Клиничната смърт на РБ и шансът да ги запомнят с добро

Има едни такива събития в обществения живот, които предполагат „окончателно решение“. Събития, които изискват да се определиш.

А в държави като в България, в които всичко е толкова размито, напълно идиотско и твърде бутафорно, подобни актове са трудни. Изкушението да не заемеш позиция е твърде голямо, защото…. как да кажа – всяко чудо е за три дни, а огромната маса е склонна да прави компромиси, големи компромиси (големи колкото Цацаров, колкото Пеевски и колкото Борисов взети заедно), с идеята че тия компромиси няма да се забележат. Или с идеята, че винаги можеш да се маскираш от „добрите“, защото другите са твърде отвратителни.

В случая с Реформаторския блок обаче не е точно така. Защото за разлика от останалите партии тези хора пренесоха политиката в полето на морала.

Опитах да преброя колко пъти в последните три години (от Ореха насам) говорителите на РБ са ползвали думата морал. Стигнах до 100 и се отегчих.

Сега е моментът, в който те ще заприличат на всички останали. И ще отнемат надеждата на онези хора, които неуморно маршируваха по жълтите павета с идея за нормалност. И ще им я отнемат завинаги. И пак не това е най-важното. Защото РБ така или иначе в последните няколко дни се превърна в едно лакомо макар и недорасло крило на ГЕРБ.

Погледнато по-едро най-важното е дали от това публично самоубийство, което те направиха, ще доведе до нов процес.

А въпросният процес може да бъде само един – поставяне на безспорно страхливия и свърхсуетен Бойко Борисов в шах. До такова разположение на шахматната дъска ще се стигне ако той бъде принуден да излъчи (нали Кунева му предостави тоя шанс) нов правосъден министър – с безспорен профил поне като на Христо Иванов. И заедно с това – лично Бойко Борисов да поеме ангажимент- изречен публично и на висок глас, че ще скъса любовната си садо-мазо връзка с Цацаров.

Ангажиментът трябва да звучи така:

ГЕРБ и РБ (РБ да подкрепят управлението само в тези му гласувания) ще:

-ще намалят мандата на главния прокурор от 7 на 5 години

– ще засилят парламентарния контрол върху главния прокурор и ще премахнат  всички елементи на безконтролност в института на главния прокурор.

(В момента в парламента са внесени предложенията на инициатива „Правосъдие за всеки“, които ще дадат възможност още януари да се пристъпи към конкретна работа по реализацията на такъв ангажимент. Т.е. той трябва да бъде поет бързо и твърдо и да бъде реализиран веднага след това)

Изборът е прост – прокурорска държава или възстановяване на Републиката.

Ако Републиката се възстанови дори няма да се налага да бъде оплаквана смъртта на РБ (те вече са в клинична такава), защото на терена ще може да се появи истинско дясно. Впрочем и истинско ляво.

А не проекти, в които съществуват Михаил Миков или Петър Москов, който между ангажиментите си пред избирателите и мача на Бистришките тигри … избра да бъде публика на петоразряден отбор.

Тогава и най-големият страх обзел в момента „разбирачите“ – проекти като предстоящия на Слави Трифонов или отминалия на Бареков ще бъдат само комични провислячета. Защото всичко зависи от това дали ще си върнем Републиката.

И нещо важно към Реформаторите: Господа и дами, не всеки има възможност на смъртния си одър да направи нещо голямо. Така или иначе сте в агонични конвулсии. Поне нека ви помнят с добро.

Соросоиди vs. „комунизди“ под светещия взор на пропагандата

Как е възможно да се случва всичко това? А под това се разбира – плъзгането по най-малкото съпротивление. На партийна основа. Или на основа партийни пристрастия.

Едните са соросоиди, демократчета, реформаторчета. Другите са „комунизди“, комунисти или слуги на Пеевски.

Не харесваш дроида със светещите очи – ти си соросоид, низвергнал патриотизма, величаещ Америка. Харесваш дроида – ти си комунист, най-малкото потомък на Държавна сигурност или поне част от модела „Кой“.

А всъщност е толкова простичко. Паметникът на цар Самуил е грозен, бутафорен и лишен от смисъл и като размер, и като местоположение в София. Разбира се, това не е универсална истина. А само скромно мнение. Вероятно то ме прави соросоид. А и „задник“, според Божидар Димитров.

Простичко е – виковете „Мизия! Тракия! Македония!“ по обед, в понеделник в центъра на София са по-малко смущаващи от факта, че крясъците принадлежат на привърженици на една от управляващите партии.

Не е сложно да се види и, че „Време разделно“ е пропаганда. Плоска пропаганда. Да, добре снимана. Да, с издържан сценарий. Да, пропаганда. Пропаганда, която казва „вижте ги, така им се пада на турчулята! Нека гният в панделата!“.

Крачката между Време разделно и виковете „Мизия! Тракия! Македония“ в европейска столица е нищожна. Крачката, която сме направили като общество – овластени от тази пропаганда да са част от управлението е грандиозно пропадане. В европейска държава. Грандиозно пропадане.

Част от срутването ни по скалата на модерността е и посещението на министър Москов (инак реформатор) на гара Буново. Нали не сте забравили? Редом до Бойко Борисов.

Част от тази пропаганда са всички грехове на циганите – показващи средни пръсти на снимка, бутащи подкуп на полицейски шефове, за да крадат в мол. Част от тази пропаганда е, че не говорим за училището, което трябва да обясни на малките роми на кого показват среден пръст. Част от същата пропаганда е, че не говорим за полицейските началници, вземащи рушветите, а се съсредоточаваме върху ромката, дето дръпнала нечие портмоне.

Но да се върнем в началото.

С почуда открих, че соросоидите не харесват паметника на Самуил, а пък комунистите го харесват. Едните били морална полиция, естетическа полиция и изобщо с ирония ги припознаваме като новите комсомолци. Ако те харесват нещо – то не трябва да се харесва. Ако те го харесват, значи то е несъстоятелно. Що за налудност?!

Другите – слугите на БСП и ДПС, КОЙ и прочие пък смятат, че ако нещо не идва от Русия, то е покварено. Според тях Путин не е обикновен диктатор, той е държавник. И изповядват мнението на бабата на мой приятел, който преди години го посъветва да си вземе яке, защото навън духа „западен вятър, а нищо хубаво не идва от запад, Борисе“.

Когато едните кажат (разбира се, във Фейсбук – новата арена на политическия спор у нас), че одобряват дадена инициатива, другите без да се замислят започват мигом да не я одобряват. Защото тя е соросоидна, или комунистическа. Когато едните кажат, че харесват филм, другите обявяват, че той е краден, или глупавт, или просто някой в него е грозен. Когато другите споделят текст, другите обявяват автора на текста за самия Сатана.

Обсъжданията и дискусиите се случват в скрити групи. И всъщност тия, които се подиграваха на ГЕРБ за опорните точки, или на БСП са опорните точки (помните, че и двете партии имаха такива) сами създават опорни точки и си ги следват. Дори без да са изречени. Опорна точка се превръща мнението на другия, срещу което, естествено, се очаква да бъдеш „против“.

И докато десни и леви не успяваме да се помирим в паралелния свят на Фейсбук и да си стиснем ръцете, че светещите очи на цар Самуил са откровена нелепица, онези, които викат „Мизия! Тракия! Македония!“ и хич не се вълнуват от естетика се множат. И ще облъчват с „Време разделно“ и ще управляват държавата. Или поне ще балансират нейното управление. А няма никаква разлика в това кой ще е баланьорът – ДПС или ПФ…

*Използваната снимка е на Offnews. Автор: Симона Костадинова

КАК, господин Кънев? (И няколко думи към един приятел от Варна)

Онзи ден добър виртуален приятел от Варна ми писа: „Още тогава имах съмнения“. На 4-ти октомври той ме попита за кого да гласува, а аз уверено отвърнах, че ако бях на негово място без колебание бих зачеркнала преференция за Радан Кънев. В петък въпросният приятел ме попита: И сега какво правим? Нищо не правим, докторе. Следващият път поне знаем какво не правим. А той – следващият път няма да е кой знае колко далеч.

Започвам малко от малко по-далеч. Седмица преди изборите пътувах с Радан Кънев до избирателния му район, където той трябваше да говори пред избиратели. Уговорката ми с пресцентъра на ДСБ бе да наблюдавам срещата, тъй като бях убедена, че лидерът на партията далеч не прокламира наложителната съдебна реформа, по която развива високопарни теории на жълтите павета.

Така се озовах в село Партизани, в 19 часа вечерта. Читалището беше студено, пълно с етнически турци, потенциални избиратели на НПСД, а оттам и на Реформаторите. „А-ха“ – казах си и бях напълно сигурна, че спипах лицемерието. Ето сега ще им заговори за пенсии и тютюн и развенчахме медийните митове. Впрочем, тогава – след поредица изказвания на представители на РБ бях напълно убедена, че като гласоподавател съм взела решение и блокът не бе мой фаворит за изборите. Основната причина – промяната в отношението към ГЕРБ и Бойко Борисов, срещу чиито практики протестирахме, тъй като бяха (а и силно вярвам, че все още са част от модела КОЙ).

Но, да се върнем в село Партизани. Радан Кънев се изправи пред аудиторията от 100-тина души, които смутено се сбутваха и питаха кой е този, и им заговори за съдебна реформа. За необходимостта от законност и от граници, които не бива да се прекрачват. За необходимостта от държава, която да не бъде впримчена в мафиотски договорки, за нуждата от измислена отново България. Но измислена по правила.

В последствие Радан К. ме увери, че няма как да не се спази декларацията на РБ, която отхвърля всякаква възможност да подкрепи правителство в премиер Борисов и вътрешен министър Цветанов. И така след кратък размисъл на 5 октомври гласувах за реформаторите. С всички съмнения, недоверие и резерви. Но гласувах само заради него.

Заради мен пък това стори един талантлив зъболекар от Варна.

Днес, два дни след като странно парламентарно мнозинство от РБ, ГЕРБ, Патриотичния фронт, АБВ и ББЦ избраха новото правителство, Атанас Атанасов съобщи пред Нова телевизия (точно преди 5 минути) „ние вече сме управляващи“.

Редовете по-долу не са открито писмо, тъй като този жанр е дразнещо драматичен. Те може да са адресирани към Радан Кънев, но всъщност искам да ги прочете онзи човек, който излъгах заради него.

Та…

Господин Кънев, вече въпросът не е КОЙ. Въпросът е КАК.

Как, господин Кънев, преглътнахте Бойко Борисов за премиер, който трябва да гарантира съдебна реформа? Та нима той не си избра главния прокурор (по Кокинов)? Нима той не се обаждаше на Ваньо Танов, по молба на Георги Първанов, за да прекрати митническа проверка на вече покоен бизнесмен?

Как, господин Кънев, преглътнахте Първанов? Сега дали Атанас Атанасов ще го нарича отново Гоце? Ще имате ли същия плам?

Как, господин Кънев, преглъщате агент Иван, с който само преди месеци твърдите, че нямате тема на разговор?

Как, господин Кънев, ще обясните катарзиса на ВМРО, които от кофти съглашение с Цветан Василев, решиха да се съюзят с архонт с не особено светло минало? И задавали ли сте си въпроса защо го сториха? От патриотичен възторг? Не. Изплашиха се, че парите на мустакатия чичо свършват.

Как, господин Кънев, ще си сътрудничите и ще уточнявате седмичната програма на парламента с Цветан Цветанов, от когото вашата партия свали политическото си доверие преди 2 години?

Как ще защитавате държавата от КОЙ като финансите на същата тази държава ще зависи от същия този КОЙ?

Как ще заговорите за цената на Южен поток, като оставането ви на власт ще зависи от автора на Южен поток?

Как ще реформирате вътрешното министерство с дясната ръка на Цветанов? И не ми казвайте, че не знаете кой е Веселин Вучков, защото по това време сте си писал в блога и не сте бил в голямата политика.

Как, драги господине, ще освобождавате България от мутренско-милиционерската хватка, за която вашата партия толкова говореше, като и мутрите и милиционерите положиха подписите си до вашия, за да реформирате не-знам-си-какво?

Как, ще се борите срещу моделите налагани от тройната коалиция (помните как омразна беше тя) и Орешарски като половината вицепремиери на Станишев (покровител на Орешарски) влязоха я в кабинета, я в Реформаторския блок?

Как, господин Кънев, обяснявате катарзиса на Великов, Кунева, Калфин, Борисов, Рашидов и прочие, а не позволявате катарзис на Пеевски? Няма логика.

Как, господин Кънев, вие с вашата толерантност към различните се правите, че не чувате подмятанията на Валери Симеонов за „60 циганина, които клеветят майка България“?

Как, господин Кънев, изгряхте с портрет в 24 часа – където неведнъж се е изказвал Пеевски. А вие сам знаете, че Пеевски звъни в редакциите, не си вдига телефона на журналисти.

Когато „Телеграф“ и „Монитор“ ви похвалят, господин Кънев, и вие ли като Бойко Борисов ще кажете, че не зависи от вас какво пишат вестниците? (Да ви информирам предварително – онези вестници, в които съм работила 1 година, не пишат без договорка. Така че този аргумент не само не би бил истина, но би бил смешен).

Как, господин Кънев, приехте Вежди Рашидов за министър на културата (и тук аргументът не е името на въпросния )?

Ще ви припомня какво казахте преди време. Беше нещо в стила, че българската политика, ако не се промени изцяло предполага корупция на всеки участник в нея, дори и на вас.

Вие нова политика не правите. Как се вписа това в изказването ви?

Впрочем, въпросът освен КАК е и ЗАЩО.

Защо, господин Кънев?

И тук не ми отговаряйте нещо в стила за благото на държавата, заради необходимите реформи и прочие. Защото ще се получи порочен кръг. Как ще правите реформа с Борисов и Цветанов? Или и те преживяха катарзис?

Впрочем, драги Радане, след един момент няма значение коя песен ще постнеш в бука. Всичко звучи еднакво. Като Веско Маринов. Без значение кой е DJ – Орешарски, Борисов или Кънев.

P.S. Докторе, прав си бил в съмненията си…

(НИТО ЕДНА ЧАСТ ОТ ТОЗИ ТЕКСТ И ОТ ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ В БЛОГА SYSTEM OF ERRORS НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРЕПЕЧАТВАНА БЕЗ СЪГЛАСИЕТО НА АВТОРА).

Бероний (Вярвайте ми) :)

На всички, които ще прочетат този постинг, особено в контекста на блога ми, той ще им се стори странен.

На тези, които ме познават лично, ще им се стори напълно невъзможно, че следващите думи да са излезли изпод моите пръсти.

А на тези, които ме познават добре… ще им се прииска да се свържат с психиатър.

Колкото и да е странно няма да говорим за протести. Нито за Дъ Нът (Ореха), нито за Волен Сидеров, нито за Делян Пеевски, нито за Бойко Борисов или Цветан Цветанов. Става въпрос за един камък – Бероний. Да, за камъни ще говорим, не за пънове, както обикновено… Така де – пак се отплеснах. Преди няколко дни ми изпратиха ми камък на име Бероний Обяснението, с което бе придружено парчето бе, че ако го пусна в чаша вода и след това изпия течността, или просто си го нося в джоба ще се почувствам по-добре.

Въпросната нищо и никаква  скала, според „подателя“ на пратката е сравнително малко експлоатирана в Европа. Според древните узбеки бероният има благоприятен ефект върху човешкия организъм и в древността са му придавани редица митични качества, обвързващи притежателя на камъка с божествени сили и бойни умения.

Поради факта, че отдавна държа да бъда обявения за божество, макар и с леко недоверие пуснах глупавия камък в чаша вода и после я изпих. Божество не станах. (Иначе щях да започна текста с това). Но пък вече цяла седмица не сънувам нито Бойко Борисов, нито Станишев. Усещането е божеството. Ако искате да знаете повече за бероният – потърсете в Уикипедия. Ако сте хванали телефона, за да звъннете в най-близката клиника, за да си ме приберат, ще разберете за божествеността на берония съвсем скоро. Вярвайте ми.

Впрочем, все повече хора ще пишат сериозно за берония. И това ще разберете скоро. Пак ми вярвайте.

За подпалките и сития Димитровград

Когато бях първи клас съобщих гордо на родителите ми – двама доктори, баща ми свирил на цигулка 10 години, че желая страстно да свиря на пиано. Отидохме с него в Младежкия дом в Хасково и известих една учителка, че искам да се присъединя в класа й.

Разбира се – започнах. Майка ми и баща ми не бяха никак екзалтирани, противно на ентусиазма им граничещ с досада, когато сама реша да върша нещо.

Вкъщи имаме хармониум – сещате се – нещо като умален орган, с орнаменти, дърворезба и прочие. Усилено 7-годишната Полина дрънкаше на него „Мери има малко агънце“. И така докато един ден не се прибрах от училище и заварих доктора-цигулар в битка с едни големи кадастрони и фулмастри. Оказа се, че татко ми конструира пиано – нарисувано, което не издава звук. Само и само да не блъскам по хармониума и да не се гавря с инструмента.

По-късно, когато станах по-голяма дойде моментът на истината – нямам никаква музикалност. Музикален мазол. Истински провал. Оттогава избягвам дори да си пея под душа.

Не защото съм комплексирана от хартиеното пиано. А защото истински уважавам музиката, няма защо да я загрозявам с вой на койоти или измъчени звуци, изтръгнати буквално с изнасилване на инструмент.

Точно 20 години по-късно в съседния до Хасково град – Димитровград по заповед на някаква си директорка насичат роял Блютнер, за да си варят компотите на дървесината му, а някой от палачите на инструмента, за награда, че е свършил работата, да си скове маса.

На тая маса ще пие ракия и ще яде домат нарязан на вестник. На тая маса, скована от роял ще стои и дистанционното, с което палачът ще усилва звука на телевизия „Планета“.

Гади ми се. Не искам да напиша изречението „Ненавиждам тази държава“. И ще се опитам да не го сторя.

Безкултурна, необразова и свирепа текезесарска нация. Разбирате ли, точно днес на независимостта, че няма как да има независимост ако си зловещо прост? Независимостта означава да имаш избор по различен от това дали да слушаш Алисия или Екстра Нина, или там които чалгаджийки са модерни сега.

Да имаш избор означава да имаш хоризонт. Сега хоризонт няма – в Димитровград има Митьо Пайнера, роял – няма.

Независимост означава да си изстрадал и осмислил свободата си. А нашият катарзис е Пеевски…

В тоя ред на мисли – не случайно това се случва в Димитровград – изкуствено създаден център на работническо заводската комунистическа класа. Съзнателно обезкулурявана.

Това е метафора на държавата ни, пълна с палачи на ума. Които първо насичат рояла, после влачат куче с колата си, а след това отиват да гласуват. И избират Бойко Борисов. Или избират нереформираната БКП, защото искат някой прост, човек от народа да ги държи на къс повод и да им казва, че да са прости е хубаво.

Затова мислим за сметките за ток и 20 ст. намаление. Затова ни харесва изречението „Вие сте прости и аз съм прост и се разбираме“  по Бойко Борисов. Затова ни харесват мантрите на Станишев за отрудения български народ по малките населени места.

Затова в Нисана пред мен вчера шофьорът плюеше тиквени семки през прозореца.

Затова 18% от младите българи искат да живеят в комунизъм.

Защото независимост без интелигенция няма. По тези географски ширини интелигенцията е умишлено обезкървявана и методично принизявана. За да се стигне до насечения Блютнер и компотите. Защото така няма независимост. Защото по този начин не искаш да имаш избор и не знаеш какво да правиш със свободата си.

Затова независимостта, която няма да напиша с главна буква, остава само календарен празник. Защото в тази държава живеят свине, с преклонени и празни глави.

Впрочем, днес секат рояла, утре за подпалки на компотите ще ползват и Солженицин. А догодина не 18, а 28% от младите българи ще искат да живеят в комунизъм.

И няма значение с кое име ще кръстим новия ни комунизъм дали с Бойково или Станишево.

Димитровград ще е сит от зимнината.

 

„Това е нашият отговор на грозното лице на протеста“ – отчаяният, стреснат римейк на властта

„Това е нашият отговор на грозното лице на комунизма“. Тази реплика принадлежи на Петър Берон. Изречена е 1990 година, когато Лияна Панделиева става „лице на демокрацията“.

Повод, естествено е самата Паднелиева – усмихнато младо момиче, греещо от плакатите на СДС, зовящи промяна.

Към момента Лияна Панделиева е журналист във вестник „Монитор“, част от медийната империя на Делян Пеевски, който стана причина за невижданите повече от двумесечни протести у нас.

И докато вестник „Монитор“ громи протестиращите, днес на 16 август 2013 година БСП и ДПС успяха на свой ред да изрекат реплика, подобна на Берон. Разбира се, тя не бе произнесена на глас. Беше прошепната със страх и със 70 автобуса „контрапротестиращи“ (колкото и идиотско да е това понятие), които бяха изсипани в центъра на София. Целта очевидно, бе да отговорят на лицето от протестите.

Това се случи ето така:

А ние, както добре знаем протестиращите сме интернет лумпени (по Христо Монов), не сме „чак толкова симпатични“ (по Татяна Буруджиева), за сметка на това сме шепа стари седедари – беззъби и алкохолици (по Георги Гергов), които са изкарали някой лев от протестите, за да идем на море (по Мартин Захариев).

(Виж снимката долу)

Така де – и за да отговорят на „грозното лице на протеста“, властниците избраха да изпратят хора с „напукани от работа ръце“, които са вперили поглед в своите ниви и градини и искат малко по-лек живот (по безумиците на Миков, Станишев и още знайни и незнайни депутати).

Не ме разбирайте погрешно – нямам нищо против аграрния труженик и изнурените му нозе. Просто аграрният труженик е друго. Вие не можете без него. Не можете и без нас, защото не той ще връща заема, който ще дръпнете, а ще го плащам аз. Освен заема, ще издържам и вас, и пенсията на вашия избирател.

И нямам нищо против умилените от самодоволните ви физиономии възрастни вече ексмногомашиннички. Гади ми се от обясненията ви, че аз съм против тях.

Не, драги господа управляващи. Аз съм против вас. Затова излезте вие срещу мен, а не ми вадете като щит безпомощните си, в голямата си част неуки и възрастни избиратели. Не отговаряйте на моето лице с тяхното.

Белият автобус, дами и господа, бе символ на страха ви. Но и днешната обиколка из „случайната народна любов“ е същото. Символ на страха ви.

И вие по-смели няма да ставате. Смелостта ви ще се мери с гласовете на националистическата партия „Атака“. Низостта ви стигна до там, че запяхте беквокали в песента на Сидеров „давай, Волене, ний сме с тебе“. Впрочем, текста на тази песничка я измисли Бойко Борисов в предния мандат, докато „Атака“ гласуваха с ГЕРБ, а вие се възмущавахте от тази антиевропейскост, нали помните?

И докато бившата БКП отговаря на грозното лице на протестите, отговорът на лицето на комунизма пише в Монитор. И в добра бунтовническа традиция – вероятно ще похвали единия протест…

Раят – това сме ние

31 дни. В началото ходех и крещях с пълно гърло.

После се разколебах. Мислех си – водим ГЕРБ на власт. Убеждавах се, че трябва да си прехапя езика само и само да не помагам на Бойко Борисов. Така три дни.

После си казах – невъзможно е да помогнем на един престъпник да се върне на власт. Ние крещим срещу това.

После си казах: да, едно и също е, макар да не съм привърженик на идеята „всички са маскари“. Но пък наистина е еднакво – Орешарски управлява чрез медиите на Пеевски, Борисов също управляваше чрез тях.

После потвърждението дойде само – според ББ единствената пречка пред медийния магнат да стане шеф на ДАНС била… некомпетентността.

Ако преровим архивите и новинарския масив – дописките са писани под индиго. ГЕРБ твърдеше, че за всичко са виновни БСП, а критиките на ЕК към нас са от неразбирани по същество, заради Станишев. А сега сменете годината на развиващото се действие и имената – БСП твърди, че за всичко са виновни ГЕРБ, а критиките на ЕК са от неразбиране и по същество  заради Борисов.

ББ превърна парламента „в гумен печат“, казваше Станишев преди време, недоволствайки срещу поведението на Цецка Цачева и всички безобразия, които откровения простак Борисов успяваше да натвори в пленарна зала и извън нея, подчинявайки Народното събрание на прищевките си. Сега Михаил Миков честити мъжката рожба на лидера на БСП от президиума. Малко като обреден дом.

Ад. Горещ летен ад. Познат до болка и отчаяние. Адът – това са другите, казва Сартр.

Този път, обаче ние сме различни.

Раят – това сме ние.

Хайде вън!

Орешарски говори за олигархията.
Станишев говори за олигархията.
Местан говори за олигархията.
Борисов говори за олигархията.
Плевнелиев говори за олигархията.

Общото между тях е… олигархията.

Президентът Плевнелиев се застъпва за протестиращите. Той е срещу олигархията. И срещу “Атака”. И срещу антиевропейския път на страната.

Президентът Плевнелиев бе избран с гласовете на “Атака”. И нямаше нищо против да го подслушват нерегламентирано. Президентът Плевнелиев в битността си на министър в кабинета “Борисов” бе известен с това, че е от кръга “Прокопиев”.

На президента Плевнелиев опонира Антон Кутев. С мотива, че държавният глава бил част от олигархията. Имал ли бил връзки Плевнелиев с един медиен бос. А вие, господин Кутев, гласувахте ли за друг медиен бос, пак част от олигархията?

Но да продължим… Премиерът Орешарски бе избран с гласовете на “Атака”. И нямаше против Делян Пеевски да оглави паралелна държава в държавата. И то силова. Премиерът Орешарски е известен със срещата си с Черепа.

Лидерът на БСП Сергей Станишев е съпруг на Моника Йосифова, която като жарка опозиционерка е взела 3 млн. лева от еврофондовете на инак омразния Бойко Борисов. Станишев, който пламенно се дра срещу “антиевропейската подкрепа за ГЕРБ от Атака” в предходния мандат, охотно се възползва от нея.

Лидерът на ДПС Лютви Местан, който имал, забележете цивилизационни различния с “Атака” стръвно консумира Сидеров и неговата подкрепа. Местан, който твърдеше, че държавата при Бойко Борисов е в окаяно състояние и оповести, че се разграничава от обръчите от фирми на Доган, си направи обръч от банка и усвои изцяло модела “ГЕРБ”.

Бойко Борисов сега мълчи, но ние всички помним как се управялва – с телефон с копчета, с Бистришките тигри в првителствения самолет и в братска прегръдка с Емо Фаса, Вальо Златев и Митко Каратиста. За Пашата няма да казвам нищо. За Делян Пеевски, който бе стълб на управлението на ГЕРБ – също. С “квотата” Прокопиев в кабинета “Борисов” през 2009 година – също.

Хайде стига. Олигарси твърдят, че не може олигарси да говорят против олигархията.

Гади ми се от вас. И не ми пука, че днес моята позиция ще я защитава Плевнелиев. Защото помня как БСП защитаваха нашите позиции, когато протестирахме срещу ГЕРБ преди една година.

Хайде, марш! ВЪН! Тръгнете си. И верно, преживейте вече вашия собствен катарзис – нямате право да сте във властта.

Имам натрапчивото усещане, че ме лазят пиявици. И всяка пиявица иска да изсмуче гнева ми, за да оцелее тя самата. Вие сте олигархията и НЯМАТЕ право да ме хвалите, че се гневя срещу вас. Срещу другото ви лице, всъщност.

Хайде, вън. Стига вече.

И сега към тези, които ще викнат, че по български оплюваме “всички свястно”: Искам да живея в нормална държава. С нормални хора. И нормални институции. И вечер след работа да отида да пия бира, а не да обикалям града като луда, преграквайки от викове. За да се случи това, обаче, трябва да наричаме нещата с истинските им имена. И да не правим компромис. За да се случим е жизнено важно да спрем да си “затваряме очите” в името на това, че някой ни обърнал внимание и ни подкрепил. Утре няма да го стори, когато той е от страната на “управляващата олигархия”.

P.S. Понеже откривам текстовете си на какви ли не места – моля, да не се препубликува в медии.

Гетото, проф. Константинов…

Господин Константинов, няма да започна с уважаеми, тъй като следващите няколко думи, не целят да ви обсипят с подобно чувство.

Та… господин Константинов, пиша с идеята, че вероятно нито ще прочетете, нито ще разберете какво ви казвам. А и да го сторите, ще се направите, че не сте. Причините за това поне на мен са ми ясни, няма да ги назова. Заради чистоплътност.

Но, няма как в последно време човек да не забележи вашата усърдно, методична и агресивна предизборна кампания, която водите. Не става дума за изказването ви за Тройната коалиция, не става дума за потвърждаването ви на недопустимото от гледна точка поста ви тогава – шеф на Информационно обслужване, твърдение. Даже не става дума и за „услужливото“ обяснение на изследването на Мирослава Радева, което макар и критично към данни, послужи за легитимация за публикуването на тези врели-некипели. Не става дума и за обещанието ви да напуснете Информационно обслужване и тихичкото ви оставане в борда, под предлог, че служите на обществото. Вероятно ви блазни думичката „обслужване“, но няма да тълкуваме по Фройд.

Става дума за методичното облъчване в стил Бойко Борисов, което тече от всички комуникационни канали, редом с вашия лик.

Тази сутрин беше, естествено поредната порция. Само часове след като в добре разучена съвместна сценка с любимата на Цветан Цветанов прокурорка Ася Петрова, се опитахте да спретнете обвинение в незнайно какво на Иван Костов, достигнахте нови висоти.

Очевидно, след неуспешния опит да се образува прокурорска проверка, решихте да приемете нови висоти и да обявите всички гласоподаватели, даващи своя вот за малка партия за… гето.

Ако не гласувате, давате възможност да избира гетото, обърнахте се патетично към българския избирател. И ако бяхте спрял дотук – добре. Ама ей на – „Негласуването, гласуването за малки партии, писането по бюлетината повишават лошия, неполитически, вот”, казахте вие с присъщия ви уж компетентен тон.

С оглед твърденията ви за БСП, от думите ви става ясно, че трябва да се гласува само и единствено за ГЕРБ – голяма партия, различна от социалистическата.

Интересно е дали приемате и себе си за човек от гетото? Не, не се изненадвайте, господин Константинов – та, нали вие бяхте представител в ЦИК на малка партия РЗС?! Не, не се изненадвайте – нали вашата любима формация ГЕРБ управлява около две години с Атака – отново малка партия. Нали същата тази ваша любима ГЕРБ управлява с подкрепата и на Яне Янев – председател на толкова малка, даже разбита партия, която вие представлявахте, пак да напомня, в ЦИК?

Гетото, господин Константинов, гласува за ГЕРБ. То беше в зала Арена Армеец в неделя – с немита коса, мръсни ръце и шумен социалистически патос. Гетото избира ГЕРБ, защото вижда човека от народа, пипа мускула на човека от народа и иска ако го бие някой по главата – да е човека от народа.

Гетото, господин Константинов, сега по вашата терминология,  управлява и с ГЕРБ. А вие, очевидно сте говорител на гетото.  И вие няма как да не го знаете. Вотът на гетото е лесна сметка. А вие, с претенциите ви за прецизен математик, няма как да не сте го изчислил.

Силно съм тревожна от вашите непрестанни медийни гастроли с претенцията да бъдете говорител, изчислител или просветител на гражданското общество.

Вие не сте нито говорител, нито просветител, нито математик на гражданското общество. Вие сте говорител на ГЕРБ, просветител на потенциалния техен избирател и математик в пернишкия университет, който бе създаден с услужливото съдействие на Георги Първанов.

Вие, господин Константинов, сте като Веселин Маринов. Единствената разлика между вас е, че вие сте от подгряващия екип, а той излиза да закрие събитието с малко пот и много топли чувства към Цветан Цветанов.  Чудите се защо?

Защото, господин Константинов, днес гарантирате с името си, както обичате да казвате, за ГЕРБ. Вчера гарантирахте за Яне Янев, преди това за СДС, а още по-преди това за ДСБ. Също както Веселин Маринов увиваше като койот за БСП, а после за Бойко Борисов.

Единствената разлика е, че той винаги е бил с големи партии. Според вашата терминология, се е борил срещу гетото… За вашата позиция спрямо „гетото“ няма да разсъждавам, тя е напълно ясна.

Човекът на 2012 тъкмо проходи, време е да проговори…

14 януари… Помните ли онзи 14 януари с побоите, с футболните агитки и разбитите физиономии на ваши приятели? Помните ли Орлов мост – налудните полицаи с хриптящи коне в лицата ви? Помните ли лятото – стоповете между Иракли и дерето, прашния път и пясъка в косите? Помните ли пържолкте за кучето, които Борисов обеща за намереното мъртво момиче, за което неговия паж Цветанов твърдеше, че емигрирала от скука? Помните ли уволнението на Мирослава Тодорова? Помните ли героичния Росен Плевнелиев с Марковска и изпълнителния президент с Цацаров?

Помните ли, че „Ние сме държажвата“? Помните ли разпъването на палатка в 5 часа следобед и първото слънчево изгаряне на плажа, веднага след като сте напуснали прашния град? Помните ли тълпите руснаци в Слънчев бряг? Помните ли огъня и китарите? Помните ли чалгата и мутрите?

Ако помните всичко това, няма как да не сте на протеста днес. И не, каузата не е безсмислена. Каузата не се изчерпва само с виртуалната ви подкрепа във Facebook, защото ако е така ще ходите на виртуална почивка. И без това живеем във виртуална демокрация, с виртуални управници и още по-виртуални закони.

Всичко зависи от нас. От нас зависи дали ще заравяме жаравата на Иракли с пясък, точно преди лягане, или ще се ровим в конски фъшкии от импровизирани каляски в Слънчев бряг.

Помните ли подписката „Да спасим Иракли“. Подписахте ли се тогава? А го направих. И държа на подписа си. Защото беше върху намачкан лист хартия, върху синя папка. Едно момиченце в Билката го взе, после приседна да пие бира. Точно като на Иракли, без да се познаваме.

Именно затова не стойте във Facebook. Елате на Попа.

Днес е ромската Нова година. Да я отпразнуваме с усмивка към циганите и да потрес към мангалските номера на „Строителите на съвременна България“.

Протестиращият на Орлов мост стана Човек на годината. Човекът на 2012 тъкмо проходи. Във втората си година трябва да проговори….