Колко въпроса ще повдигне отговорът на „Кой предложи Пеевски“

Днес една колежка, минавайки край мен в Народното събрание подметна: „Ще питаш ли пак Орешарски кой е предложил Пеевски и днес?“.

Така се и случи – след парламентарния контрол министър-председателят даде пресконференция. И днес не отговори на питането за Пеевски.

Не отговори на този въпрос и вчера, когато отново бе в парламента, за да отчита постиженията си от първите 100 дни управление. „Постижението“ Пеевски остана неизговорено.

Не отговори и предходната седмица, когато пак намина през парламента, за да бъде „проконтролиран“ в петък от депутатите.

Не отговори и в Панорама. Не отговори и в сутрешния блок на бТВ.

Няма да ми отговори и следващата седмица. Защото най-голямото постижение на първите 100 дни управление на ДПС, БСП и Атака – Делян Пеевски трябва да потъне в забрава.

Това, обаче не означава, че ще спра да го питам. Без значение кога ще падне този кабинет – дали ще си иде скоро, или ще след четири години, имам цялото време, с което той разполага, за да задавам един и същ въпрос: Кой предложи Пеевски?

И не, този въпрос не е изтъркан и незначителен. Не може да бъде изтъркан, защото остава без отговор. Не може да бъде и незначителен, защото самият въпрос напомня, че политическата власт у нас няма идеология (Пеевски е еднакво обичан от БСП, ДПС, ГЕРБ и Атака. А може и да ги „страхува“, знам ли…). Показва и срастването на едрия бизнес с въпросната власт, диктувайки правилата на играта в парламента, медиите, прокуратурата, съда и тн. В целия ни публичен живот. А оттам и в личния ни/ви живот – как се информирате, дали КАТ-аджията ви иска 20 лв, дали заплатата ви стига и прочие битовизми, произтичащи от мястото, където всички съжителстваме.

С отговора на въпроса „Кой предложи Пеевски“ ще имаме историческия шанс да започнем да разплитаме зависимостите между партиите и бизнеса. С този отговор може би ще се пробваме да надникнем и зад мерзките „договорки“ за ВСС, съд и прокуратура, обществени поръчки и т.н.

Ако успеем да докопаме отговор на въпроса „Кой предложи Пеевски“, може и да се амбицираме да разберем защо тъст му е във ВСС, защо Борисов се похвали, че „изборът“ му за главен прокурор е бил добър, визирайки Цацаров, и защо нито един от тези уж смели държавни мъже не смее да изговори името Деляново.

Ако успеем да изтръгнем отговор на този въпрос, ще разберем защо една цяла медийна група обслужва почти еротично всяка власт, въпреки че собственикът на медийната група е следовател, депутат от ДПС.

От отговора на въпроса „Кой предложи Пеевски“ ще разберем кой никога не пада от власт и защо. И ще можем да поставим въпроси за зависимостите на този някой с другите.

Така ще се отприщи цяла серия от въпроси. Само от един отговор.

И ще получим уникалния шанс да започнем да се прочистваме и да спрем да „страхуваме“.

Затова, колеги, е важно да задаваме този въпрос: Кой предложи Пеевски?

И моля ви, нека това не се случва сам на пресконференциите на Орешарски в парламента. Вероятно вие го виждате на други „събития“. Вземайте думата смело и не смятайте, че питането ви е изтъркано и неважно.

„Това е нашият отговор на грозното лице на протеста“ – отчаяният, стреснат римейк на властта

„Това е нашият отговор на грозното лице на комунизма“. Тази реплика принадлежи на Петър Берон. Изречена е 1990 година, когато Лияна Панделиева става „лице на демокрацията“.

Повод, естествено е самата Паднелиева – усмихнато младо момиче, греещо от плакатите на СДС, зовящи промяна.

Към момента Лияна Панделиева е журналист във вестник „Монитор“, част от медийната империя на Делян Пеевски, който стана причина за невижданите повече от двумесечни протести у нас.

И докато вестник „Монитор“ громи протестиращите, днес на 16 август 2013 година БСП и ДПС успяха на свой ред да изрекат реплика, подобна на Берон. Разбира се, тя не бе произнесена на глас. Беше прошепната със страх и със 70 автобуса „контрапротестиращи“ (колкото и идиотско да е това понятие), които бяха изсипани в центъра на София. Целта очевидно, бе да отговорят на лицето от протестите.

Това се случи ето така:

А ние, както добре знаем протестиращите сме интернет лумпени (по Христо Монов), не сме „чак толкова симпатични“ (по Татяна Буруджиева), за сметка на това сме шепа стари седедари – беззъби и алкохолици (по Георги Гергов), които са изкарали някой лев от протестите, за да идем на море (по Мартин Захариев).

(Виж снимката долу)

Така де – и за да отговорят на „грозното лице на протеста“, властниците избраха да изпратят хора с „напукани от работа ръце“, които са вперили поглед в своите ниви и градини и искат малко по-лек живот (по безумиците на Миков, Станишев и още знайни и незнайни депутати).

Не ме разбирайте погрешно – нямам нищо против аграрния труженик и изнурените му нозе. Просто аграрният труженик е друго. Вие не можете без него. Не можете и без нас, защото не той ще връща заема, който ще дръпнете, а ще го плащам аз. Освен заема, ще издържам и вас, и пенсията на вашия избирател.

И нямам нищо против умилените от самодоволните ви физиономии възрастни вече ексмногомашиннички. Гади ми се от обясненията ви, че аз съм против тях.

Не, драги господа управляващи. Аз съм против вас. Затова излезте вие срещу мен, а не ми вадете като щит безпомощните си, в голямата си част неуки и възрастни избиратели. Не отговаряйте на моето лице с тяхното.

Белият автобус, дами и господа, бе символ на страха ви. Но и днешната обиколка из „случайната народна любов“ е същото. Символ на страха ви.

И вие по-смели няма да ставате. Смелостта ви ще се мери с гласовете на националистическата партия „Атака“. Низостта ви стигна до там, че запяхте беквокали в песента на Сидеров „давай, Волене, ний сме с тебе“. Впрочем, текста на тази песничка я измисли Бойко Борисов в предния мандат, докато „Атака“ гласуваха с ГЕРБ, а вие се възмущавахте от тази антиевропейскост, нали помните?

И докато бившата БКП отговаря на грозното лице на протестите, отговорът на лицето на комунизма пише в Монитор. И в добра бунтовническа традиция – вероятно ще похвали единия протест…

Раят – това сме ние

31 дни. В началото ходех и крещях с пълно гърло.

После се разколебах. Мислех си – водим ГЕРБ на власт. Убеждавах се, че трябва да си прехапя езика само и само да не помагам на Бойко Борисов. Така три дни.

После си казах – невъзможно е да помогнем на един престъпник да се върне на власт. Ние крещим срещу това.

После си казах: да, едно и също е, макар да не съм привърженик на идеята „всички са маскари“. Но пък наистина е еднакво – Орешарски управлява чрез медиите на Пеевски, Борисов също управляваше чрез тях.

После потвърждението дойде само – според ББ единствената пречка пред медийния магнат да стане шеф на ДАНС била… некомпетентността.

Ако преровим архивите и новинарския масив – дописките са писани под индиго. ГЕРБ твърдеше, че за всичко са виновни БСП, а критиките на ЕК към нас са от неразбирани по същество, заради Станишев. А сега сменете годината на развиващото се действие и имената – БСП твърди, че за всичко са виновни ГЕРБ, а критиките на ЕК са от неразбиране и по същество  заради Борисов.

ББ превърна парламента „в гумен печат“, казваше Станишев преди време, недоволствайки срещу поведението на Цецка Цачева и всички безобразия, които откровения простак Борисов успяваше да натвори в пленарна зала и извън нея, подчинявайки Народното събрание на прищевките си. Сега Михаил Миков честити мъжката рожба на лидера на БСП от президиума. Малко като обреден дом.

Ад. Горещ летен ад. Познат до болка и отчаяние. Адът – това са другите, казва Сартр.

Този път, обаче ние сме различни.

Раят – това сме ние.

А вие от кой кръг сте?

„Друг кръг, за който може да се говори, това е кръгът на Корпоративна търговска банка (КТБ), трети кръг би могъл да се говори за много други. Но нека имаме много ясна дефиниция, да направим обществена дискусия по тази тема какво означава олигархичен кръг или икономически кръг.“

Кой влиза в кръга КТБ?

– Не знам целия, но предполагам самата банка и медиите, които са свързани с нея. Поне така се твърди.

Делян Пеевски от този кръг ли е?

– Предполагам, че да.

Защо го назначихте за председател на ДАНС?

– Защото имах достатъчно уверения, че ще свърши добра работа за държавата. Отчетох го като грешка.

 

Тази размяна на въпроси и отговори със Сергей Станишев на пресконференция на БСП стана повод, той да ме запита аз кой кръг представлявам.

Обясних му, че сама по себе си съм кръг.  Макар да мога и за квадрат да мина.

Не това е въпросът, обаче. Идеята е друга – лидерът на една от двете управляващи партии си позволява да пита журналист към коя част от олигархията принадлежи. Не знам дали той самият си дава сметка за това. Дори да игнорираме индиректното признание на Янаки Стоилов, че БСП са олигархия – защото след тях щяла да дойде „още по-алчна“ такава, въпросът на Станишев означава само едно – в главата на тези хора се случва някаква позиционна война тип електронна игра. Едни фигурки се бият срещу други, а голям мазен палец ги управлява с джойстик.

Не, господин Станишев, не всички защитаваме нечии интереси. Някои защитаваме вижданията си. Защитаваме ги също толкова стръвно, колкото когато вие бяхте яростна опозицията и твърдяхте, че Бойко Борисов „успива“ протестите, когато се среща с Даниела Пеловска – налудна жена, дала му кредит на доверие, от името на февруарския протест. После се оказа, че тя, всъщност била майка на служители на Столична община. Служители на доста отговорни позиции.

В петък Орешарски стори същото, с някакви фейк бунтовници, които му засвидетелствали доверието си за няколко месеца.  Интересно – мнение на лидера на БСП по тая тема липсваше.

Писах дописки и в единият и в другият случай. Текстовете са изумително еднакви. Ужасявам се при мисълта – следващото правителство ще стори същото. И отново ще се налага да ровя за бекграунд в стари новини. А информацията е една и съща. Изумително –живеем във воняща тиня, която всеки път разбъркваме с пръчка, за да може да някой с мазен палец връз джойстика да ни насочи в другата посока.

Та, като част от олигархията, според Станишев, от тая висока позиция, искам да обясня какво е протестът:

Той не е срещу „комунисти“ и „турци“. Протестът е срещу всички. Той е и срещу ГЕРБ. И срещу  опита на Реформаторския блок да прибере под крилото си Касим Дал – верен другар на Доган, Борисов и Ердоган – в зависимост от изгодата. Протестът е срещу мутрите. Срещу двойния стандарт. Срещу разговорите в Банкя.

Протестът не убива хора, господин Цацаров. Вие се гаврите с човешкия живот, като обвинявате хората, които се гърчат от погнуса в собствената си страна. Вие ги обвинявате, че с бунта си убиват жени и деца и забавят линейки. Това малко след като произнесете патетична – естрадна реч пред ВСС и слязохте при гражданин, искащ да се самозапали.

Той, гражданинът протестира срещу съдебната система. А част от тая съдебна система е тъстът на Делян Пеевски, избран с гласовете на ГЕРБ, БСП и ДПС в миналия парламент. Въпросният тъст избра вас за главен прокурор. А ние знаехме, че вие ще сте обвинител номер едно още преди тъстът на олигарха (по Станишев) да гласува за вас. Още преди тъстът на олигарха да бъде избран за кадровик на съдебната власт.

Този протест, уважаеми господа, не е срещу демокрацията и волята на мнозинството, както се опитвате да го изкарате. Той е срещу вас. Които употребявате волята на мнозинството за личните си цели. Които са доста прозаични и все материални.

Той е срещу това съпругата на опозиционен лидер – да, за Моника Йосифова говоря, да прибира 3 милиона лева, от управление срещу което мъжът й се пени пред всяка възможна камера. Нима не помните господин, Станишев, какво говорехте за Бойко Борисов? Защо сте се хранел от ръката му?

Той е срещу Бойко Борисов. Срещу мутренско-авторитарния стил. Срещу пържолките за кучето намерило труп. Срещу СМС-ите до репортери.

И срещу самите репортери, които сега са голяма опозиция, а тогава се чудеха как да се харесат на Бате им и как по-остроумни да отгворят на писането, изпратено им по телефона от него: „харесваш ли ме?“.

Протестът е срещу Волен Сидеров и срещу умелото му използване.

Срещу ченгесарските опити за разделяне на добри и лоши, на богати и бедни, на умни и красиви срещу грозни и глупави. Не помните ли как обвинявахте (справедливо) Цветанов, че върши същоти?

А вие си отивате. Тръгвате си, точно така както сте се заградили в метална кошара. Безпомощни сте като бебета в креватче, от което не можете да изпълзите. Дали ще ви пазят един месец, или една година – няма никакво значение. Ще си тръгнете.

Следващите също ще си тръгнат. Защото вече можем. И мантрите за „по-алчна олигархия“ не ни плашат. Вече знаем повечето й лица, разпознаваме ги ходим спокойно срещу тях.

И дори, когато си идете, някои да се изплашат и да не викат срещу „по-алчната олигархия“, ние ще сме тук. И ще им вдъхваме кураж.

И ще питам и следващият дали назначените от него са олигарси. Вероятно, после и той ще ми пита от кой „кръг“ съм. Това, обаче не ме тревожи. Не ме и плаши. Защото сте толкова изумително предвидими и безпомощни, че дори не сте предизвикателство.

А вие от кой кръг сте, господа? Станишев, Цацаров, Местан, Сидеров, Борисов? От кой?

 

Хайде вън!

Орешарски говори за олигархията.
Станишев говори за олигархията.
Местан говори за олигархията.
Борисов говори за олигархията.
Плевнелиев говори за олигархията.

Общото между тях е… олигархията.

Президентът Плевнелиев се застъпва за протестиращите. Той е срещу олигархията. И срещу “Атака”. И срещу антиевропейския път на страната.

Президентът Плевнелиев бе избран с гласовете на “Атака”. И нямаше нищо против да го подслушват нерегламентирано. Президентът Плевнелиев в битността си на министър в кабинета “Борисов” бе известен с това, че е от кръга “Прокопиев”.

На президента Плевнелиев опонира Антон Кутев. С мотива, че държавният глава бил част от олигархията. Имал ли бил връзки Плевнелиев с един медиен бос. А вие, господин Кутев, гласувахте ли за друг медиен бос, пак част от олигархията?

Но да продължим… Премиерът Орешарски бе избран с гласовете на “Атака”. И нямаше против Делян Пеевски да оглави паралелна държава в държавата. И то силова. Премиерът Орешарски е известен със срещата си с Черепа.

Лидерът на БСП Сергей Станишев е съпруг на Моника Йосифова, която като жарка опозиционерка е взела 3 млн. лева от еврофондовете на инак омразния Бойко Борисов. Станишев, който пламенно се дра срещу “антиевропейската подкрепа за ГЕРБ от Атака” в предходния мандат, охотно се възползва от нея.

Лидерът на ДПС Лютви Местан, който имал, забележете цивилизационни различния с “Атака” стръвно консумира Сидеров и неговата подкрепа. Местан, който твърдеше, че държавата при Бойко Борисов е в окаяно състояние и оповести, че се разграничава от обръчите от фирми на Доган, си направи обръч от банка и усвои изцяло модела “ГЕРБ”.

Бойко Борисов сега мълчи, но ние всички помним как се управялва – с телефон с копчета, с Бистришките тигри в првителствения самолет и в братска прегръдка с Емо Фаса, Вальо Златев и Митко Каратиста. За Пашата няма да казвам нищо. За Делян Пеевски, който бе стълб на управлението на ГЕРБ – също. С “квотата” Прокопиев в кабинета “Борисов” през 2009 година – също.

Хайде стига. Олигарси твърдят, че не може олигарси да говорят против олигархията.

Гади ми се от вас. И не ми пука, че днес моята позиция ще я защитава Плевнелиев. Защото помня как БСП защитаваха нашите позиции, когато протестирахме срещу ГЕРБ преди една година.

Хайде, марш! ВЪН! Тръгнете си. И верно, преживейте вече вашия собствен катарзис – нямате право да сте във властта.

Имам натрапчивото усещане, че ме лазят пиявици. И всяка пиявица иска да изсмуче гнева ми, за да оцелее тя самата. Вие сте олигархията и НЯМАТЕ право да ме хвалите, че се гневя срещу вас. Срещу другото ви лице, всъщност.

Хайде, вън. Стига вече.

И сега към тези, които ще викнат, че по български оплюваме “всички свястно”: Искам да живея в нормална държава. С нормални хора. И нормални институции. И вечер след работа да отида да пия бира, а не да обикалям града като луда, преграквайки от викове. За да се случи това, обаче, трябва да наричаме нещата с истинските им имена. И да не правим компромис. За да се случим е жизнено важно да спрем да си “затваряме очите” в името на това, че някой ни обърнал внимание и ни подкрепил. Утре няма да го стори, когато той е от страната на “управляващата олигархия”.

P.S. Понеже откривам текстовете си на какви ли не места – моля, да не се препубликува в медии.

Погнусата

Ние сме Рокантен. Ние сме погнусени,  объркани, дезориентирани и несигурни, защото не знаем точно какво чувстваме. Ние сме изплашени. И никога досега не сме довършвали започнатото от нас. Ако Сартр бе жив щеше да адаптира „Погнусата“ за нас, а това не би било особено трудна задача.

Ние се бунтувахме срещу Цеко, Цецо и Бойко. А кой да знае, че те ще бъдат заменени от Делян Пеевски. Ние прекарахме целия месец юни, миналата година на Орлов мост. Кой да знае, че година по-късно ще бродим по същия маршрут, със сходни викове.

Ние сме образовани, умни и усмихнати. Сред нас и преди, и сега има едни тъмни субекти, които искат да ни накарат да викаме техните думи, да мислим техните мисли и да поканим техните господари да ни управляват.

Ние сме ядосани и безсилни. И не знаем кое е по-гнусно – Бойко Борисов или Делян Пеевски.

Аз не знам кое е по-отвратително. Защото съм ги живяла и двамата.

Необходимият разказ

Сега ще ви разкажа една история. Действието се развива през месец април 2009 година. По това време вестник Монитор бе една от малкото медии, настроени против Бойко Борисов. Аз работих във вестник Новинар. Вестник Новинар бе обща собственост на Любен Дилов – син и небезизвестния Антоан Николов. Медията сключи негласен договор с набиращата скорост ГЕРБ, а тогавашният кмет на София се обаждаше по телефоните да псува, че не е отразен точно така както иска.

Отказах да работя това. Не беше моята кауза. Не беше моето дясно. Напротив – искаше да убие моето дясно. И го стори сега през 2013 година, но това е друга тема.

Та… напуснах вестник Новинар и се преселих точно в предизборната кампания в Монитор, където можех да пиша на воля колко прост, безжалостен и престъпен е Бойко Борисов. И го правих. До нощта на изборите, когато отношението към „мутрата“ рязко се смени в отношението към „спасителят на България от Тройната коалиция“.

Няколко месеца ставах свидетел на следното нещо – всяка Божа вечер някой от редакторите на Монитор, неформална  собственост на Делян Пеевски, се обаждаше на въпросния неформален собственик, изчитайки всички страници от така наречения раздел „Вътрешна информация“, за да удостовери, че текстовете за ГЕРБ са „правилни“. Вестникът публикуваше не по-малко от три снимки на Борисов – една на първа страница задължително, и две във вътрешните. Изданието се сблъска с голям проблем – трябваше да намира красиви снимки на премиера.

Вестникът не се печаташе до полунощ, защото Борисов бе на среща с Путин и тя трябваше да бъде отразена героично. Или – политическите страници се променяха, само защото Бойко, вече фамилиарно наричан от издателите, може да не е доволен.

Включително една вечер отпечатването на броя бе забавено с два часа, защото неформалният издател заподозрял, че карикатурата е неправилна. На нея имаше цветя, а на издателят му приличали на гербери.  Разбирате, не може така човек да се подиграва на герберите, а какво ще каже Бойко Борисов?!

За периода около една година, в който работих в Монитор спрях да пиша. Усвоих всички игрички във Facebook – от състезания с колички, до обстрел на топчета и небезизвестната Ферма, в която обгрижваш стръвно едни животни.

И докато аз цъках с погнуса във Фейсбук Фермата … Фермата за животни на Оруел се разрастваше.

Не мога да ви опиша безсилието, когато прокурор Роман Василев крещеше по бившия министър Николай Цонев, че е абсолютен престъпник. Не че съм убедена в невинността на Цонев, но съм убедена как не се прави. Тогава на първа страница на Монитор имаше обилна похвала за обвинителя и неговия патрон Цветан Цветанов.

Малко след това напуснах. Отидох да работя за половината от заплатата си на място, където мога да напиша всичко, което мисля. И да знам, че се боря срещу тази престъпна шайка от ГЕРБ. Вярно, може борбата ми да не е особено ефективна, зад гърба ми не стои телевизия и цяла армия от издания, но поне мога да заставам със собственото си лице и собствените си мисли.

И така докато няколко души обяснявахме цялата мерзост на ГЕРБ, няколко медии се опитваха да убедят обществото, че тази партия е най-доброто случващо се в България. В тези медии не намираха място случаи като случаят „Мирослава“ от Перник и пържолките за кучето, намерило трупа й. В тези медии не намери място моралният изверг Цветанов, който разсипа живота на лекарите от Горна Оряховица.  В тези медии го нямаше разговора на Бойко Борисов, станал известен като „Ало, Ваньо“.

Впрочем, в тези медии не намери място и триото от Банкя – Борисов, Кокинов, Найденов. Не намери място и начина на избор на Сотир Цацаров, за когото знаехме, че ще бъде главен прокурор, още преди избирането на ВСС, който го назначи. В тези медии съдия Мирослава Тодорва, която се изправи срещу Цветанов с ясното знание, че ще бъде смачкана, бе представена като основния проблем на българското правосъдие.

Знаете, това са медиите на това същество полудепутат – полушеф на ДАНС – Делян Пеевски. Същият, който сваляше карикатури от вестника си, защото на картинката има цвете, което му наподобява гербер.

Юни, 2012 – Юни, 2013

В тези медии протестите от юни 2012 година бяха представени като пиянска среща на малка група алкохолици.

Впрочем, тогава юни, 2012 година както крачехме и крещяхме „Долу Цеко от Алеко“, точно до мен едно момиче със сълзи в очите, поемайки си въздух между две скандирания успя да извика „Протестът е за всичко“. Да, протестът бе за всичко.  Това не намери място в Монитор и Телеграф.

Сега, година по-късно в същите медии гневът срещу техния шеф е обрисуван образно като платена бутафория. Платена от ГЕРБ.

Ние протестираме срещу едно и също. Ние протестираме срещу многоглавата ламя с лицата на Борисов, Станишев, Цветанов и Пеевски. Ние протестираме срещу липсата на избор.

Ние протестираме срещу това, че тези политици, които миналата година се прехласваха в ефир по плаката „Ние сме държавата“, ни го взеха от ръцете, накъсаха го на малки парченца и го стъпкаха. Другите срещу, които тогава бе този плакат и го псуваха, днес се опитват да го залепят. Само и само да ги доведе отново на власт.

Ето затова този плакат не е издигнат над главите ни, а е заменен с „Гнус ни е“.

Ние сме погнусени, дезориентирани и не знаем дали протестирайки няма да поканим официално в Министерския съвет Бойко Борисов. Ние сме потресени, омерзени и изплашени.

Защото някой ни къса цветята, тъпче ги и ги обявява за гербери. Също като в онази карикатура.

Ние сме без изход. Защото живеем в паралелната реалност, в която шизофренично смесваме Angry Birds и Животинската ферма. И наистина изглеждаме като добре програмирана игра, в която тригавалата ламя Борисов, Станишев и Пеевски ни казват какво да правим.

Ходих на протест всеки ден преди една година с потреса, че протеста ми ще доведе БСП на власт. И това се случи. Сега с погнуса протестирам, със страха, че гневът ми ще доведе ГЕРБ на власт.

А за да не се случи това трябва да помислим как да го предотвратим. И преди да викаме „избори“, както вече втори ден се случва, трябва да се измислим отначало. За да не оставим автобиографията си недовършена.

Аз съм маргинал или защо рева на избори…

Това са третите избори, на които рева. Ама рева с глас и сълзи от безсилие и безсмислие.

Няма да се старая този текст да изглежда лъскав, няма да го къдря с хубави думи. Ще ви разкажа как рева на избори.

Далечната 1995 година. Аз съм на 9 години. Спя кротко сутринта. В стаята влиза баба ми, буди ме и казва, че комунистите пак са спечелили изборите. Помня само, че се изправих до нея и се разревах. Нямам никаква представа защо плаках така дълго и неутешно. Знам само, че ми звучеше много страшно и безнадеждно. И то се случи. Две години по-късно. Тогава още нямах никаква представа, че ще ми тръгне така от избори на избори…

Годината е 2009. Акредитацията ми за НДК виси на врата ми, а аз съм се свила и рева. Тоя път от ярост. Ярост срещу скотския, идиотски, малоумен народ, който в една мутра и престъпник видя спасител. Ярост, която в същността си имаше същото предчувствие за страх, като през 1995 година.

Годината е 2013. С излизането на изборните резултати псувам. Ненавиждам този малоумен народ. В парламента влизат четири партии – мутри, комунисти, фашисти и ДПС. Впрочем, най-разбираемата партия от тези е именно Движението за права и свободи. Да, за нея си гласуват едни хорица, които си нижат тютюна и се страхуват от политическата хунта, която освен да вземе гласовете им не се интересува от тях. Затова и те не ги дават.

Та, така – в българския парламент влизат мутри, социалисти, които не са се разграничили от комунизма и фашисти. В тази държава властва кичът, който иска, и успя, да задуши всеки разум. Тази държава иска да убие, унижи и стъпче елитите си. Да ги псува, и като Бойко Борисов от Банкя да им вика, че са педали.

Станах тази сутрин и се разревах.  Разревах се, защото мен ме няма в цялата схема, както се пееше в една песен. Няма ме. Аз съм 3.0%. Аз съм маргинал. А маргинал в България означава – под 30 години, образована, с добра професия. Маргинал в България означава човек, който иска само едно нещо от държавата си – не да му помага, да не му пречи. Маргинал означава, човек, който не понася кича, мутрокултурата, социалистическите многострадални обещания, а фашизоидните лозунги го водят до лудост.

Маргинал означава 3.0% на изборите. Чувствам се предадена от необразования, некъпан и глуповат народ. И не искам да знам как се чувства той, защото заради него аз не живея добре. Чувствам се предадена от всички, които се гнусяха от политиката, а сега охкат как в парламента има само ненормалници. Ненормалниците са там заради вас! И аз нямам нищо общо с това.

За първи път не съм представена в парламента. За трети път рева на избори. Така ми тръгна от хлапе…

 

P.S. Моля, този текст да не бъде препечатван в никоя медия, както напоследък се случва с блога ми. Къде да пиша имам. Това са много лични мисли, които споделям днес с хора – маргинали, с резултат 3.0%, не с публика. 

За фалшификацията и изплашения Бареков

Каквото и да се каже от този момент нататък, с каквото и решение да излезе съдът, изборите няма да бъдат приети за честни, а самият процес на вота ще бъде подценен. Дори да се докаже, че тези 350 000 бюлетини в печатницата на общинския съветник от ГЕРБ Йордан Бончев, са били наистина брак, както твърдят от фирмата (което силно ме съмнява) – изборите вече са нечестни.

Усещането за нечестни избори , освен от 350 000 готови за транспортиране бюлетини, идва и от прокуратурата. Да, да – правилно прочетохте.

Оказва се, според данни на юристи, че прокуратурата за първи път излиза с токова ясно и конкретно прессъобщение, като за обвинителен акт. След това, обаче държавното обвинение замълча, а не трябваше това да се случва.

Най-важният въпрос – от какви области са тези бюлетини, който може да помогне на отговора дали става дума наистина за брак или за фалшиви бюлетини, остава без отговор. Главният прокурор Сотир Цацаров си мълчи, наблюдаващият изборите заместник-главен прокурор Ася Петрова – също. Впрочем, нали помните, че беше най-любима на Цветанов…

На този фон превърналият се във флагман на свободната журналистика Николай Бареков, прави журналистически разкрития и хвърля плюнка по устните на Борисов и Цветанов, които доскоро страстно целуваше. Той е притеснен за живота си, съобщи самият той в ефира на ТВ7. Аз съм притеснена за журналистиката в България, след като именно Бареков се оказа неин флагман.

И не – не е важно, че преносиятелят на новината няма значение, както се опитваше да ме убеди една приятелка. Има голямо значение. Демек – нямало значение кой го казва, важното е, че излиза.

Искам да направя едно уточнение – изобщо не се съмнявам, че ГЕРБ са си „допчатали“ бюлетини, които не им стигат. Напълно са способни. Но това да ми го разказва журналистът, който обяви Бойко Борисов за феномен, който се венча при кмета на София (пак ББ) и прочие е малко като немски порно филм от 70-те. Всички актьори са кофти и освен, че си потресен те избива на смях.

А патосът, с който опозиционните на ГЕРБ партии хвалеха днес Бареков за сензационните му разкрития, е феноменален. Че нали до вчера бе нарицателно за „капута на Бойко“ (по думите на Борисов и трактовкте на останалите формации).

Всичко е толкова гнусно, че ме е срам, мен като журналист ме е срам, да съобщя сходна новина, като тази, която Бареков е съобщил. Цял ден се борих със себе си – заради убедеността си, че вероятно 350 000 бюлетини наистина са фалшиви и увереността в чувството ми, че няма как да съобщя новина като Бареков. Защото съм свикнала да казвам точно противоположното на Бареков. Но, понякога когато Лорд Джон е умрял няма как да съобщиш друго, новината е точно такава – Лорд Джон е умрял. И съобщихме с Бареков една и съща новина. И това вече е е дъното.

 

Така де, но основният въпрос стои – 350 000 вероятно фалшиви бюлетини са открити. Служебният премиер обясни договора с печатницата, президентът се скри зад ЦИК. Всъщност, нали помните – същият президент бе избран преди две години с бюлетини отпечатани от същата фирма. Ами ако и това е имало 350 000 „допълнителни“ бюлетини? Какво да каже човекът, неудобно е.

На този фон – ЦИК обяснява „Спокойно, нали са охранявани и с тях няма да може да се гласува“… А, ако има такива, които не са открити?

Двете работещи държавни институции в държавата – ЦИК и прокуратура вместо да помогнат за изясняване на ситуацията, я забатачиха още повече. Защото отговори няма – има ли още бюлетини и най-най-важното  – от кои райони са намерените уж дефектни бюлетини.

И нека не забравяме едно – възможността това да се случва се дължи изцяло на Искра Фидосова. С последната промяна на Изборния кодекс бракуваните бюлетини не се пазят, а се унищожават веднага след изборите. Така че, каквото и да иска някой да установи няма да може.

А изборите – да, те няма да бъдат честни. Нищо, че Бареков го съобщи. Дори и резултатите да бъдат признати, което силно ме съмнява, доверието в правителството ще бъде силно разклатено. Заради самия вот за него. А, когато има кой да ти напомня, че вероятно си избран незаконно, виждате какво става – пренасочвате атаките към ЦИК, досущ както направи президентът. А ЦИК… традиционно е в паралелен свят. Като главния прокурор.

Гетото, проф. Константинов…

Господин Константинов, няма да започна с уважаеми, тъй като следващите няколко думи, не целят да ви обсипят с подобно чувство.

Та… господин Константинов, пиша с идеята, че вероятно нито ще прочетете, нито ще разберете какво ви казвам. А и да го сторите, ще се направите, че не сте. Причините за това поне на мен са ми ясни, няма да ги назова. Заради чистоплътност.

Но, няма как в последно време човек да не забележи вашата усърдно, методична и агресивна предизборна кампания, която водите. Не става дума за изказването ви за Тройната коалиция, не става дума за потвърждаването ви на недопустимото от гледна точка поста ви тогава – шеф на Информационно обслужване, твърдение. Даже не става дума и за „услужливото“ обяснение на изследването на Мирослава Радева, което макар и критично към данни, послужи за легитимация за публикуването на тези врели-некипели. Не става дума и за обещанието ви да напуснете Информационно обслужване и тихичкото ви оставане в борда, под предлог, че служите на обществото. Вероятно ви блазни думичката „обслужване“, но няма да тълкуваме по Фройд.

Става дума за методичното облъчване в стил Бойко Борисов, което тече от всички комуникационни канали, редом с вашия лик.

Тази сутрин беше, естествено поредната порция. Само часове след като в добре разучена съвместна сценка с любимата на Цветан Цветанов прокурорка Ася Петрова, се опитахте да спретнете обвинение в незнайно какво на Иван Костов, достигнахте нови висоти.

Очевидно, след неуспешния опит да се образува прокурорска проверка, решихте да приемете нови висоти и да обявите всички гласоподаватели, даващи своя вот за малка партия за… гето.

Ако не гласувате, давате възможност да избира гетото, обърнахте се патетично към българския избирател. И ако бяхте спрял дотук – добре. Ама ей на – „Негласуването, гласуването за малки партии, писането по бюлетината повишават лошия, неполитически, вот”, казахте вие с присъщия ви уж компетентен тон.

С оглед твърденията ви за БСП, от думите ви става ясно, че трябва да се гласува само и единствено за ГЕРБ – голяма партия, различна от социалистическата.

Интересно е дали приемате и себе си за човек от гетото? Не, не се изненадвайте, господин Константинов – та, нали вие бяхте представител в ЦИК на малка партия РЗС?! Не, не се изненадвайте – нали вашата любима формация ГЕРБ управлява около две години с Атака – отново малка партия. Нали същата тази ваша любима ГЕРБ управлява с подкрепата и на Яне Янев – председател на толкова малка, даже разбита партия, която вие представлявахте, пак да напомня, в ЦИК?

Гетото, господин Константинов, гласува за ГЕРБ. То беше в зала Арена Армеец в неделя – с немита коса, мръсни ръце и шумен социалистически патос. Гетото избира ГЕРБ, защото вижда човека от народа, пипа мускула на човека от народа и иска ако го бие някой по главата – да е човека от народа.

Гетото, господин Константинов, сега по вашата терминология,  управлява и с ГЕРБ. А вие, очевидно сте говорител на гетото.  И вие няма как да не го знаете. Вотът на гетото е лесна сметка. А вие, с претенциите ви за прецизен математик, няма как да не сте го изчислил.

Силно съм тревожна от вашите непрестанни медийни гастроли с претенцията да бъдете говорител, изчислител или просветител на гражданското общество.

Вие не сте нито говорител, нито просветител, нито математик на гражданското общество. Вие сте говорител на ГЕРБ, просветител на потенциалния техен избирател и математик в пернишкия университет, който бе създаден с услужливото съдействие на Георги Първанов.

Вие, господин Константинов, сте като Веселин Маринов. Единствената разлика между вас е, че вие сте от подгряващия екип, а той излиза да закрие събитието с малко пот и много топли чувства към Цветан Цветанов.  Чудите се защо?

Защото, господин Константинов, днес гарантирате с името си, както обичате да казвате, за ГЕРБ. Вчера гарантирахте за Яне Янев, преди това за СДС, а още по-преди това за ДСБ. Също както Веселин Маринов увиваше като койот за БСП, а после за Бойко Борисов.

Единствената разлика е, че той винаги е бил с големи партии. Според вашата терминология, се е борил срещу гетото… За вашата позиция спрямо „гетото“ няма да разсъждавам, тя е напълно ясна.

Къде е Бойко Борисов?

Няма да пиша дълъг текст за протестите. Нито ще разсъждавам плоско върху тях, каквото се опитват да направят медиите.

Няма да пиша за тока, ЕРП-та и грандиозната вина на държавата за цените на електричеството. Да, грандиозната вина е на държавата. За сметките. Но това е тема на друг текст.

Няма да казвам колко са глупави, лишени от смисъл и смелост депутатите от ГЕРБ. Няма да разсъждавам върху фигурата на Симеон Дянков и оставката му, за която той не знаеше. Няма дори да спомена, че той е в САЩ и няма как да я е подал.

Няма да разсъждавам върху обиколките на традиционните партии (всички ги знаете кои са) около протестите. Обиколките тип „стадо хиени“ край бъдещите урни.

Ще попитам само едно: КЪДЕ Е ТОЙ? КЪДЕ Е БОЙКО БОРИСОВ?

Къде е човекът, на когото МУ окупираха Орлов мост? Къде е човекът който твърдеше, че ТОЙ дава парите? Къде е министър-председателят, който се помири с жената с лука от Сопот. Защо не се помири сега с тълпата? Къде е смелият читател на Винету? Къде е онзи, който твърдеше, че го компрометират предизборно? Къде човекът от народа?

В кой ъгъл трепери Бойко Борисов?

Къде е?

P.S. И къде са медиите, които трябва да попитаме това? Къде сте колеги? Защо не питате къде е Бойко Борисов?