Ледът се пука, господа съдебни заседатели. Или как настъпва краят на лъжата „Пеевски“

ГенкаИзмина точно една година откакто в една мразовита априлска сутрин шепа хора се събрахме на протест пред Съдебната палата. Вътре се провеждаше „разговор“ с моя любим приятел и колега Борис Митов, написал сразяващ за прокуратурата текст, от който става ясна схема между настоящия главен прокурор Сотир Цацаров (още в битността му на съдия) и близкия до Пеевски обвинител Роман Василев.

Тогава Цацаров, очевдно почувствал се лично засегнат, моментално се самосезира и Митов бе на косъм от обвинението за „разгласяване на държавна тайна“.

Беше 9 часа. Необичайно студено за април. Бяхме малко. Не повече от 30-40 човека. Обичайните заподозрени. Дори не викахме. Стояхме изтръпнали от клинча и налудното искане на държавното обвинение Боби да разкрие източниците си.

Ясно ви е – колегите се познаваме, работили сме заедно, звъняли сме си по телефона в 2 през нощта, ползвали сме си диктофоните, снимките, източниците, знаем си физиономиите, настроенията и гледните точки.

Та… тогава го видях. Приятел – фотограф от медийната група на Пеевски. Беше се подпрял на стълбите на Съдебната и дори не беше включил апарата си.

Питам го иска ли кафе, а той очевидно имащ желание да се разпадне на парчета от срам казва: „Не знам как да ви снимам“. „Защо бе?“, изненадвам се аз. А той продължава: „Трябва да ви снимам грозни, нали знаеш как се снима отдолу, за да има двойни брадички, гуши, кръгове под очите. Трябва да търся изкривени физиономии. Как да ви снимам, мамка му?“

Знам, че си тръгна малко след това. Какви фотоси са изгрели от страниците на Монитор и Телеграф – не ме интересува.

Точно една година по-късно, в доста по-широк състав, се събрахме пред МВР. Поводът е ясен за всички – повторният палеж на колата на Генка Шикерова. И днес бяхме повече. И се поздравявахме по същия начин, и се смеехме и се ядосвахме, и искахме обяснения пак както тогава – докато течеше разпита на Боби Митов.

Има, обаче, една съществена разлика. За да покажат солидарността си с Генка…днес дойдоха и колеги от „Монитор“ и „Телеграф“. И не, те не бяха там, за да чоплят информация за пропагандните си дописки, спуснати по телефона на някой безименен главен редактор само с едно обаждане от Пеевски. Не бяха там, за да търсят грозни лица, които да отпечатат на страниците си. Нито да подслушват разговори на останалите колеги. Те бяха там, за да подкрепят журналиста Генка Шикерова. Бяха там, защото вече не се търпи. И, да – избягваха камерите елегантно. Не викаха „Оставка“. Но бяха там.

Те също отказаха да се качат при вътрешния министър Йовчев, който забележете – се стресна от около 100-тина журналисти и поиска, видите ли 10 от нас да се качат при него. Разделяй и владей този път не се получи. Нямаше желаещи да си общуват с властта (или както казва в началото на мандата на ГЕРБ настоящият министър на културата Петър Стоянович, пристигнал в НС в качеството си на бледен лидер на „Гергьовден“: „Идвам да се смърся с властта“). Никой не се смърси.

Това е само началото. За първи път колегите от „онези медии“ отказаха да участват в машината за лъжи. И застанаха с лицата си срещу нея.

Ледът се пука, господа съдебни заседатели.

Скоро журналистите от Монитор и Телеграф ще спрат да бъдат „служители“ на Пеевските медии. И отново ще станат журналисти.

Така се слага началото на истината. С отказ да участваш в лъжата.

Advertisements