На кого? (Малко допълнения към въпроса „Кой“ и казуса „Бисеров)

Казусът „Бисеров“ бил най-големият корупционен скандал на прехода. Такова поне мнение прочетох из всички коментари в последната седмица, които обвиха като паяжина мистериозното оттегляне и още по-мистериозните обвинения към вече бившия втори в ДПС.

Не мога да се съглася. Знам, че сега про- и контри- ще се втурнат всеки да защитава с плам тезата си. В този текст, обаче бих искала да се съсредоточим върху някои факти (а и спекулации), с които този случай е свързан, не само от гледна точка на контролирано спуснатата информация в момента, а и от гледна точка на фигурата на самия Христо Бисеров.

Фактите около словоблудствата

Засега ние медиите знаем следното – в неделя заместник-председателят на НС и заместник-председател на ДПС Христо Бисеров подава поставка от парламентарните си постове (правна комисия и ръководство на НС), както и от партийната си длъжност – зам.-шеф на Движението за права и свободи. Според съобщение от пресцентъра на партията това се случва заради „строго лични причини“.

Ден по-късно (в понеделник) председателят на формацията Лютви Местан дава странна пресконференция, на която се опитва да убеди медиите, че той видите ли нищо не знаел, макар и това да не говорело добре за един шеф на партия. Мантрата за строго личните причини е потретена, а докато обяснява колко не е информиран, Местан употребява повече от 4 пъти думата „искреност“. Междувременно часове по-рано в „Афера“ се пуска информация, че Бисеров едва ли не е на смъртен одър. А информацията разбира се, дошла от „брилянтни източници“.

Вторник и сряда информационното затъмнение продължава. Местан все така се тръшка, подчертавайки колко е неинформиран. Тръшка се обаче в Брюксел, където има най-важни на света срещи. Докато е в Брюксел пък се появява странна информация от инак доказан журналист – Веселин Желев, който твърди, че от свои източници знае за предстояща коалиция ДПС – ГЕРБ и ново правителство начело с Цветлин Йовчев, в състава на този парламент. Местан пак се тръшка и отрича.

В четвъртък изневиделица главният прокурор Сотир Цацаров дава телевизионно интервю. Единствената новина произлизаща от него е , че срещу Христо Бисеров в рамките на деня  ще излезе класифицирана информация. Очевидно става дума за разработка. И сега една голяма скоба – нали не е нужно да си обясняваме, че такива интервюта на главния прокурор са поискани от него.  Т.е. няма как той случайно да попадне „в телевизора“ и още по-случайно да се изпусне с „подробност“ в пика на скандал, тънещ в информационно затъмнение.

Затваряме скобата и продължаваме. Не повече от час по-късно,но пък забележете – преди официалното съобщение на прокуратурата, че срещу бившия заместник-председател на ДПС се води досъдебно производство за пране на пари, Цветан Цветанов изскача в парламента с версия. Видите ли, ставало дума за банкови трансфери от една държава в друга.

Веднага след това излиза прессъобщение на прокуратурата. В общи линии то е толкова конкретно, колкото и изказването на бившия вътрешен министър – става дума за банкови преводи от една европейска държава в друга и после към Сейшелите. Става ясно, че едната банкова сметка на е на Христо Бисеров, а другата – на доведения му син Ивайло Главинков.

За части от секундата Лютви Местан дава медийно изявление. Пак се тръшка – причините били лични, всяко „подобно нещо“ е личен акт, а не партиен, няма да навреди на ДПС и хоп, нова теза – защо Цветан Цветанов разгласил класифицирана информация преди съобщението на прокуратурата.

Пак скоба – за да носи едно съобщение характеристиките на класифицирана информация трябва да съдържа информация, на първо място. Анонсът на Цветанов подсказваше, че той разполага с данни и факти, но в крайна сметка не ги огласи. Оттам Местан развива тезата, че колко е ченгеджийско туй дело на Цветанов. Как можело да има информация, защо я знаел преди това? Казал ли му я някой? Възползвал ли се е Цветанов от свои контакти, придобил докато бил министър.

Веднага след това, вместо като един виден опозиционер, Цветанов да му тегли една (формално, разбира се) и да върне темата „Бисеров“ отново в руслото на скандала свързан с гръмкото обвинение „пране на пари“, той започва да отговаря на Местан не за друго, ами за класифицираната информация, която няма спор – не е разгласил.

Така неусетно председателят на ДПС и заместник-председателят на ГЕРБ запокитиха ровенето около случая „Бисеров“ в съвсем друга сфера – а именно има ли теч на информация от службите. Демек – да го кажа в прав текст, заедно изместиха центъра.

Сега пак скоба – за всяка опозиционна партия е невероятен подарък една висша фигура от управляваща формация да бъде обвинена в корупционни престъпления. Остава въпросът защо „величествения“ опозиционен лидер Цветанов не употреби случая политически, а влезе охотно в размяната на реплики с лидер на управляващите.

В тази какофония, неочаквано се намеси и шефът на ДАНС. Пак по темата с класифицираната информация. Имало ли теч от службите към Бисеров, че той да знае какво му готвят и да вземе решения за оттеглянето си.

Тази топка пак се подема от Местан: „Ако аз знам, че някъде имам тайни сметки, но е въпрос на време въвеждането на регламент за тяхното огласяване, вероятно бих предприел определени действия в тази посока“, казва той отново във връзка с оттеглянето на Бисеров по лични причини.

В цялата картина вече се е включил и бившият премиер Бойко Борисов, който както знаете, не е от най-обраните и мълчаливи политици. Вместо да насочи темата към „прането на пари“, каквото е обвинението, той пита дал ли е някой от ДАНС дал информация на Доган, който е оттеглил заместника на Местан.

В тази ситуация БСП мълчи. Мълчи цяла седмица.

Конкретиката

И докато медиите се занимаваме с това кой каква информация получил, изнесъл и употребил, както и разбира се, отчитаме „искреността“ на Местан, че той видите ли нищо не знаел, тук-там се прокраднаха някои данни за „прането на пари“ на Христо Бисеров.

По неофициална информация стана ясно, че бившият заместник-председател на ДПС е превел 400 000 долара от своя сметка в Швейцария на сметка на името на доведения му син Ивайло Главинков, в Македония. Оттам парите отпътували за Сейшелите.

Отново по неофициална информация имало още един транш от около 50 000 долара, пак по същия път.

Освен това в медиите се появиха и твърдения, че подобни трансфери са правени и назад в годините – между 2000-та и 2003 година, както и между 2006 и 2008 година. Отново по неофициална информация, обаче до края на 2012 година в прокуратурата такива сигнали не са постъпвали.

Така… заради тези траншове срещу Бисеров се води досъдебно производство.

Разбира се, в тази ситуация, при тези данни, всички ние се хванахме за сърцата и започна едно масово тръшкане  не тема корупция.

Докато койотския вой на нас медиите нажежи трептенията на въздуха с възмущение и присъди тип последна инстанция, по БНР изтече мистериозна информация, че Христо Бисеров е напуснал страната. Даже спекулациите стигнаха до там, че е в ЮАР – откъдето не може да бъде екстрадиран в България. И пак вой до небето, и пак тия 400 000 долара.

Хайде да помислим, а?

Заместник-председателят на ДПС е имал сметка в Швейцария, а Главинков (доведеният му син) в Македония. Не е незаконно, нали? Има законово изискване въпросните банкови сметки да бъдат декларирани в БНБ, което ако не е сторено подлежи на административна санкция. (Тук с бившия зам.-апелативен прокурор на София Иван Петров мислим по еднакъв начин.)

От тези сметки има поток на пари. И това не е незаконно.

Получените в македонската банка пари са разпределени към депозити, изтегляни са и са преведени в друга страна – Сейшелите. Нормални действия с пари.Не са забранени от закона.

И сега идваме до най-интересния момент – произходът на средствата не е установен от прокуратурата, но пък досъдебното производство се води за „пране на пари“.

За да се докаже подобно нещо трябва да има откъде да ги е изпрал тия пари Христо Бисеров. Това не е да изпереш 20 лева в джоба на дънките си. Т.е. трябва на първо място да има престъпление, словоохотливият в сутрешни блокове Цацаров да докаже въпросното престъпление и Бисеров да е знаел за него или участвал в него. Иначе прането се заключва до 20-те лева в джоба.

На кого?

На мен тази история ми мирише. И тук не казвам, че Христо Бисеров е невинен. Това ще бъде установено от съда.

Казвам следното – до момента аз не виждам никакво „разплитане“ на случая. Информацията, която излиза не е особен плод на журналистически усилия за разобличаване и разравяне на ситуацията, а е по-скоро контролиран теч на информация, който обслужва определени тези.

Едната теза – ДПС са разбрали за „корумпирания“ Бисеров, или по-скоро Бисеров е започнал да краде от Ахмед Доган повече отколкото му е позволено, затова той го отстранява, но тъй като пък Бисеров знае много за партията му дават вариант за отстъпление и той бяга в ЮАР.

Ако приемем това за вярно – защо просто не разкарат „престъпника“ и не се възползват от всички лостове, които имат, за да прикрият следите (защо й е на партията тоя скандал)? Малко ме съмнява, че хората номинирали Делян Пеевски за шеф на ДАНС, биха се посвенили да ползват влиянието си, щото било незаконно.

Защо е публичният линч на Бисеров?  Кого обслужва този линч?

Когато говорим за така наречения сив кардинал на СДС, минал в лагера на Доган, не трябва да забравяме, че именно той бе най-големият враг на ГЕРБ в ДПС. Не трябва да забравяме за комисията, разследваща връзките Бойко Борисов и Сретан Йосич и онази култова за миналия парламент фраза, която Бисеров произнесе от трибуната на парламента: „Бойко взе парите“.

Не трябва да забравяме също така, че отношенията Бисеров – Делян Пеевски никога не са били блестящи.

Не трябва да забравяме и следното – отношенията между Пеевски и Бойко Борисов пък са блестящи. Само вижте пакта за ненападение между тях – лидерът на ГЕРБ видя само „некомпетентността“  като пречка Пеевски да оглави ДАНС, а медиите на майката на Пеевски не продумват лоша дума срещу Борисов, при все че са в основата на проправителствената пропаганда.

Не трябва да забравяме, че Делян Пеевски и гражданинът „Кой“, предложил не, ами заставил Орешарски да лансира го за шеф на ДАНС, след това си назначиха нов шеф на същата агенция – Писанчев. Именно Писанчев взема активно участие в „отвличането на темата“ към каламбура с класифицираната информация.

Сглобявате ли си картината?

Бисеров попречи на някого. И най-беглият поглед на събитията навежда вниманието ни отново към факта, вероятно е попречил на гражданина „Кой?“.

На кого попречи Бисеров?

Кой?

Ето това е въпросът. Пак това е въпросът. Половин година задаваме този въпрос, ходейки неуморно по  улиците.

Кой е този на когото попречи Бисеров?

Кой е метафората на Делян Пеевски? Кой всъщност е Пеевски? Защото той не е сам по себе си.

Пречи ли Бисеров на коалиция ГЕРБ и ДПС?

„Кой“ в добри отношения ли е с Бойко Борисов?

„Кой“ в какви отношения е с БСП, които така онемяха? И подготвя ли този „Кой“ нова тройна коалиция, ама без „Атака“?

„Кой“ готви ли ново управление със същите престъпни характеристики като на това. И като на предишното? И между кого се готви това управление? Ще успее ли Бойко Борисов да изтъргува тезата си, че всички лидери „трябва да седнат и да се разберат“.

Дали посредникът на тоя алъш-вериш няма да бъде пак Пеевски? Пак метафората Пеевски, имам предвид.

„Кой“  разкара Бисеров, „Кой“ измества темата към класифицираната информация?

„Кой“ измисли така обвинението на Бисеров, че той да бъде разследван от отдела на Роман Василев. (Пак скоба – Роман Василев се слави като един от прокурорите-приятели на Делян Пеевски. Същият обвинител по времето на ГЕРБ бе страстен поддрържик на Цветан Цветанов и разписваше незаконно СРС-та от името на министъра. Случайно или не, пръв за това заговори именно Христо Бисеров http://www.mediapool.bg/zam-gradski-prokuror-vse-pak-e-podpisval-srs-ta-vmesto-vatreshniya-ministar-news182428.html )

На кого попречи Бисеров?

Защо са ударите в енергийния сектор? След Богомил Манчев „боят“ по Бисеров е по същата тема.

Колкото до „най-големия корупционен скандал“ в новата ни история, както се представя случая – това ще реши съдът. Не сме Цветан Цветанов, че да раздаваме предварителни присъди.

Колкото до останалото – от тази седмица вече трябва да допълним питането си към т.нар. „власт“. Веднага след въпроса „Кой“ трябва да добавим и още един.

Давам ви модел, който лично аз възнамерявам да спазвам:

„Кой предложи Певски за шеф на ДАНС? И попречи ли с нещо Христо Бисеров на този „Кой“?

Гледаме сюжет сложен, в който опаковката, която почти рекламно ни е спусната, не е вътрешното, не е сърцевината.

Засега разбираме със сигурност, че политическата система „изплю“ Бисеров, позовавайки се на стари факти и без да твърди, че парите са резултат на престъпление. След като знаем кой е въпросът на нашето време – Кой (стои отзад)? – няма как да повярваме, че „изплюването“ е по чисти подбуди

P.S. Има едно друго питане, на което много скоро ще бъде даден отговор? Кой ще заеме мястото на Бисеров като заместник-председател на ДПС? И дали това няма да е Камен Костадинов, който също като Роман Василев, има славата на близък до Делян Пеевски. И вероятно до „Кой?“.

 

А вие от кой кръг сте?

„Друг кръг, за който може да се говори, това е кръгът на Корпоративна търговска банка (КТБ), трети кръг би могъл да се говори за много други. Но нека имаме много ясна дефиниция, да направим обществена дискусия по тази тема какво означава олигархичен кръг или икономически кръг.“

Кой влиза в кръга КТБ?

– Не знам целия, но предполагам самата банка и медиите, които са свързани с нея. Поне така се твърди.

Делян Пеевски от този кръг ли е?

– Предполагам, че да.

Защо го назначихте за председател на ДАНС?

– Защото имах достатъчно уверения, че ще свърши добра работа за държавата. Отчетох го като грешка.

 

Тази размяна на въпроси и отговори със Сергей Станишев на пресконференция на БСП стана повод, той да ме запита аз кой кръг представлявам.

Обясних му, че сама по себе си съм кръг.  Макар да мога и за квадрат да мина.

Не това е въпросът, обаче. Идеята е друга – лидерът на една от двете управляващи партии си позволява да пита журналист към коя част от олигархията принадлежи. Не знам дали той самият си дава сметка за това. Дори да игнорираме индиректното признание на Янаки Стоилов, че БСП са олигархия – защото след тях щяла да дойде „още по-алчна“ такава, въпросът на Станишев означава само едно – в главата на тези хора се случва някаква позиционна война тип електронна игра. Едни фигурки се бият срещу други, а голям мазен палец ги управлява с джойстик.

Не, господин Станишев, не всички защитаваме нечии интереси. Някои защитаваме вижданията си. Защитаваме ги също толкова стръвно, колкото когато вие бяхте яростна опозицията и твърдяхте, че Бойко Борисов „успива“ протестите, когато се среща с Даниела Пеловска – налудна жена, дала му кредит на доверие, от името на февруарския протест. После се оказа, че тя, всъщност била майка на служители на Столична община. Служители на доста отговорни позиции.

В петък Орешарски стори същото, с някакви фейк бунтовници, които му засвидетелствали доверието си за няколко месеца.  Интересно – мнение на лидера на БСП по тая тема липсваше.

Писах дописки и в единият и в другият случай. Текстовете са изумително еднакви. Ужасявам се при мисълта – следващото правителство ще стори същото. И отново ще се налага да ровя за бекграунд в стари новини. А информацията е една и съща. Изумително –живеем във воняща тиня, която всеки път разбъркваме с пръчка, за да може да някой с мазен палец връз джойстика да ни насочи в другата посока.

Та, като част от олигархията, според Станишев, от тая висока позиция, искам да обясня какво е протестът:

Той не е срещу „комунисти“ и „турци“. Протестът е срещу всички. Той е и срещу ГЕРБ. И срещу  опита на Реформаторския блок да прибере под крилото си Касим Дал – верен другар на Доган, Борисов и Ердоган – в зависимост от изгодата. Протестът е срещу мутрите. Срещу двойния стандарт. Срещу разговорите в Банкя.

Протестът не убива хора, господин Цацаров. Вие се гаврите с човешкия живот, като обвинявате хората, които се гърчат от погнуса в собствената си страна. Вие ги обвинявате, че с бунта си убиват жени и деца и забавят линейки. Това малко след като произнесете патетична – естрадна реч пред ВСС и слязохте при гражданин, искащ да се самозапали.

Той, гражданинът протестира срещу съдебната система. А част от тая съдебна система е тъстът на Делян Пеевски, избран с гласовете на ГЕРБ, БСП и ДПС в миналия парламент. Въпросният тъст избра вас за главен прокурор. А ние знаехме, че вие ще сте обвинител номер едно още преди тъстът на олигарха (по Станишев) да гласува за вас. Още преди тъстът на олигарха да бъде избран за кадровик на съдебната власт.

Този протест, уважаеми господа, не е срещу демокрацията и волята на мнозинството, както се опитвате да го изкарате. Той е срещу вас. Които употребявате волята на мнозинството за личните си цели. Които са доста прозаични и все материални.

Той е срещу това съпругата на опозиционен лидер – да, за Моника Йосифова говоря, да прибира 3 милиона лева, от управление срещу което мъжът й се пени пред всяка възможна камера. Нима не помните господин, Станишев, какво говорехте за Бойко Борисов? Защо сте се хранел от ръката му?

Той е срещу Бойко Борисов. Срещу мутренско-авторитарния стил. Срещу пържолките за кучето намерило труп. Срещу СМС-ите до репортери.

И срещу самите репортери, които сега са голяма опозиция, а тогава се чудеха как да се харесат на Бате им и как по-остроумни да отгворят на писането, изпратено им по телефона от него: „харесваш ли ме?“.

Протестът е срещу Волен Сидеров и срещу умелото му използване.

Срещу ченгесарските опити за разделяне на добри и лоши, на богати и бедни, на умни и красиви срещу грозни и глупави. Не помните ли как обвинявахте (справедливо) Цветанов, че върши същоти?

А вие си отивате. Тръгвате си, точно така както сте се заградили в метална кошара. Безпомощни сте като бебета в креватче, от което не можете да изпълзите. Дали ще ви пазят един месец, или една година – няма никакво значение. Ще си тръгнете.

Следващите също ще си тръгнат. Защото вече можем. И мантрите за „по-алчна олигархия“ не ни плашат. Вече знаем повечето й лица, разпознаваме ги ходим спокойно срещу тях.

И дори, когато си идете, някои да се изплашат и да не викат срещу „по-алчната олигархия“, ние ще сме тук. И ще им вдъхваме кураж.

И ще питам и следващият дали назначените от него са олигарси. Вероятно, после и той ще ми пита от кой „кръг“ съм. Това, обаче не ме тревожи. Не ме и плаши. Защото сте толкова изумително предвидими и безпомощни, че дори не сте предизвикателство.

А вие от кой кръг сте, господа? Станишев, Цацаров, Местан, Сидеров, Борисов? От кой?

 

Погнусата

Ние сме Рокантен. Ние сме погнусени,  объркани, дезориентирани и несигурни, защото не знаем точно какво чувстваме. Ние сме изплашени. И никога досега не сме довършвали започнатото от нас. Ако Сартр бе жив щеше да адаптира „Погнусата“ за нас, а това не би било особено трудна задача.

Ние се бунтувахме срещу Цеко, Цецо и Бойко. А кой да знае, че те ще бъдат заменени от Делян Пеевски. Ние прекарахме целия месец юни, миналата година на Орлов мост. Кой да знае, че година по-късно ще бродим по същия маршрут, със сходни викове.

Ние сме образовани, умни и усмихнати. Сред нас и преди, и сега има едни тъмни субекти, които искат да ни накарат да викаме техните думи, да мислим техните мисли и да поканим техните господари да ни управляват.

Ние сме ядосани и безсилни. И не знаем кое е по-гнусно – Бойко Борисов или Делян Пеевски.

Аз не знам кое е по-отвратително. Защото съм ги живяла и двамата.

Необходимият разказ

Сега ще ви разкажа една история. Действието се развива през месец април 2009 година. По това време вестник Монитор бе една от малкото медии, настроени против Бойко Борисов. Аз работих във вестник Новинар. Вестник Новинар бе обща собственост на Любен Дилов – син и небезизвестния Антоан Николов. Медията сключи негласен договор с набиращата скорост ГЕРБ, а тогавашният кмет на София се обаждаше по телефоните да псува, че не е отразен точно така както иска.

Отказах да работя това. Не беше моята кауза. Не беше моето дясно. Напротив – искаше да убие моето дясно. И го стори сега през 2013 година, но това е друга тема.

Та… напуснах вестник Новинар и се преселих точно в предизборната кампания в Монитор, където можех да пиша на воля колко прост, безжалостен и престъпен е Бойко Борисов. И го правих. До нощта на изборите, когато отношението към „мутрата“ рязко се смени в отношението към „спасителят на България от Тройната коалиция“.

Няколко месеца ставах свидетел на следното нещо – всяка Божа вечер някой от редакторите на Монитор, неформална  собственост на Делян Пеевски, се обаждаше на въпросния неформален собственик, изчитайки всички страници от така наречения раздел „Вътрешна информация“, за да удостовери, че текстовете за ГЕРБ са „правилни“. Вестникът публикуваше не по-малко от три снимки на Борисов – една на първа страница задължително, и две във вътрешните. Изданието се сблъска с голям проблем – трябваше да намира красиви снимки на премиера.

Вестникът не се печаташе до полунощ, защото Борисов бе на среща с Путин и тя трябваше да бъде отразена героично. Или – политическите страници се променяха, само защото Бойко, вече фамилиарно наричан от издателите, може да не е доволен.

Включително една вечер отпечатването на броя бе забавено с два часа, защото неформалният издател заподозрял, че карикатурата е неправилна. На нея имаше цветя, а на издателят му приличали на гербери.  Разбирате, не може така човек да се подиграва на герберите, а какво ще каже Бойко Борисов?!

За периода около една година, в който работих в Монитор спрях да пиша. Усвоих всички игрички във Facebook – от състезания с колички, до обстрел на топчета и небезизвестната Ферма, в която обгрижваш стръвно едни животни.

И докато аз цъках с погнуса във Фейсбук Фермата … Фермата за животни на Оруел се разрастваше.

Не мога да ви опиша безсилието, когато прокурор Роман Василев крещеше по бившия министър Николай Цонев, че е абсолютен престъпник. Не че съм убедена в невинността на Цонев, но съм убедена как не се прави. Тогава на първа страница на Монитор имаше обилна похвала за обвинителя и неговия патрон Цветан Цветанов.

Малко след това напуснах. Отидох да работя за половината от заплатата си на място, където мога да напиша всичко, което мисля. И да знам, че се боря срещу тази престъпна шайка от ГЕРБ. Вярно, може борбата ми да не е особено ефективна, зад гърба ми не стои телевизия и цяла армия от издания, но поне мога да заставам със собственото си лице и собствените си мисли.

И така докато няколко души обяснявахме цялата мерзост на ГЕРБ, няколко медии се опитваха да убедят обществото, че тази партия е най-доброто случващо се в България. В тези медии не намираха място случаи като случаят „Мирослава“ от Перник и пържолките за кучето, намерило трупа й. В тези медии не намери място моралният изверг Цветанов, който разсипа живота на лекарите от Горна Оряховица.  В тези медии го нямаше разговора на Бойко Борисов, станал известен като „Ало, Ваньо“.

Впрочем, в тези медии не намери място и триото от Банкя – Борисов, Кокинов, Найденов. Не намери място и начина на избор на Сотир Цацаров, за когото знаехме, че ще бъде главен прокурор, още преди избирането на ВСС, който го назначи. В тези медии съдия Мирослава Тодорва, която се изправи срещу Цветанов с ясното знание, че ще бъде смачкана, бе представена като основния проблем на българското правосъдие.

Знаете, това са медиите на това същество полудепутат – полушеф на ДАНС – Делян Пеевски. Същият, който сваляше карикатури от вестника си, защото на картинката има цвете, което му наподобява гербер.

Юни, 2012 – Юни, 2013

В тези медии протестите от юни 2012 година бяха представени като пиянска среща на малка група алкохолици.

Впрочем, тогава юни, 2012 година както крачехме и крещяхме „Долу Цеко от Алеко“, точно до мен едно момиче със сълзи в очите, поемайки си въздух между две скандирания успя да извика „Протестът е за всичко“. Да, протестът бе за всичко.  Това не намери място в Монитор и Телеграф.

Сега, година по-късно в същите медии гневът срещу техния шеф е обрисуван образно като платена бутафория. Платена от ГЕРБ.

Ние протестираме срещу едно и също. Ние протестираме срещу многоглавата ламя с лицата на Борисов, Станишев, Цветанов и Пеевски. Ние протестираме срещу липсата на избор.

Ние протестираме срещу това, че тези политици, които миналата година се прехласваха в ефир по плаката „Ние сме държавата“, ни го взеха от ръцете, накъсаха го на малки парченца и го стъпкаха. Другите срещу, които тогава бе този плакат и го псуваха, днес се опитват да го залепят. Само и само да ги доведе отново на власт.

Ето затова този плакат не е издигнат над главите ни, а е заменен с „Гнус ни е“.

Ние сме погнусени, дезориентирани и не знаем дали протестирайки няма да поканим официално в Министерския съвет Бойко Борисов. Ние сме потресени, омерзени и изплашени.

Защото някой ни къса цветята, тъпче ги и ги обявява за гербери. Също като в онази карикатура.

Ние сме без изход. Защото живеем в паралелната реалност, в която шизофренично смесваме Angry Birds и Животинската ферма. И наистина изглеждаме като добре програмирана игра, в която тригавалата ламя Борисов, Станишев и Пеевски ни казват какво да правим.

Ходих на протест всеки ден преди една година с потреса, че протеста ми ще доведе БСП на власт. И това се случи. Сега с погнуса протестирам, със страха, че гневът ми ще доведе ГЕРБ на власт.

А за да не се случи това трябва да помислим как да го предотвратим. И преди да викаме „избори“, както вече втори ден се случва, трябва да се измислим отначало. За да не оставим автобиографията си недовършена.

Как с няколко хода Борисов погази конституцията чрез НС и президента в случая Марковска

На 31 октомври Народното събрание свърши безпрецедентна глупост – избра с най-много гласове съдия Венета Марковска, зам-председател на Върховния административен съд за член на Конституционния съд. Днес, в четвъртък, президентът Росен Плевнелиев й попречи да положи клетва в КС.

Венета Марковска е замесена в сложен властови алъш-вериш, парламентът постъпи безумно като я избра за член на КС. Това бе НЕДОПУСТИМО.

По-важното, обаче е какво направи Плевнелиев – той на практика СТОПИРА решение на парламента. В Конституцията на България ясно е казано какви актове на НС може да спира държавният глава – закони. Т.е. той не може да възпрепятства решения на своя глава, колкото и морални да му се струват.

Ами ако утре Плевнелиев принуден от ББ и Цв.Цв.си тръгне на клетвата на някой наистина морален съдия, избран честно, но имал неблагоразумието да критикува премиера и неговото вице. (Помните какво направиха тези хора със съдия Мирослава Тодорова)? Какво се случва това – конституционалистът отново няма да е избран.

След това държавният глава може да реши да се оскърби на изборния резултат. Ако ГЕРБ не спечели изборите и останат на второ място, да кажем, какъв е шансът Плевнелиев да се обиди и да не връчи мандата на най-голямата парламентарна група? Актът ще е същият – срещу конституцията, или по-точно въпреки нея….

Едно ПЪЛНО БЕЗУМИЕ, като избора на Венета Марковска бе замаскирано с друго ПЪЛНО БЕЗУМИЕ като оттеглянето на Плевнелиев от клетвата й.

А какво ще се случи сега – каква е тая прокурорска проверка, в която протича Марковска, която излиза две години по-късно? Крил ли е главният прокурор Борис Велчев сигнали срещу Марковска? Нали не си представяте, че той не е знаел? Петни ли той името на КС с покриването на далаверите на тази дама и по-достоен ли е от нея за влизане в КС с това, че я е покривал?!

Не на последно място – предвиденото в Закона за КС, че клетвата става в присъствието на президента, председателите на ВКС, ВАС и НС, е със символно значение. Това са знаци на държавността, устоите, демокрацията, ако щете.

Днес не е присъствал и председателят на ВКС. Излизането на Плевнелиев, което е спряло клетвата на Марковска, отсъствието на Лазар Груев трябваше да е пречка да положат клетва и останалите членове на КС. Но не е имало пречка, защото Конституцията не е предвидила някой да има вето при клетвата. Демек – никой не може да възпира клетвата, дори и с благороден мотив….

Сега да поговорим за мотива – дали е благороден. Не ви ли се струва странно, че Плевнелиев, който (нека не се лъжем, че се опитва да се еманципира от Борисов) след три призива на ББ Марковска да се оттегли, реши да я „оттегли“ с държавническа реч и напускане на залата?

Не ви ли се струва някак „нагласено“ това с прокурорската проверка, която изпълняващият функцията главен прокурор Бойко Найденов изпраща на президента, а не на ВСС?

Като помислите върху това не прозирате ли милиционерската и бабаитска ръка на премиера?

Нима не схващате, че Бойко Борисов отново надупи държавата, без никакво извинение  за думите ми? Само че този път ползва Плевнелиев за този недостоен акт.

Изводът е следният: веднъж по команда на премиера Народното събрание наруши конституцията, избирайки Венета Марковска за конституционен съдия, без тя да има необходимите морални качества, втори път, отново по команда на Бойко Борисов – президентът наруши конституцията като стопира акт на парламента, без да има право на това.

Колкото и отвратително да е едно решение на парламента, то в никакъв случай не става по-малко такова, ако държавният глава погази по сходен отвратителен начин върховенството на закона.

И така се стига до следната ситуацията – с няколко крачки разказахме играта и на морала (с избирането на Марковска) и на закона (с действията на Плевнелиев). И да – разказахме играта ние и само ние с изборът, който направихме – милиционери да управляват тази държава.

Ние ползвахме ГЕРБ за инструмент за тоталното ни отмъщение към държавата и държавността, от която сме отчаяни. Макар и по съвсем различни подбуди – само в собствен интерес, Бойко Борисов УПОТРЕБЯВА ДЪРЖАВАТА, като ползва за свои инструменти – Марковска, парламента и президента…

Когато карикатуристите са карикатура…

Няма да се впускам в обяснения. Вие сами ще прецените.

Горе на снимката е неповторимият Комарницки. (Вече и единственият).

Долу на снимката е карикатурата на Чаво.

В днешния брой на вестник „Преса“ Чаво си направи карикатура. Сам на себе си. Това е все едно да си направиш харакири, ама по-лошо. После трябва да живееш със себе си.

Когато карикатуристът се държи като придворен шут на управляващите осигурява две неща. Хонорар за собствената си персона (обикновено дребен) … и благоволението на властимащите към медията. Но вече не е карикатурист, работи друго.

Повечето журналисти отдавна работят същото. На един телефонен звън разстояние. (А както знаем ББ има „телефон с копчета“). Е, натисна копчето off и на шаржа.

И тази снимка е напълно достатъчна, за да се илюстрира „свободата“ (от отговорност) на българските медии.

Страната ни е карикатура. Контурите й удивително могат да заприличат на „премиерска храчка“.

До края има само една крачка – Бойко сам да рисува карикатурите си. На заседанията на Министерския съвет, така и така си драска..

 

Новият Хитлер

Той е недооценен художник (рисува картинки по време на заседания на Министерския съвет и скици на котенца пред журналистки).

Той строи магистрали (през няколко дни открива по няколкостотин метра път, скоба в скобата – скоро ще започне да реже лента и на 10 метра асфалт).

Има си своя Хайнрих Химлер (ХХ) в лицето на Цветан Цветанов (Цв.Цв.). Вярно, не е шеф на Гестапо, но пък кой с каквото разполага – в случая МВР.

Има своя доктор Менгеле в лицето на печални известния Лъчо Мозъка.

Той раздава правосъдие у нас. А от днес размахал пръст на държавите, искащи пари от Германия. Поне така твърди пресцентърът на ГЕРБ. Борисов за нов световен ред.

„Поскарах се малко на държавите, които само искат пари от Германия, а в същото време – не си привеждат бюджетите и дефицитите в съответствие с Маастрихтските критерии“, казал Бойко Борисов в четвъртък на конгреса на ЕНП.

Преводът – за пред българското общество, жертва на медийни манипулации и откровена посредственост, е следният: оправих България, заемам се сега с ЕС.

Европа само това чака, както знаете – твърдата ръка на Борисов да раздаде шамари на непослушните и така родният пожарникар да загаси пламъците на социалното недоволство на континента. Защото – заговори ли Бойко Борисов, европейските лидери млъкват, САЩ преустановява предизборната си кампанията (като митническа проверка в пивоварна) и световното внимание мигом се приковава върху великия строител на 21 век.

Часове преди да се „поскара“ на европейските лидери, Бойко Борисов обясни, че титаничният сблъсък между ПЕС и ЕНП щял да бъде догодина в София. Разбирай – изборите у нас.

Тук е много важно да припомним миналото на така свидния ни министър-председател. От пожарникар рязко се превръща в мутра, от мутра в охранител, от охранител в милиционер, от милиционер в кмет, от кмет в премиер. Ако не сте успели да заприходите информацията препрочетете изречението пак.

Този бекраунд трябва да е достатъчен за да си представите въображението на човека, който смята, че се е „поскарал“ на европейците, дето искат да цоцат от Меркел. В неговата глава сблъсъкът между ЕНП и ПЕС се разиграва на тепих, а той и Станишев съответно в синьо и червено костюмче и кратки гащи (както казват във врачанско) се мелят ожесточено , обляни в кръв и пот за по-голям героизъм. Станишев е в нокаут. Борисов тържествува и театрално съкращава бицепс, след което тълпа от журналистки се търка о влажното му, но победителско тяло. И хоп ЕНП печели.

Историята нататък продължава прозаично – „биейки“ председателят на ПЕС, Борисов веднага оглавява Европейската народна партия. Назначава Цецка Цачева за председател на Европейския парламент, Цветанов става шеф на Европейската комисия. Делян Пеевски оглавява антикорупционната комисия към ЕК. От този си пост последният изкупува всички вестници на Континента и спуска норматив – по пет снимки на ББ във всеки брой, всеки ден.

(Доган ще се качи на летящата си чиния и ще отпътува. Станишев ще обяснява, че е спечелил И тези избори, Мартин Димитров и Костов ще дискутират бюджет 2030, без особено вълнение какво се случва, пък и никой няма да ги пита, а Кунева ще издаде втора книга със свои речи, като представи това за битка с посредствеността в политиката)

Ние … не знам какво ще правим. Вероятно същото каквото и сега – нищо…

Средната работна заплата в Европа ще стане150 евро, а Борисов ще открива непрестанно пътища, летейки с Авиоотряд 28 от Евксиноград до Германия.

Хитлеристките магистрали ще бъдат окачествени от Искра Фидосова като ненадеждни. Щен започне наказателно преследване срещу Меркел защо не ги е реновирала. Бойко ще прати „Трейс“ да извършат прилежащите ремонти, след което ще открие още веднъж първокласните пътища. Този път като свои.

Нищо чудно после да реши да се разходи до Полша…

Битката, драги мои, идната година на територията на България няма да е избор между ЕНП и ПЕС. Ще бъде между един неосъществен художник и всички останали, които далеч не са ПЕС. Ще бъде избор, поставящ под въпрос нормалността, която сме на път да изгубим безвъзвратно.

След падането на режима на Хитлер в Германия, Химлер се самоубива, доктор Менгеле се укрива в Латинска Америка, а името Адолф в Германия е забранено и до днес.

А всичко започва от недооценени картинки.

Редно е да оценим художника Борисов (докато още само се „поскарва“ на европейските държави), за да не ни се налага да забраняваме името Бойко от срам.

Неделна ТВ-вакханалия със слуз от миналото

Днес съм зрител. Първо одосаден. После тъжен.

ТВ7 – Николай Бареков и Яне Янев – сюжетно порно в следобеден час. Камерата приближава, снима скулите на титана на българската журналистика, известен в миналото си с прозвището – Дудука. После близък кадър на онзи, дето искаше да уволнява Бойко Борисов, ама като не успя, отиде та му целуна ръка (да кажем). Чуват се придихания и сластно мляскане (вероятно микрофонът е твърде чувствителен).

Камерата се отдалечава – зад героите изскача черна школска дъска, пред нея ББ, до снагата му надпис „Учителят и ученикът“. Единственото, което липсва за жанра е униформа за Яне. А може и за него и Барека, но това вече е сюжет с друга развръзка.

Канал следващ – Нова телевизия. Жан Виденов на син фон, чувам гласа на Димитър. Извинете, на Кеворк. В началото си мисля, че е запис. В последствие разбирам, че не е. Обзема ме клаустрофобия с дъх на социализъм, опашки за банани и обезценяване (във всякакъв смисъл на тази дума). И тъга.

Отварям Facebook. Журналистки подскачат радостно от наличието на този „демонизиран министър-председател“ на синия екран.

От единия канал ме дебне призракът на соца, от другия – вулгарното му отроче. (Камен Ситнилски по БНТ само довършва картината).

Изключвам телевизора. Пак отварям Facebook. И споря с възторга обхванал „гилдията“. Доколкото схващам на първо четене, а от второ няма особена нужда, щастието в това Жан Виденов да се вихри в ексхумирания часови пояс на Нова телевизия (Всяка неделя), е факта, че той непрестанно отказвал интервюта.

Къде сте, бе хора?! Какво като отказва да говори? Вероятно той доста по-добре от вас, извинете от нас, знае, че сега не е нужен. Не е нужно да нищим миналото си в размирното настояще. Не е време за ретроспекция, време е за действие. Не е време за анализи, време е за призиви. А Библейска истина е, че има време за всичко на този свят. Ако се справим сега, ако поне поискаме да се справим сега, ще дойдат дни по-спокойни, в който спокойно ще гледаме назад. Ще питаме и ще разбираме. Надявам се агент Димитър тогава да го няма на екрана. За да има кой да зададе въпроси с жажда за „наваксване“, а не писани на пожълтели листчета, останали от времето на доносите. Да, времето на ДС изключва „навксването“, защото в самото наваксване трябва да изключим ДС.

Както и да е. Връщам се във Facebook. Прочитам коментар, че участието на Виденов било страхотно. Не, не е страхотно. Защото в момента е безсмислено. Страхотно би било нещо, с което ние журналистите променяме средата. Търпимостта към средата. Или и да не променяме, поне да се мъчим.

Колеги, разберете, ножът така е опрял до кокала (извинете за клишето), че трябва да бъдем част от събитията. Не по елементарен начин – никой не очаква от нас да даваме пресконференции (апропо, вече никой не очаква нищо от нас).

Трябва да участваме с начина си на отразяване на темите, с общия тон към тях. С това да сме критични към себе си.

А когато става дума за публицистика този ефект е още по-силен. Участваш по-активно – с въпросите си, информираността си, погледа си, но на ПЪРВО МЯСТО с подбора на гости.

Когато държавата бедства, когато предстои избор за нов главен прокурор, който или ще оневини (буквално) настоящата власт, истинският журналист, който осен всичко, за да бъде добър в работата си, трябва да има личен морал по-различен от този на пачавра, трябва да има смелост да не рови в миналото (там е по-сигурно, удобно и безопасно). Трябва да се изправи и да говори, да пита и дълбае в съществените теми.

По този начин той периферно участва в събитията. Но участва с мисъл и със смисъл.

Всичко останало са упражнения по стил. Парламентарните избори догодина, обаче не са тренировка.

И именно защото не са от единия канал ни дебне онзи с прозвището на несмаслен духов инструмент, а от другия – онзи с агентурното прозвище.

Докато ние се убеждаваме в дистанцираност, с репортерски професионализъм и хладно и маниерно се отдръпваме от събитията, тези с прозвищата участват в тях. Ролята им е за зрителите, не за нас.

Нашата роля е за нас. Не за зрителите.

И така, уважаеми, отмина поредната неделя, в която нищо не се промени. А само се легитимира.

Легитимира антикорупционната комисия на Яне Янев, която ще работи съвместно с ТВ7 като щит и острие на ГЕРБ. И тъжното е, че вече сме го приели като даденост.

Легитимира  и реабилитацията (с уж сензационен и интересен събеседник) агент Димитър.

И когато обикновеният зрител се възхити, че Кеворк е измъкнал от нафталина Жан Виденов, ще включи на този канал идната неделя, когато с бездействие или възхита, ние сме му осигурили алибито на „качествена публицистиа“. Но тогава от телевизора ще маха премиерът, срязал поредната лента.

Тогава образите на Кеворк и Бареков се сливат в една лепкава слуз на слугинажа.

А ние… ние не се чуваме. Защото се възмущаваме само между нас си. А понякога дори им ръкопляскаме.

Слава Богу, че не гледам с окото на „обикновения зрител“ .

Тъжно ми е за моите си очи.  Заклещват миглите ми в миналото.

 

Катастрофата

Събота. Министър-председателят Бойко Борисов предизвикал катастрофа между джип, управляван от него и кола на НСО, край Благоевград.

(Добре, че още не е подкарал собственоръчно Фалкона. Току виж реши да „хвърли“  Тигрите за някой приятелски мач до САЩ и ненадейно да образува 11 септември -2)

До пристигането в Благоевград Борисов се возел в джипа. Към 18.15 часа премиерът тръгнал за стадион „Христо Ботев“ като подкарал сам автомобила. На кръговото между заведенията „Мръсното кебапче“ и „Калисто“  Борисов объркал пътя и вместо да завие надясно по ул.“Владо Черноземски“, продължил направо по ул.“Иван Михайлов“. Когато видял, че пилотната кола на КАТ завива надясно, премиерът рязко спрял и тогава бил ударен отзад от ескортиращата го кола на Националната служба за охрана.

Никъде не прочетох заглавие „Борисов предизвика катастрофа“.

 Нито за тази на кръговото край „Мръсното кебапче“.

 Нито за онази другата – верижната, на която се нанизва главоломно всеки следващ ден. 

Не.

„Свободата е нещо благородно, велико и достойно за уважение“, „Свободата е сладка утопия“, „Свободата е страшна!“, „Свободата е за начинаещи“, „Свободата е в пълната липса на ангажименти“. БУЛШИТ! Това са първите резултати в Google, ако си направите труда да попитате какво е свободата. Нали баш Google знаел всичко. Знае- таратанци.

Пускам си Janis Joplin. Freedom’s just another word for nothing left to loose. Безспорно звучи възвишено и може да разплаче някоя  уона би интелектуалка. БУЛШИТ.

Продължавам проучването. Свободата била в това да си изключиш телефона и да избягаш от света. А да си пуснеш косми и да ядеш корени, докато гушкаш със сърцераздирателна нежност малко вълче?! А да дойде майка му с големи зъби и зъл нрав?

Продължавам. Свободата е да живееш в правова държава. А в държава, чийто премиер е Бойко Борисов, а топ журналист Николай Бареков?

Впрочем, докато пиша слушам именно горепосочения „колега“, но в разговор с Цветан Цветанов. И започвам да предпочитам косми и вълци. Mute.

Ето това е свободата – да можеш да изключиш телевизора, да напуснеш работа, да разкараш гаджето си, да кажеш „не“ на приятел. Свободата е самоувереност и смелост. Нито повече, нито по-малко.

Когато напусках първата си работа, собственикът на медията, в която се правех на репортер,  в края на месеца ми плати 40 лева, останалата част от заплатата ми рязко се бе превърнала в глоби. Взех си парите, качих се при началника, метнах ги на бюрото му и му пожелах приятен ден, обяснявайки му да пие едно кафе. Е, може и да съм му казала нещо обидно, но не това е важното.  Впрочем, тогава си мислих, че това е най-ужасната медия на света.

Няколко години по-късно наистина попаднах в най-ужасния вестник за всички времена. Отидох там с идеята, че ще се боря против идването на власт на Бойко Борисов. В средата на 2009 година борбата ни видно се оказа неуспешна и така за една нощ след изборите концепцията рязко се промени в „Помагаме да се задържи властта“.  Напуснах. Зарязах голямата заплата и нищоправенето – ясно съзнавайки, че това е работа мечта за голяма част от хората – хем си клатиш краката, хем ти плащат, а ти безропотно си ровиш в носа.

Напускайки това място усетих, че на излизане от бункера, в който се намираше тогава, си тананикам.  Наистина си пеех. А дотогава смятах, че подобни сцени се случват само по филмите.

Към момента живея с два пъти по-малко пари. Но съм щастлива, защото мога да изключа телевизора, или да отида на работа и да напиша всичко, което ми дойде на ум по адрес на говорещите. Да, на края на месеца започвам да ровя в касичката за „бели“ стотинки, за да събера за цигари, но това далеч не ме потиска. Всеки път, когато посегна натам знам, че си плащам сметката за свободата и цената й ни най-малко не ми се вижда висока.

Точно така – свободата е стока. За която ние плащаме със себе си – лишаваме се от неща, или придобиваме такива, в зависимост от избора ни. Свободата е да кажеш „не“.

Свободата не е просто дума, с която да кажеш „нямам нищо за губене“. Напротив  – тя е съзнателна, решителна и преболедувана загуба. Всички останали простотии тип Google-резултати заслужават да бъдат маркирани с десен бутон, след което старателно изтрити.

Обясненията на свободата „по принцип“ са толкова престорени, колкото възвишени извинения си търсят хората, за да не платят сметката за собствените си решения.Така де – като представиш нещо за утопия, или недостижима ценност, на която  са готови само великите умове в историята, някак си не трябва да се нареждаш до тях. Най-малкото от възпитание. С две думи – къде-къде по-лесно е да забъркаш каша от нищо незначещи, но звучащо убедително думи, в изречение без особен смисъл, но със стилистична красота. И после да се дистанцираш от него, защото то е само за „велики“ хора. За свободата се говори винаги в първо лице, единствено число. Останалото са разсъждения, които могат да се поместят в коша при дилийтнатите резултати от нета.

Ходя на работа от 10.30 до около 19 часа. Наемник съм – сиреч, получавам заплата и имам шеф. Щом си взема заплатата, плащам сметките (понякога, побързвам да профукам парите, и не си плащам сметките). Добре, че имам симпатична хазяйка, която ме изчаква. Което значи – плащам и наем. Рядко мога да не си вдигам телефона. Всъщност рядко мога да не си вдигам двата телефона. Чувам се с родителите ми по два пъти на ден. Разбира се, когато не ми звъннат три пъти. Тогава се чувам по три пъти. Старая се да не ги разочаровам много. Старанието не ми се получава. Винаги съм развивала чувство за отговорност , обгрижване и синдром „Линейка“ към други хора – приятели, любими и прочие. Имам морални задръжки да крада. И имам чисто полови пречки да пребия някого – просто не съм толкова силна, не че не искам.

Звучи несвободнолюбиво. А всъщност ми е толкова широко около врата.  Защото всичко това ми е приятно.

Което отново ми напомни за Google-резултатите, свързани с бръщолевения за „избирането на верния път“. Няма такова нещо. Пътят е верен, тогава, когато вървейки по него ти е приятно. И това е единственият нормален критерий за свобода. Защото ако се разкаля терена няма как да не схванеш, че вече не е гот, и да избереш друго трасе. Тъй като свободата не е нищо по-различно от критичност и решителност.

Този текст е публикуван в списание „Жената днес“. Пускам го и тук по две причини. Силно вярвам в това, че за свободата трябва да се говори от първо лице, защото иначе всичко се превръща в празни приказки. И второ – преди няколко дни чух едно парче, което ми напомни за тези помисли. 

Mohsen Namjoo е иранец, осъден на смърт в държавата си. Живее с САЩ, където пише текстовете на песните си, заради които е и присъдата му. В САЩ го наричат иранския Боб Дилън…. Чух преди няколко дни, докато гостувах в чудесното студио на радио „Землянка“. Радио „Землянка“, естествено е онлайн медия с малко слушатели и направена с голям мерак в едно мазе – нещо като песните на този иранец. На път за вкъщи, в задушна вечерна София, ми стана много тъжно … за осъдения Mohsen и за нашата собствена присъда.

“Когато си отидат отвратените, остават отвратителните“.

В България става атентат. Умират хора. А министър-председателят Бойко Борисов обръща внимание, че самоубиецът, носил взрива е бил с нови дрешки. Марка – “Адидас”. Според Цветан Цветанов пък той изглеждал като “всяко нормално лице”.

В задачата се пита – ако беше облечен със стари дрехи, Версаче, например, или Найк, това щеше ли да промени обстоятелствата?

Или това е поредната подсказка за степента на важност на човешкия живот за премиера.

Напоследък, все по-често си спомням за случая Мирослава от Перник. Тогава през смях същият тоя човек, на когото му е важна марката “нови дрешки”, обясни как ще награди кучето, намерило трупа. И се смееше наистина.

Сега, след първия атентат в новата история на България, при който жестоко бяха убити хора, той се вълнува от дрешките. А облеклото на жертвите,няма ли да го обсъди?

Другият момент – самоубиецът “изглеждал като всяко нормално лице”. В смисъл – ако беше облечен с балтон и ходеше с маршова стъпка, щеше ли да бъде по-разпознаваем за Цветан Цветанов? Или трябваше да носи табелка “аз съм терорист, възнамерявам да взривя автобус с еврейски туристи”?

Наистина не схващам нищо от тази страна. Нищичко.

Не схващам и как на сайта на президентството се появява документ с името “Стратегия за интеграция на ромите”, а името на файла му е “13.NationalStrategyIntegrateMangali.pdf”. И как за това няма отговорен?

Разбирам едно – достигам лимита на степента си на отвращение. И нямам никаква представа какво следва после.

Може би Радой Ралин е поставил диагнозата за леталния изход на България. “Когато си отидат отвратените, остават отвратителните“.

Остават отвратителните.

Мир на праха на загиналите. И на всички останали.