Соросоиди vs. „комунизди“ под светещия взор на пропагандата

очи_самуилКак е възможно да се случва всичко това? А под това се разбира – плъзгането по най-малкото съпротивление. На партийна основа. Или на основа партийни пристрастия.

Едните са соросоиди, демократчета, реформаторчета. Другите са „комунизди“, комунисти или слуги на Пеевски.

Не харесваш дроида със светещите очи – ти си соросоид, низвергнал патриотизма, величаещ Америка. Харесваш дроида – ти си комунист, най-малкото потомък на Държавна сигурност или поне част от модела „Кой“.

А всъщност е толкова простичко. Паметникът на цар Самуил е грозен, бутафорен и лишен от смисъл и като размер, и като местоположение в София. Разбира се, това не е универсална истина. А само скромно мнение. Вероятно то ме прави соросоид. А и „задник“, според Божидар Димитров.

Простичко е – виковете „Мизия! Тракия! Македония!“ по обед, в понеделник в центъра на София са по-малко смущаващи от факта, че крясъците принадлежат на привърженици на една от управляващите партии.

Не е сложно да се види и, че „Време разделно“ е пропаганда. Плоска пропаганда. Да, добре снимана. Да, с издържан сценарий. Да, пропаганда. Пропаганда, която казва „вижте ги, така им се пада на турчулята! Нека гният в панделата!“.

Крачката между Време разделно и виковете „Мизия! Тракия! Македония“ в европейска столица е нищожна. Крачката, която сме направили като общество – овластени от тази пропаганда да са част от управлението е грандиозно пропадане. В европейска държава. Грандиозно пропадане.

Част от срутването ни по скалата на модерността е и посещението на министър Москов (инак реформатор) на гара Буново. Нали не сте забравили? Редом до Бойко Борисов.

Част от тази пропаганда са всички грехове на циганите – показващи средни пръсти на снимка, бутащи подкуп на полицейски шефове, за да крадат в мол. Част от тази пропаганда е, че не говорим за училището, което трябва да обясни на малките роми на кого показват среден пръст. Част от същата пропаганда е, че не говорим за полицейските началници, вземащи рушветите, а се съсредоточаваме върху ромката, дето дръпнала нечие портмоне.

Но да се върнем в началото.

С почуда открих, че соросоидите не харесват паметника на Самуил, а пък комунистите го харесват. Едните били морална полиция, естетическа полиция и изобщо с ирония ги припознаваме като новите комсомолци. Ако те харесват нещо – то не трябва да се харесва. Ако те го харесват, значи то е несъстоятелно. Що за налудност?!

Другите – слугите на БСП и ДПС, КОЙ и прочие пък смятат, че ако нещо не идва от Русия, то е покварено. Според тях Путин не е обикновен диктатор, той е държавник. И изповядват мнението на бабата на мой приятел, който преди години го посъветва да си вземе яке, защото навън духа „западен вятър, а нищо хубаво не идва от запад, Борисе“.

Когато едните кажат (разбира се, във Фейсбук – новата арена на политическия спор у нас), че одобряват дадена инициатива, другите без да се замислят започват мигом да не я одобряват. Защото тя е соросоидна, или комунистическа. Когато едните кажат, че харесват филм, другите обявяват, че той е краден, или глупавт, или просто някой в него е грозен. Когато другите споделят текст, другите обявяват автора на текста за самия Сатана.

Обсъжданията и дискусиите се случват в скрити групи. И всъщност тия, които се подиграваха на ГЕРБ за опорните точки, или на БСП са опорните точки (помните, че и двете партии имаха такива) сами създават опорни точки и си ги следват. Дори без да са изречени. Опорна точка се превръща мнението на другия, срещу което, естествено, се очаква да бъдеш „против“.

И докато десни и леви не успяваме да се помирим в паралелния свят на Фейсбук и да си стиснем ръцете, че светещите очи на цар Самуил са откровена нелепица, онези, които викат „Мизия! Тракия! Македония!“ и хич не се вълнуват от естетика се множат. И ще облъчват с „Време разделно“ и ще управляват държавата. Или поне ще балансират нейното управление. А няма никаква разлика в това кой ще е баланьорът – ДПС или ПФ…

*Използваната снимка е на Offnews. Автор: Симона Костадинова

Advertisements

5 thoughts on “Соросоиди vs. „комунизди“ под светещия взор на пропагандата

  1. Да, това „Паметникът на цар Самуил е грозен, бутафорен и лишен от смисъл и като размер, и като местоположение в София.“ не е универсална истина, но не е просто мнение, а оценка, при това с претенции да бъде наложена на другите, т.е. налагате я като истина.

    Получава се така, че не харесващите го, не авторът, а тези, които гракнаха срещу му имат някакви комплекси.

    Хубав си е паметникът. Точно толкова, колкото и Айфеловата кула, когато с направили. Питайте парижани.

    • А вашето, обратно, мнение какво е? Точно такова налагане на мнение, в каквото обвинявате авторката. За Вас „паметникът си е хубав“ ! И толкова! Щом за Вас е хубав, не може за друг да не е. Оценката на произведение на изкуството е личен проблем. И фактът, че няма единно мнение е вече указание, че има нещо несполучливо в решението. Аз за беда бях свидетел на разговора на скулптура Хайтов с някого от Общината, показан по телевизията. Бях изумена! Просташкото държание, грубите думи не правят чест на този човек. Изкуството се оценява от публиката, а не от самовлюбения автор. И яростната защита от негова страна не решава проблема. И, много моля, не сравнявайте този паметник с Айфеловата кула и отношението към нея. Разликата толкова голяма, колкото разликата в размерите. Пък и сигурен ли сте, че всички парижани я харесват? И че са безкрайно щастливи, че търговски причини се е превърнала в емблема на града?

      • Моето е обратно мнение? Ами не виждате ли разликата? Аз не се опитвам да го налагам като крайна истина с петиции и писма. Аз просто го харесвам. А авторът не просто не го, ами опитва да убеди другите, че тва е грозно.
        По другия въпрос: изкуство което се харесва от всички не е изкуство. Превръща се в чалга. Това е естеството на изкуството, то не се разбира от всеки. Колко души разбират Пикасо или Дали? Така, че не ползвайте това като довод. Дали авторът е простак или някакъв друг, няма никакво отношение . Не атакувайте личността при спор по каквато и да е тема, а позицията му.
        Трето: Няма никаква разлика в казуса между Айфеловата кула и паметника на Самуил. Никаква, що се отнася до казуса, а не до размери или местонахождение. Дали всички парижани сега я харесват – вероятно не, но не пишат писма до властите. Виж, преди време цял Мопасан го е правил, а не някакъв Стефан.
        Та такива работи: безспорни.

  2. Добре, че го има паметника, че да се дракате един друг. малко ли грозни паметници имаме в България?! А на когото не му харесва паметника на цар Самуил, да отиде и да целуне задника на „Альоша“. Поне ги има почти във всеки по-голям град.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s