публика. 

Advertisements

104 thoughts on “Аз съм маргинал или защо рева на избори…

  1. Полина и аз за първи път чета блога Ви и Ви благодаря, че събрахте мъката на маргиналите в тези редове! Прочитайки това си мисля обаче, че все пак има надежда… да се събудят спящите!

  2. Съвсем показателен е фактът, че никой не говори за това, че 25% от хората са пуснали вот за алтернатива. Гласували са за нещо, различно от ГЕРБ, БСП, ДПС и Атака. Това са една четвърт от избирателите.

    Всеки си гледа от неговата камбанария – „аз съм маргинал, понеже моята партия взе 2%, 3%, 3.5%“. Не, не си маргинал. 25% сме. Хората, които искаме промяна. Но защо няма такава?

    Защото всеки в България иска да е шеф на партия. Той да е в светлините на прожекторите. Една, две, три, десет алтернативи. Само дето нито една от тях не е силна. Разделяй и владей. Да имаше 1 силна партия от всичко това, можеше и да вземе едно 10%. Една платформа, която да я издигне на следващи избори до нещо повече от 3 или 4-та сила.

    Но това не се случва. Не само шефовете на партии имат претенции, но и всеки Българин. „Този ли, онзи ли, ама тоя не ме кефи, другия е не знам какъв си“. И хоп, 25% от гласовете отиват под избирателната бариера.

    Ето това е проблемът. Българите не могат да се обединяват. Гледам из интернет, из форумите тези месеци… куп интелектуалци говорят… аз съм маргинал, той е маргинал, тя е маргинал. Добре. Обединете се. Имате страст, плачете от безсилие… ето. При положението в България, една партия от нови, образовани лица – такива, които не са синчета и дъщери на комуняги… може и да влезе в парламента. 4 години след това – да набере скорост.

    Но това не се случва, нали така? По-лесно е да се посочи с пръст – онзи е прост, другият е тъп, третият некъпан. Но ако трябва да се направи нещо – „ааа, аз си имам работа“. Ето това е проблемът у нас. Активисти, пишещи за политика нон-стоп – бол. Но нещата се изчерпват до големи закани в механата, докато се пие… а на следващия ден, нищо…

  3. След като прочетох всички мнения, установих , че повечето от изказванията са абсолютно емоционални. Не е сериозно да се оценява една формация по това – дали е къпана или не. Какви са фактите според мен за последните 3.5 години на ГЕРБ: 1.Промяна на законодателството в посока облагодетелстване на монополите и картелите – неоспорим факт.2.Следствие от това окрупняване на повечето сектори от икономиката и разчистване на дребните играчи.3. Загуба на 400х.работни места. и окрупняване на печалбите(т.е. принадената стойност не се разпределя в по-голямата си част в основата на обществената пирамидата , а се концентрира в много малък краг от домакинства)4. Оттам безпрецедентен спад на въпрешното потребление водещо до стагфлация(едновременно инфлация и то на стоките за ежедневна употреба – хранителните продукти , а от друга страна замразяване и понижаване на доходите).5.Про-кризисни мерки на правителството, а не анти-кризисни.Ние имахме за финансов министър един ПРОСТ счетоводител, който калкулира без ясни политикли и приоритети.6.Невиждано развихряне на контрабандата на цигари (апропо , не знам защо много хора се учудват на резултатът на ГЕРБ, в тази контрабанда бяха замесени главно циганите, беше им даден един вид поминък за годините на управление на ГЕРБ и те гласуваха за тях) ,която според данните е лишила бюджета от минимум 3млрд. лева всяка година.
    Списъкът може да се продължи още.
    Видяхте ли нещо положително? Нещо което да облекчи обикновенния гражданин и семейството му? Аз не.
    В замяна на това , с помощта на подкупните медии през тези години се създаваше една виртуална реалност на благоденствие, на магистрално щастие.Само че тази заблуда може да се поддържа докато има пари , а те свършха.
    Хората които ронят сълзи за ДСБ са просто зле информирани и с нереални очаквания.Те наивно си мислят, че Ив. Костов е дошъл през 1997г да ги спаси и го митологизират.Спаред мен той просто попадна в окото на бурята случайно.Който и да беше на негово място щеше да се справи с хиперинфлацията тъй като „топлата вода“ не е измислена от него.Има си стандартни методи за излизане от подобна ситуация, още повече че тази криза беше изкуствено предизвикана.Това беше и увертюрата за разпарчетосването на икономиката тъй като е държавна , а всичко държавно не е добро.Не казвам , че не е имало натиск отвън, напротив.Другото ,което последва унищожи базата на всички десни партии – малкия и среден бизнес.Поведе се необявена война срещу тези хора ,които осигуряваха заетостта и изхранваха семействата си.
    Въведоха се патентен данък, всевъзможни разрешителни режими, всевъзможни репресивни служби репресирах малкия производител и търговец ежедневно.Всичко това се обличаше в опаковката на европейските изисквания, „така е в Европа“.Само ,че хората бяха вече пообиколили насам натам, и много добре разбраха ,че отново ги правят на балами.След като бяха обрани от банките 1997г. през хиперинфлацията , сега пак те трябваше да плащат цената на „прехода“. Те да блъскат , а други да приватизират предприятията за по 1 лв.Това е страшно демотивиращо.Така започна да си отива илюзията ,че точно тези хора са представители на „дясното“.Те отрязаха клона на който стояха,ако въобще са имали такива намерения , а не са използвали всичко това за лично облагодетелстване.
    Та това беше предизвестена смърт и не разбирам РЕВЯЩИТЕ.

  4. Бях на първите протести през 1989, сега вече не ходя на протести, няма за какво да се протестира, тоест има за какво, но хората протестират за несъществени неща. Не съм разочарован, а през всичките тези години съм безкрайно очуден от това, как един цял народ ( и неговите политици) може да бъде така перфектно манипулиран. Спомням си празните магазини, после безводната София (сега София е два пъти, че и повече по-голяма, как сега има вода?), после как цяла България мигаше на участъци, в режим на тока (сега, след като дори ни спряха два реактора от АЕЦ се оказа, че имаме свръхпроизводство на ток, как става това?). Е, това не е ли перфектна манипулация? И като вземем последните протести срещу монополите, ЧЕЗ, горене на сметки за ток и самозапалвания на отчаяни хора, призиви за революция, национализация и цялата власт в ръцете на граждански съвети (съветски съюз ли ще правим?). А после се оказа, че 60 и повече процента от енергетиката е държавна ( тоест разграден двор за всеки политически крадец) и че само 8% била на монополи като ЧЕЗ. А после изведнъж се оказа, че хората протестирали срещу правителството ( нали беше срещу сметките против ток?). Не казвам, че срещу правителството не трябва да се протестира, но нали протестът беше за друго? Как така изведнъж се обърна? После след като стана явно, че всичките тези протести са били, за да се свали правителството, предизборно се крещеше, срещу някакви цецомобили ( сигурно ги е имало, но това ли е най-важното?) и се подслушваше в тоалетните, кой пикае накриво (не че Б. Борисов и М. Найденов не пикаят накриво, но това ли е най-важното). После в деня на размисъл излезнаха някакви 350 000 бюлетини, които щели да бъдат подменени (красив български език „щял да съм се бил напил“) . И като теглим чертата, какво излезе? – партията спечелила изборите (ГЕРБ) е в пълна изолация ( не искам да коментирам, нито това кой какъв е в нея, но е факт, че (не знам по каква причина) се опита да спре АЕЦ Белене, и че се изправи срещу БСП. Костов, СДС, ВМРО и други дребни, които (поне официално) се обявяват за некомунисти, на които трябваше да им се чува гласа в парламента са вън от него. И така лека-полека ни изманипулираха, че Станишев е най-почтеният (но той няма да е министър председател, защо, след като той е най-почтеният?), и че БСП (която всъщност загуби изборите) изглежда ще ни управлява (в някаква явна или неявна коалиция с ДПС и с Атака) с някакъв премиер (Орешарски, който е много десен, но прави лява политика, как става това?, Орешарски явно е някакъв вълшебник на лявото и дясното). А на нас ни обещават, че скоро щяло да има нови избори! Бас държа, че ако всичките (Станишеви) безотговорници в такава безотговорна схема се докопат до властта, никакви нови избори няма да има. И АЕЦ Белене ще се строи (въпреки, че имаме излишек на електричество) и че всичко ще си е постарому. Е, Господин Народе, как и защо допусна всичко това? Не вярвам в народната мъдрост, защото в годините на прехода ( когато тя може би трябваше да бъде единственото стабилно нещо, но нея просто я нямаше), някой просто я изпи със сламка! Мисля, че е крайно време, всеки от нас да се вгледа в себе си (защото Народът, това не е нещо отделно от нас, а това сме ние, да аз съм част от този народ и поради това съм отговорен, затова, че и мен са ме манипулирали, излиза, че и аз като част от народа нямам никаква мъдрост) и да намерим оръжието срещу манипулацията, и да отстояваме това, което всъщност искаме, и не само да го искаме, но и да знаем как да го постигнем!

  5. Полина, поздрави. Приемете този по-дълъг коментар, като знак на съпричастие.

    Околоизборното

    Нямах намерение да пиша, каквото и да било относно тези избори, случилото се случи. Когато започнаха броенето на бюлетините не ми си приплака, просто много ме доядя. Тихичко на глас си казах как може, след всичко, което излезе наяве. Тези хора къде живеят? Дояде ме и на хората, и на журналистите, защото онези извън София вярват на телевизията и през изминалите години им беше втълпено нещо за „човека от народа”. Нямах намерение да пиша каквото и да било за изборите, но все пак, казах си може да споделя, така като в блога си Полина Паунова. Защото и аз точно като нея и точно като немалка част избиратели останах без глас в парламента. Кой ще ме представлява? Солидарна съм със статията на Полина „Аз съм маргинал или защо рева на избори…“ И аз като нея няма да „къдря с хубави думи“ написаното по-долу. Ще ви разкажа за изборите през местата, където протече изборния ден. Защото те са показателни .И какво и да ни/ ви обещават помислете върху това следващия път. Това е мотива ви да пиша сега.
    Досега съм гласувала на едно място, секцията, където съм регистрирана. Когато човек гласува само на едно място, а и когато това място е било училището, което е учил, той пристъпва в нещо повече в паметта за мястото. Ако мястото е голямо училище, което е поддържано относително добре, той не изпитва конфликт с него- Влиза в носталгията си за 5 – 10 минути колкото да гласува и си отива в неделния ден.
    Ако мястото обаче е непознато? А ако е такова, познато от преди, но никога непосещавано?
    Бях наблюдател в 6 секции по време на изборния ден в родния си град. Две от тях в училището, в което получила основното си образование, останалите – в училища в различни квартали в града.
    Във всяка секция останах приблизително около 2 часа, като изключим тази, в която приключих изборния ден и тихо възкликнах онова как може да гласуват така, след всичко, което излезе наяве.
    От останалите четири секции половината бяха недействащи в момента училища, в които очевидно по обстановката на дворовете и сградите не влиза човек по друг повод освен да руши или гласува. Счупени прозорци на горните етажи, израснала трева до колене в двора, надраскан паметник на патрона на бившето вече училище. Тъй като училището е необитаемо вече, то не е съобразено с изискванията за безпроблемно влизане с хора с увреждания. Вътре масите и чиновете са отпреди 30 години. Няма късе да седнат наблюдателите, освен на чиновете за първокласници. Всъщност във второто бивше училище нямаше дори чинове, наблюдателите можеха да седят направо на земята. Във този втори обект гласуването се извършваше на втория етаж. Стаите за гласуване бяха без мебели – само по една скромна паса върху която беше урната и около която някак 8 – 9 членове на СИК. По стените два пласт боя, единия, от които следваше очертанията на някогашните мебели.
    И ти бедни народе, едн изкачвайки се на втория етаж, клатушкайки се, влизаш в училището на твоя син или внук, влизаш в класната му стая, на стената все още личи единствения знак,, че това някога е била класна стая черната дъска. Не ти ли сви сърцето, която задраска с хикс отново бъдещето си, своето и това на поколенията след теб, които няма да учат в това училище. Не си ли помисли, ме влизаш да гласуваш в гроба на българската нация. Не видя ли? Какво имаше вместо очи и вместо бъдеще, когато влезе в тъмната стаичка. Обрасло с бурен настояще, обрасло с бурен бъдеще – това ли искаш? За това ли гласува? Или мислеше за двайсетте лева, които някой „патриот“ ти е дал. Толкова ли струва животът ти?

    • Имам ето такъв въпрос, както към Вас, така и към авторката:
      1. Не е ли дълг на журналистите, както и на всички знаещи и доблестни хора да информират останалите, до които голяма част от информацията не стига?
      Вайкането нищо не носи, а и доста време вече се повтаря.

  6. Ами не пишете в интернет блог тогава!
    Всъщност единствената надежда е гражданската активност! Без значение дали сте маргинал… Никога не е сигурно евентуално съставилата правителство „Ваша“ партия как действително би действала… Например Лилито Павлова по токчета пренасяше блатни кокичета, веднага след това даде 1 дка плаж в Бургас на човек на ГЕРБ… Моля, кажете коя е тази партия, в която не биха се наблюдавали такива действия без наличие на граждански контрол… (всъщност ГЕРБ не е и „моя“ партия, ако това окалинкано сборище може да се нарича „партия“…)

  7. Много добър коментар,IvoZhiv ! Манипулацията от медиите е абсолютна . Дано все повече хора се „събуждат“ и започнат да мислят и анализират ,не да вярват на всичко ,което чуват по телевизията. Вярвам,че все още има надежда….

  8. Винаги те чета с интерес и захлас, даже … ама този път ме върна в „Града на истината“ или на барикадите по „Виденово“ време … Почти се просълзих ..
    Опитвам се да вникна и да ги разбера тези хора, надявам се да „им дойде акъла“ .. ама всичко се повтаря пак … а, и всъщност какво може да се очаква от народ, дето краде крушките от асансьорите и бетонните кошчета от улиците, та да си ги носи вкъщи или на вилата …

  9. Не ви познавам. Случайно попаднах на вашия „плач“. Бях приятно изненадана да прочета един културно написан текст. Това все по-рядко ми се случва в българската преса. А колкото до темата – за плач си е ! Мислите ли, че някой от мутрите, комунистите, бесепарите и т.н. се плаши от плач? Да сте чели в световната история режим да е свален с плач? Българският народ е направил Априлското въстание след столетия търпение. Колко време му трябва за да се събуди след десетилетия мафия, корупция и безнадежност? Ще доживеем ли?

  10. Аз вече не рева, малко съм дъртичка. Обаче за първи път поисках да емигрирам.Гласувах за една партия, която попадна в 25-те %.Моите години са малко повече от 2 по 25 , но не мога да проумея как във Варна, дето имаше такива протести,че ни се замаяха главите и най-после си казахме,че наистина идва промяна, се оказва победител ГЕРБ!!!!!!!Не живея във Варна, а в град в който и куцо и сакато гласува за ГЕРБ, не искам да обсъждам и другите спечелили, само се чудя на къде да хвана аз 50 и толкова годишната!!!!!

  11. Pingback: Аз съм маргинал или защо рева на избори… | u will find the way

  12. Най-голямото реване все пак, трябваше да бъде 2001 година. Всичко след това е следствие на това малоумие. Дали царя или пъдаря, народа му харесва да го лъжат нагло, да му обещават рая. Е, поредната избрана лудост е просто поредната, а не последната!

  13. Гласувах за Миглена Кунева.
    Реших, че е по – различно…
    Затова решавам това умно писание да го копирам в моята страничка във FACEBOOK!
    Моля за извинение, че го правя!

  14. Коментара Ви е прекрасен.Поздравления!
    Аз не знам, дали съм маргинал,поне защото определено съм над трийсет.
    По едно нещо,обаче си приличаме.И мен ме няма в схемата.Няма ме.
    Желая Ви успех!

    • В нощта на 12.05.2013. Приемам протоколи на СИК в 10МИР, поглеждам изборните резултати на 27 номер и псувам. Ненавиждам този малоумен народ.

  15. Защо смяташ, че някой ще открадне подобен парцал! Направо си смешна. Научи се да мислиш и чак тогава пиши! Твоя благожелателка

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s