Ледът се пука, господа съдебни заседатели. Или как настъпва краят на лъжата „Пеевски“

Измина точно една година откакто в една мразовита априлска сутрин шепа хора се събрахме на протест пред Съдебната палата. Вътре се провеждаше „разговор“ с моя любим приятел и колега Борис Митов, написал сразяващ за прокуратурата текст, от който става ясна схема между настоящия главен прокурор Сотир Цацаров (още в битността му на съдия) и близкия до Пеевски обвинител Роман Василев.

Тогава Цацаров, очевдно почувствал се лично засегнат, моментално се самосезира и Митов бе на косъм от обвинението за „разгласяване на държавна тайна“.

Беше 9 часа. Необичайно студено за април. Бяхме малко. Не повече от 30-40 човека. Обичайните заподозрени. Дори не викахме. Стояхме изтръпнали от клинча и налудното искане на държавното обвинение Боби да разкрие източниците си.

Ясно ви е – колегите се познаваме, работили сме заедно, звъняли сме си по телефона в 2 през нощта, ползвали сме си диктофоните, снимките, източниците, знаем си физиономиите, настроенията и гледните точки.

Та… тогава го видях. Приятел – фотограф от медийната група на Пеевски. Беше се подпрял на стълбите на Съдебната и дори не беше включил апарата си.

Питам го иска ли кафе, а той очевидно имащ желание да се разпадне на парчета от срам казва: „Не знам как да ви снимам“. „Защо бе?“, изненадвам се аз. А той продължава: „Трябва да ви снимам грозни, нали знаеш как се снима отдолу, за да има двойни брадички, гуши, кръгове под очите. Трябва да търся изкривени физиономии. Как да ви снимам, мамка му?“

Знам, че си тръгна малко след това. Какви фотоси са изгрели от страниците на Монитор и Телеграф – не ме интересува.

Точно една година по-късно, в доста по-широк състав, се събрахме пред МВР. Поводът е ясен за всички – повторният палеж на колата на Генка Шикерова. И днес бяхме повече. И се поздравявахме по същия начин, и се смеехме и се ядосвахме, и искахме обяснения пак както тогава – докато течеше разпита на Боби Митов.

Има, обаче, една съществена разлика. За да покажат солидарността си с Генка…днес дойдоха и колеги от „Монитор“ и „Телеграф“. И не, те не бяха там, за да чоплят информация за пропагандните си дописки, спуснати по телефона на някой безименен главен редактор само с едно обаждане от Пеевски. Не бяха там, за да търсят грозни лица, които да отпечатат на страниците си. Нито да подслушват разговори на останалите колеги. Те бяха там, за да подкрепят журналиста Генка Шикерова. Бяха там, защото вече не се търпи. И, да – избягваха камерите елегантно. Не викаха „Оставка“. Но бяха там.

Те също отказаха да се качат при вътрешния министър Йовчев, който забележете – се стресна от около 100-тина журналисти и поиска, видите ли 10 от нас да се качат при него. Разделяй и владей този път не се получи. Нямаше желаещи да си общуват с властта (или както казва в началото на мандата на ГЕРБ настоящият министър на културата Петър Стоянович, пристигнал в НС в качеството си на бледен лидер на „Гергьовден“: „Идвам да се смърся с властта“). Никой не се смърси.

Това е само началото. За първи път колегите от „онези медии“ отказаха да участват в машината за лъжи. И застанаха с лицата си срещу нея.

Ледът се пука, господа съдебни заседатели.

Скоро журналистите от Монитор и Телеграф ще спрат да бъдат „служители“ на Пеевските медии. И отново ще станат журналисти.

Така се слага началото на истината. С отказ да участваш в лъжата.

Когато карикатуристите са карикатура…

Няма да се впускам в обяснения. Вие сами ще прецените.

Горе на снимката е неповторимият Комарницки. (Вече и единственият).

Долу на снимката е карикатурата на Чаво.

В днешния брой на вестник „Преса“ Чаво си направи карикатура. Сам на себе си. Това е все едно да си направиш харакири, ама по-лошо. После трябва да живееш със себе си.

Когато карикатуристът се държи като придворен шут на управляващите осигурява две неща. Хонорар за собствената си персона (обикновено дребен) … и благоволението на властимащите към медията. Но вече не е карикатурист, работи друго.

Повечето журналисти отдавна работят същото. На един телефонен звън разстояние. (А както знаем ББ има „телефон с копчета“). Е, натисна копчето off и на шаржа.

И тази снимка е напълно достатъчна, за да се илюстрира „свободата“ (от отговорност) на българските медии.

Страната ни е карикатура. Контурите й удивително могат да заприличат на „премиерска храчка“.

До края има само една крачка – Бойко сам да рисува карикатурите си. На заседанията на Министерския съвет, така и така си драска..

 

Неделна ТВ-вакханалия със слуз от миналото

Днес съм зрител. Първо одосаден. После тъжен.

ТВ7 – Николай Бареков и Яне Янев – сюжетно порно в следобеден час. Камерата приближава, снима скулите на титана на българската журналистика, известен в миналото си с прозвището – Дудука. После близък кадър на онзи, дето искаше да уволнява Бойко Борисов, ама като не успя, отиде та му целуна ръка (да кажем). Чуват се придихания и сластно мляскане (вероятно микрофонът е твърде чувствителен).

Камерата се отдалечава – зад героите изскача черна школска дъска, пред нея ББ, до снагата му надпис „Учителят и ученикът“. Единственото, което липсва за жанра е униформа за Яне. А може и за него и Барека, но това вече е сюжет с друга развръзка.

Канал следващ – Нова телевизия. Жан Виденов на син фон, чувам гласа на Димитър. Извинете, на Кеворк. В началото си мисля, че е запис. В последствие разбирам, че не е. Обзема ме клаустрофобия с дъх на социализъм, опашки за банани и обезценяване (във всякакъв смисъл на тази дума). И тъга.

Отварям Facebook. Журналистки подскачат радостно от наличието на този „демонизиран министър-председател“ на синия екран.

От единия канал ме дебне призракът на соца, от другия – вулгарното му отроче. (Камен Ситнилски по БНТ само довършва картината).

Изключвам телевизора. Пак отварям Facebook. И споря с възторга обхванал „гилдията“. Доколкото схващам на първо четене, а от второ няма особена нужда, щастието в това Жан Виденов да се вихри в ексхумирания часови пояс на Нова телевизия (Всяка неделя), е факта, че той непрестанно отказвал интервюта.

Къде сте, бе хора?! Какво като отказва да говори? Вероятно той доста по-добре от вас, извинете от нас, знае, че сега не е нужен. Не е нужно да нищим миналото си в размирното настояще. Не е време за ретроспекция, време е за действие. Не е време за анализи, време е за призиви. А Библейска истина е, че има време за всичко на този свят. Ако се справим сега, ако поне поискаме да се справим сега, ще дойдат дни по-спокойни, в който спокойно ще гледаме назад. Ще питаме и ще разбираме. Надявам се агент Димитър тогава да го няма на екрана. За да има кой да зададе въпроси с жажда за „наваксване“, а не писани на пожълтели листчета, останали от времето на доносите. Да, времето на ДС изключва „навксването“, защото в самото наваксване трябва да изключим ДС.

Както и да е. Връщам се във Facebook. Прочитам коментар, че участието на Виденов било страхотно. Не, не е страхотно. Защото в момента е безсмислено. Страхотно би било нещо, с което ние журналистите променяме средата. Търпимостта към средата. Или и да не променяме, поне да се мъчим.

Колеги, разберете, ножът така е опрял до кокала (извинете за клишето), че трябва да бъдем част от събитията. Не по елементарен начин – никой не очаква от нас да даваме пресконференции (апропо, вече никой не очаква нищо от нас).

Трябва да участваме с начина си на отразяване на темите, с общия тон към тях. С това да сме критични към себе си.

А когато става дума за публицистика този ефект е още по-силен. Участваш по-активно – с въпросите си, информираността си, погледа си, но на ПЪРВО МЯСТО с подбора на гости.

Когато държавата бедства, когато предстои избор за нов главен прокурор, който или ще оневини (буквално) настоящата власт, истинският журналист, който осен всичко, за да бъде добър в работата си, трябва да има личен морал по-различен от този на пачавра, трябва да има смелост да не рови в миналото (там е по-сигурно, удобно и безопасно). Трябва да се изправи и да говори, да пита и дълбае в съществените теми.

По този начин той периферно участва в събитията. Но участва с мисъл и със смисъл.

Всичко останало са упражнения по стил. Парламентарните избори догодина, обаче не са тренировка.

И именно защото не са от единия канал ни дебне онзи с прозвището на несмаслен духов инструмент, а от другия – онзи с агентурното прозвище.

Докато ние се убеждаваме в дистанцираност, с репортерски професионализъм и хладно и маниерно се отдръпваме от събитията, тези с прозвищата участват в тях. Ролята им е за зрителите, не за нас.

Нашата роля е за нас. Не за зрителите.

И така, уважаеми, отмина поредната неделя, в която нищо не се промени. А само се легитимира.

Легитимира антикорупционната комисия на Яне Янев, която ще работи съвместно с ТВ7 като щит и острие на ГЕРБ. И тъжното е, че вече сме го приели като даденост.

Легитимира  и реабилитацията (с уж сензационен и интересен събеседник) агент Димитър.

И когато обикновеният зрител се възхити, че Кеворк е измъкнал от нафталина Жан Виденов, ще включи на този канал идната неделя, когато с бездействие или възхита, ние сме му осигурили алибито на „качествена публицистиа“. Но тогава от телевизора ще маха премиерът, срязал поредната лента.

Тогава образите на Кеворк и Бареков се сливат в една лепкава слуз на слугинажа.

А ние… ние не се чуваме. Защото се възмущаваме само между нас си. А понякога дори им ръкопляскаме.

Слава Богу, че не гледам с окото на „обикновения зрител“ .

Тъжно ми е за моите си очи.  Заклещват миглите ми в миналото.

 

Искам оставката на Цветанов. Веднага!

Знам, че не съм никоя. Но аз искам оставката на Цветан Цветанов.

Искам я моментално – депозирана в Народното събрание. Искам извинение, че си позволява да ме нарече „лъжкиня“. И мисля, че трябва да го направят всички колеги, вместо вестниците им да излизат със заглавие „Мързели в тоги“.

В понеделник вътрешният министър обвини медиите, че сме излъгали.

На протеста в петък за защита на съдия Тодорова, според него нямало съдии а „адвокати от незнайни кантори“. Аз бях на протеста. И имаше съдии от цялата страна. Имаше и граждани.

Единственият, който трябва да го няма и то ВЕДНАГА е Цветанов. Искам публично извинение от него.

Давате ли си сметка, празноглавци, че в тази държава родителите на убити деца трябва да се извинят на МВР, че са наругали полицията в мъката си. Същата тази полиция, която твърдеше, че Мирослава не е мъртва или отвлечена, а просто забегнала в Германия.

Давате ли си сметка, че подмениха ролите ни. Ние сме тези, които трябва да дават опрощение,  ако пожелаят. А аз не искам да простя за това, което правят с моята държава. Не с държавата на Бойко Борисов, в която Орлов мост е лична негова собственост. Давате ли си сметка, че държавата е наша? Те са натрапници, които искат да им повярваме, че са господари. Давате ли си сметка, че НИЕ сме шефовете, не те?

ИСКАМ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ ДА МИ СЕ ИЗВИНИ И НЕГОВАТА ОСТАВКА, защото аз бях на протеста срещу уволнението на съдия Мирослава Тодорова. И там имаше съдии. Защото аз критикувам МВР и не съм от организираната престъпност, както твърди Бойко Борисов, че всеки несъгласен с Цветанов е част от мафията.

Не, имено защото не съм част от мафията, искам тя да спре да движи страната ми.

ИСКАМ ОСТАВКАТА НА ЦВЕТАНОВ. ВЕДНАГА! Защото… родната полиция ни гази.