Как с няколко хода Борисов погази конституцията чрез НС и президента в случая Марковска

На 31 октомври Народното събрание свърши безпрецедентна глупост – избра с най-много гласове съдия Венета Марковска, зам-председател на Върховния административен съд за член на Конституционния съд. Днес, в четвъртък, президентът Росен Плевнелиев й попречи да положи клетва в КС.

Венета Марковска е замесена в сложен властови алъш-вериш, парламентът постъпи безумно като я избра за член на КС. Това бе НЕДОПУСТИМО.

По-важното, обаче е какво направи Плевнелиев – той на практика СТОПИРА решение на парламента. В Конституцията на България ясно е казано какви актове на НС може да спира държавният глава – закони. Т.е. той не може да възпрепятства решения на своя глава, колкото и морални да му се струват.

Ами ако утре Плевнелиев принуден от ББ и Цв.Цв.си тръгне на клетвата на някой наистина морален съдия, избран честно, но имал неблагоразумието да критикува премиера и неговото вице. (Помните какво направиха тези хора със съдия Мирослава Тодорова)? Какво се случва това – конституционалистът отново няма да е избран.

След това държавният глава може да реши да се оскърби на изборния резултат. Ако ГЕРБ не спечели изборите и останат на второ място, да кажем, какъв е шансът Плевнелиев да се обиди и да не връчи мандата на най-голямата парламентарна група? Актът ще е същият – срещу конституцията, или по-точно въпреки нея….

Едно ПЪЛНО БЕЗУМИЕ, като избора на Венета Марковска бе замаскирано с друго ПЪЛНО БЕЗУМИЕ като оттеглянето на Плевнелиев от клетвата й.

А какво ще се случи сега – каква е тая прокурорска проверка, в която протича Марковска, която излиза две години по-късно? Крил ли е главният прокурор Борис Велчев сигнали срещу Марковска? Нали не си представяте, че той не е знаел? Петни ли той името на КС с покриването на далаверите на тази дама и по-достоен ли е от нея за влизане в КС с това, че я е покривал?!

Не на последно място – предвиденото в Закона за КС, че клетвата става в присъствието на президента, председателите на ВКС, ВАС и НС, е със символно значение. Това са знаци на държавността, устоите, демокрацията, ако щете.

Днес не е присъствал и председателят на ВКС. Излизането на Плевнелиев, което е спряло клетвата на Марковска, отсъствието на Лазар Груев трябваше да е пречка да положат клетва и останалите членове на КС. Но не е имало пречка, защото Конституцията не е предвидила някой да има вето при клетвата. Демек – никой не може да възпира клетвата, дори и с благороден мотив….

Сега да поговорим за мотива – дали е благороден. Не ви ли се струва странно, че Плевнелиев, който (нека не се лъжем, че се опитва да се еманципира от Борисов) след три призива на ББ Марковска да се оттегли, реши да я „оттегли“ с държавническа реч и напускане на залата?

Не ви ли се струва някак „нагласено“ това с прокурорската проверка, която изпълняващият функцията главен прокурор Бойко Найденов изпраща на президента, а не на ВСС?

Като помислите върху това не прозирате ли милиционерската и бабаитска ръка на премиера?

Нима не схващате, че Бойко Борисов отново надупи държавата, без никакво извинение  за думите ми? Само че този път ползва Плевнелиев за този недостоен акт.

Изводът е следният: веднъж по команда на премиера Народното събрание наруши конституцията, избирайки Венета Марковска за конституционен съдия, без тя да има необходимите морални качества, втори път, отново по команда на Бойко Борисов – президентът наруши конституцията като стопира акт на парламента, без да има право на това.

Колкото и отвратително да е едно решение на парламента, то в никакъв случай не става по-малко такова, ако държавният глава погази по сходен отвратителен начин върховенството на закона.

И така се стига до следната ситуацията – с няколко крачки разказахме играта и на морала (с избирането на Марковска) и на закона (с действията на Плевнелиев). И да – разказахме играта ние и само ние с изборът, който направихме – милиционери да управляват тази държава.

Ние ползвахме ГЕРБ за инструмент за тоталното ни отмъщение към държавата и държавността, от която сме отчаяни. Макар и по съвсем различни подбуди – само в собствен интерес, Бойко Борисов УПОТРЕБЯВА ДЪРЖАВАТА, като ползва за свои инструменти – Марковска, парламента и президента…

Няма опозиция

Image
В Българското Народно събрание няма опозиция. Не по причина, че вотът на недоверие не мина, той така или иначе нямаше как да успее.

Няма опозиция, защото самата тя толкова иска да управлява, за да има всички лостове на влияние, че напълно влиза в положението на настоящите управляващи от ГЕРБ.

Няма опозиция, защото същата тази опозиция разбира колко неудачно е в момента да има властта в ръцете си и по тази причина е  заела изключително благодатна позицията да плещи лишени от всякакъв смисъл думи от парламентарната трибуна.

Няма опозиция, защото опозицията няма силни лидери.

Нима силен лидер е Сергей Станишев, който лансира като остриета на партията си Мая Манолова и Ангел Найденов? Нима силен лидер е човек, който трепва от страх от полъха на вятъра, излизащ от устата на Делян Пеевски?

Нима силен лидер е Костов, чиято цел в политическата му битност е да обсъжда бюджет 2030, докато с треморна ръка похлопва по парламентарната трибуна?

Нима силен лидер е Доган, чиято вина не е, че не се е появил в парламента – това е доста елементарно обяснение. Няма как силен лидер е човек, който е лидер само на собствената си партия, а не лидер на мнение. Защото той просто е незначителен. И това е истината – елементарна и простовата, а не възвишена и конспиративна.

За Яне, Волен и всякакви други домашни животни на българския парламент изобщо не може да става дума в смисъла лидери. Виж – за лузари може и да минат…

Тъжният факт за българската опозиция не е, че е слаба. А че тя няма интерес да изпълни със съдържание тази дума. А когато опозициоността се съдържа само в това, че твоята парламентарна група е с по-малък брой депутати, тогава понятието е друго. И то е –малцинство.

В 41-то Народното събрание има мнозинство – това на ГЕРБ и няколко „независими“ депутати. Мнозинство престъпно, безочливо, нагло и опростачено и малцинство – страхливо и очакващо някой да му пусне малко „гювеч“, демек – същото.

Всъщност, цялата опозиция се държи като независимите народни представители, на които Цветанов си призна, че плаща, а никой не разбра по какъв начин (?!?). Просто, когато става дума за цяла парламентарна група откупът е друг вид.

Какво се случи с писмото на съдиите? 130 магистрати написаха писмо до законодателната власт, за да поискат оставката на ВСС. И мнозинството и малцинството се отнесоха към това писмо, като към мистична, забранена от закон литература. И никой не го прочете. Никой не пожела да го прочете. Иначе аргументите им да се чекнат от трибуната са еднакви – ГЕРБ твърдят, че този ВСС се поддава на политически натиск, защото е избран от Тройната коалиция. Партиите от бившата Тройна коалиция твърдят, че ГЕРБ оказва натиск на ВСС. И след думите следва … нищо.

Нима опозицията зае различна позиция от управляващите по  Закона за горите? Нищо подобно – някак съгласни не припариха до пленарна зала и така лобистките текстове минаха с гласовете на 76 души от ГЕРБ, при положение, че цялото малцинство наброява над 100 души.

Нима някоя парламентарна група внесе предложенията на НПО-сектора за гражданска квота във ВСС? Отказаха – и малцинството, и мнозинството – с еднакви аргументи.

Опозицията сме ние. И нямаме парламентарно представителство.

И дано лятото тази мисъл покълне в главите ви. Защото на есен, те пак ще ни лъжат, че ни представляват…някак опозиционно, ама все не дотам…

И тогава изходът е само един.