Клиничната смърт на РБ и шансът да ги запомнят с добро

RB

Има едни такива събития в обществения живот, които предполагат „окончателно решение“. Събития, които изискват да се определиш.

А в държави като в България, в които всичко е толкова размито, напълно идиотско и твърде бутафорно, подобни актове са трудни. Изкушението да не заемеш позиция е твърде голямо, защото…. как да кажа – всяко чудо е за три дни, а огромната маса е склонна да прави компромиси, големи компромиси (големи колкото Цацаров, колкото Пеевски и колкото Борисов взети заедно), с идеята че тия компромиси няма да се забележат. Или с идеята, че винаги можеш да се маскираш от „добрите“, защото другите са твърде отвратителни.

В случая с Реформаторския блок обаче не е точно така. Защото за разлика от останалите партии тези хора пренесоха политиката в полето на морала.

Опитах да преброя колко пъти в последните три години (от Ореха насам) говорителите на РБ са ползвали думата морал. Стигнах до 100 и се отегчих.

Сега е моментът, в който те ще заприличат на всички останали. И ще отнемат надеждата на онези хора, които неуморно маршируваха по жълтите павета с идея за нормалност. И ще им я отнемат завинаги. И пак не това е най-важното. Защото РБ така или иначе в последните няколко дни се превърна в едно лакомо макар и недорасло крило на ГЕРБ.

Погледнато по-едро най-важното е дали от това публично самоубийство, което те направиха, ще доведе до нов процес.

А въпросният процес може да бъде само един – поставяне на безспорно страхливия и свърхсуетен Бойко Борисов в шах. До такова разположение на шахматната дъска ще се стигне ако той бъде принуден да излъчи (нали Кунева му предостави тоя шанс) нов правосъден министър – с безспорен профил поне като на Христо Иванов. И заедно с това – лично Бойко Борисов да поеме ангажимент- изречен публично и на висок глас, че ще скъса любовната си садо-мазо връзка с Цацаров.

Ангажиментът трябва да звучи така:

ГЕРБ и РБ (РБ да подкрепят управлението само в тези му гласувания) ще:

-ще намалят мандата на главния прокурор от 7 на 5 години

– ще засилят парламентарния контрол върху главния прокурор и ще премахнат  всички елементи на безконтролност в института на главния прокурор.

(В момента в парламента са внесени предложенията на инициатива „Правосъдие за всеки“, които ще дадат възможност още януари да се пристъпи към конкретна работа по реализацията на такъв ангажимент. Т.е. той трябва да бъде поет бързо и твърдо и да бъде реализиран веднага след това)

Изборът е прост – прокурорска държава или възстановяване на Републиката.

Ако Републиката се възстанови дори няма да се налага да бъде оплаквана смъртта на РБ (те вече са в клинична такава), защото на терена ще може да се появи истинско дясно. Впрочем и истинско ляво.

А не проекти, в които съществуват Михаил Миков или Петър Москов, който между ангажиментите си пред избирателите и мача на Бистришките тигри … избра да бъде публика на петоразряден отбор.

Тогава и най-големият страх обзел в момента „разбирачите“ – проекти като предстоящия на Слави Трифонов или отминалия на Бареков ще бъдат само комични провислячета. Защото всичко зависи от това дали ще си върнем Републиката.

И нещо важно към Реформаторите: Господа и дами, не всеки има възможност на смъртния си одър да направи нещо голямо. Така или иначе сте в агонични конвулсии. Поне нека ви помнят с добро.

Advertisements