Ледът се пука, господа съдебни заседатели. Или как настъпва краят на лъжата „Пеевски“

Измина точно една година откакто в една мразовита априлска сутрин шепа хора се събрахме на протест пред Съдебната палата. Вътре се провеждаше „разговор“ с моя любим приятел и колега Борис Митов, написал сразяващ за прокуратурата текст, от който става ясна схема между настоящия главен прокурор Сотир Цацаров (още в битността му на съдия) и близкия до Пеевски обвинител Роман Василев.

Тогава Цацаров, очевдно почувствал се лично засегнат, моментално се самосезира и Митов бе на косъм от обвинението за „разгласяване на държавна тайна“.

Беше 9 часа. Необичайно студено за април. Бяхме малко. Не повече от 30-40 човека. Обичайните заподозрени. Дори не викахме. Стояхме изтръпнали от клинча и налудното искане на държавното обвинение Боби да разкрие източниците си.

Ясно ви е – колегите се познаваме, работили сме заедно, звъняли сме си по телефона в 2 през нощта, ползвали сме си диктофоните, снимките, източниците, знаем си физиономиите, настроенията и гледните точки.

Та… тогава го видях. Приятел – фотограф от медийната група на Пеевски. Беше се подпрял на стълбите на Съдебната и дори не беше включил апарата си.

Питам го иска ли кафе, а той очевидно имащ желание да се разпадне на парчета от срам казва: „Не знам как да ви снимам“. „Защо бе?“, изненадвам се аз. А той продължава: „Трябва да ви снимам грозни, нали знаеш как се снима отдолу, за да има двойни брадички, гуши, кръгове под очите. Трябва да търся изкривени физиономии. Как да ви снимам, мамка му?“

Знам, че си тръгна малко след това. Какви фотоси са изгрели от страниците на Монитор и Телеграф – не ме интересува.

Точно една година по-късно, в доста по-широк състав, се събрахме пред МВР. Поводът е ясен за всички – повторният палеж на колата на Генка Шикерова. И днес бяхме повече. И се поздравявахме по същия начин, и се смеехме и се ядосвахме, и искахме обяснения пак както тогава – докато течеше разпита на Боби Митов.

Има, обаче, една съществена разлика. За да покажат солидарността си с Генка…днес дойдоха и колеги от „Монитор“ и „Телеграф“. И не, те не бяха там, за да чоплят информация за пропагандните си дописки, спуснати по телефона на някой безименен главен редактор само с едно обаждане от Пеевски. Не бяха там, за да търсят грозни лица, които да отпечатат на страниците си. Нито да подслушват разговори на останалите колеги. Те бяха там, за да подкрепят журналиста Генка Шикерова. Бяха там, защото вече не се търпи. И, да – избягваха камерите елегантно. Не викаха „Оставка“. Но бяха там.

Те също отказаха да се качат при вътрешния министър Йовчев, който забележете – се стресна от около 100-тина журналисти и поиска, видите ли 10 от нас да се качат при него. Разделяй и владей този път не се получи. Нямаше желаещи да си общуват с властта (или както казва в началото на мандата на ГЕРБ настоящият министър на културата Петър Стоянович, пристигнал в НС в качеството си на бледен лидер на „Гергьовден“: „Идвам да се смърся с властта“). Никой не се смърси.

Това е само началото. За първи път колегите от „онези медии“ отказаха да участват в машината за лъжи. И застанаха с лицата си срещу нея.

Ледът се пука, господа съдебни заседатели.

Скоро журналистите от Монитор и Телеграф ще спрат да бъдат „служители“ на Пеевските медии. И отново ще станат журналисти.

Така се слага началото на истината. С отказ да участваш в лъжата.

„Това е нашият отговор на грозното лице на протеста“ – отчаяният, стреснат римейк на властта

„Това е нашият отговор на грозното лице на комунизма“. Тази реплика принадлежи на Петър Берон. Изречена е 1990 година, когато Лияна Панделиева става „лице на демокрацията“.

Повод, естествено е самата Паднелиева – усмихнато младо момиче, греещо от плакатите на СДС, зовящи промяна.

Към момента Лияна Панделиева е журналист във вестник „Монитор“, част от медийната империя на Делян Пеевски, който стана причина за невижданите повече от двумесечни протести у нас.

И докато вестник „Монитор“ громи протестиращите, днес на 16 август 2013 година БСП и ДПС успяха на свой ред да изрекат реплика, подобна на Берон. Разбира се, тя не бе произнесена на глас. Беше прошепната със страх и със 70 автобуса „контрапротестиращи“ (колкото и идиотско да е това понятие), които бяха изсипани в центъра на София. Целта очевидно, бе да отговорят на лицето от протестите.

Това се случи ето така:

А ние, както добре знаем протестиращите сме интернет лумпени (по Христо Монов), не сме „чак толкова симпатични“ (по Татяна Буруджиева), за сметка на това сме шепа стари седедари – беззъби и алкохолици (по Георги Гергов), които са изкарали някой лев от протестите, за да идем на море (по Мартин Захариев).

(Виж снимката долу)

Така де – и за да отговорят на „грозното лице на протеста“, властниците избраха да изпратят хора с „напукани от работа ръце“, които са вперили поглед в своите ниви и градини и искат малко по-лек живот (по безумиците на Миков, Станишев и още знайни и незнайни депутати).

Не ме разбирайте погрешно – нямам нищо против аграрния труженик и изнурените му нозе. Просто аграрният труженик е друго. Вие не можете без него. Не можете и без нас, защото не той ще връща заема, който ще дръпнете, а ще го плащам аз. Освен заема, ще издържам и вас, и пенсията на вашия избирател.

И нямам нищо против умилените от самодоволните ви физиономии възрастни вече ексмногомашиннички. Гади ми се от обясненията ви, че аз съм против тях.

Не, драги господа управляващи. Аз съм против вас. Затова излезте вие срещу мен, а не ми вадете като щит безпомощните си, в голямата си част неуки и възрастни избиратели. Не отговаряйте на моето лице с тяхното.

Белият автобус, дами и господа, бе символ на страха ви. Но и днешната обиколка из „случайната народна любов“ е същото. Символ на страха ви.

И вие по-смели няма да ставате. Смелостта ви ще се мери с гласовете на националистическата партия „Атака“. Низостта ви стигна до там, че запяхте беквокали в песента на Сидеров „давай, Волене, ний сме с тебе“. Впрочем, текста на тази песничка я измисли Бойко Борисов в предния мандат, докато „Атака“ гласуваха с ГЕРБ, а вие се възмущавахте от тази антиевропейскост, нали помните?

И докато бившата БКП отговаря на грозното лице на протестите, отговорът на лицето на комунизма пише в Монитор. И в добра бунтовническа традиция – вероятно ще похвали единия протест…

А вие от кой кръг сте?

„Друг кръг, за който може да се говори, това е кръгът на Корпоративна търговска банка (КТБ), трети кръг би могъл да се говори за много други. Но нека имаме много ясна дефиниция, да направим обществена дискусия по тази тема какво означава олигархичен кръг или икономически кръг.“

Кой влиза в кръга КТБ?

– Не знам целия, но предполагам самата банка и медиите, които са свързани с нея. Поне така се твърди.

Делян Пеевски от този кръг ли е?

– Предполагам, че да.

Защо го назначихте за председател на ДАНС?

– Защото имах достатъчно уверения, че ще свърши добра работа за държавата. Отчетох го като грешка.

 

Тази размяна на въпроси и отговори със Сергей Станишев на пресконференция на БСП стана повод, той да ме запита аз кой кръг представлявам.

Обясних му, че сама по себе си съм кръг.  Макар да мога и за квадрат да мина.

Не това е въпросът, обаче. Идеята е друга – лидерът на една от двете управляващи партии си позволява да пита журналист към коя част от олигархията принадлежи. Не знам дали той самият си дава сметка за това. Дори да игнорираме индиректното признание на Янаки Стоилов, че БСП са олигархия – защото след тях щяла да дойде „още по-алчна“ такава, въпросът на Станишев означава само едно – в главата на тези хора се случва някаква позиционна война тип електронна игра. Едни фигурки се бият срещу други, а голям мазен палец ги управлява с джойстик.

Не, господин Станишев, не всички защитаваме нечии интереси. Някои защитаваме вижданията си. Защитаваме ги също толкова стръвно, колкото когато вие бяхте яростна опозицията и твърдяхте, че Бойко Борисов „успива“ протестите, когато се среща с Даниела Пеловска – налудна жена, дала му кредит на доверие, от името на февруарския протест. После се оказа, че тя, всъщност била майка на служители на Столична община. Служители на доста отговорни позиции.

В петък Орешарски стори същото, с някакви фейк бунтовници, които му засвидетелствали доверието си за няколко месеца.  Интересно – мнение на лидера на БСП по тая тема липсваше.

Писах дописки и в единият и в другият случай. Текстовете са изумително еднакви. Ужасявам се при мисълта – следващото правителство ще стори същото. И отново ще се налага да ровя за бекграунд в стари новини. А информацията е една и съща. Изумително –живеем във воняща тиня, която всеки път разбъркваме с пръчка, за да може да някой с мазен палец връз джойстика да ни насочи в другата посока.

Та, като част от олигархията, според Станишев, от тая висока позиция, искам да обясня какво е протестът:

Той не е срещу „комунисти“ и „турци“. Протестът е срещу всички. Той е и срещу ГЕРБ. И срещу  опита на Реформаторския блок да прибере под крилото си Касим Дал – верен другар на Доган, Борисов и Ердоган – в зависимост от изгодата. Протестът е срещу мутрите. Срещу двойния стандарт. Срещу разговорите в Банкя.

Протестът не убива хора, господин Цацаров. Вие се гаврите с човешкия живот, като обвинявате хората, които се гърчат от погнуса в собствената си страна. Вие ги обвинявате, че с бунта си убиват жени и деца и забавят линейки. Това малко след като произнесете патетична – естрадна реч пред ВСС и слязохте при гражданин, искащ да се самозапали.

Той, гражданинът протестира срещу съдебната система. А част от тая съдебна система е тъстът на Делян Пеевски, избран с гласовете на ГЕРБ, БСП и ДПС в миналия парламент. Въпросният тъст избра вас за главен прокурор. А ние знаехме, че вие ще сте обвинител номер едно още преди тъстът на олигарха (по Станишев) да гласува за вас. Още преди тъстът на олигарха да бъде избран за кадровик на съдебната власт.

Този протест, уважаеми господа, не е срещу демокрацията и волята на мнозинството, както се опитвате да го изкарате. Той е срещу вас. Които употребявате волята на мнозинството за личните си цели. Които са доста прозаични и все материални.

Той е срещу това съпругата на опозиционен лидер – да, за Моника Йосифова говоря, да прибира 3 милиона лева, от управление срещу което мъжът й се пени пред всяка възможна камера. Нима не помните господин, Станишев, какво говорехте за Бойко Борисов? Защо сте се хранел от ръката му?

Той е срещу Бойко Борисов. Срещу мутренско-авторитарния стил. Срещу пържолките за кучето намерило труп. Срещу СМС-ите до репортери.

И срещу самите репортери, които сега са голяма опозиция, а тогава се чудеха как да се харесат на Бате им и как по-остроумни да отгворят на писането, изпратено им по телефона от него: „харесваш ли ме?“.

Протестът е срещу Волен Сидеров и срещу умелото му използване.

Срещу ченгесарските опити за разделяне на добри и лоши, на богати и бедни, на умни и красиви срещу грозни и глупави. Не помните ли как обвинявахте (справедливо) Цветанов, че върши същоти?

А вие си отивате. Тръгвате си, точно така както сте се заградили в метална кошара. Безпомощни сте като бебета в креватче, от което не можете да изпълзите. Дали ще ви пазят един месец, или една година – няма никакво значение. Ще си тръгнете.

Следващите също ще си тръгнат. Защото вече можем. И мантрите за „по-алчна олигархия“ не ни плашат. Вече знаем повечето й лица, разпознаваме ги ходим спокойно срещу тях.

И дори, когато си идете, някои да се изплашат и да не викат срещу „по-алчната олигархия“, ние ще сме тук. И ще им вдъхваме кураж.

И ще питам и следващият дали назначените от него са олигарси. Вероятно, после и той ще ми пита от кой „кръг“ съм. Това, обаче не ме тревожи. Не ме и плаши. Защото сте толкова изумително предвидими и безпомощни, че дори не сте предизвикателство.

А вие от кой кръг сте, господа? Станишев, Цацаров, Местан, Сидеров, Борисов? От кой?

 

Погнусата

Ние сме Рокантен. Ние сме погнусени,  объркани, дезориентирани и несигурни, защото не знаем точно какво чувстваме. Ние сме изплашени. И никога досега не сме довършвали започнатото от нас. Ако Сартр бе жив щеше да адаптира „Погнусата“ за нас, а това не би било особено трудна задача.

Ние се бунтувахме срещу Цеко, Цецо и Бойко. А кой да знае, че те ще бъдат заменени от Делян Пеевски. Ние прекарахме целия месец юни, миналата година на Орлов мост. Кой да знае, че година по-късно ще бродим по същия маршрут, със сходни викове.

Ние сме образовани, умни и усмихнати. Сред нас и преди, и сега има едни тъмни субекти, които искат да ни накарат да викаме техните думи, да мислим техните мисли и да поканим техните господари да ни управляват.

Ние сме ядосани и безсилни. И не знаем кое е по-гнусно – Бойко Борисов или Делян Пеевски.

Аз не знам кое е по-отвратително. Защото съм ги живяла и двамата.

Необходимият разказ

Сега ще ви разкажа една история. Действието се развива през месец април 2009 година. По това време вестник Монитор бе една от малкото медии, настроени против Бойко Борисов. Аз работих във вестник Новинар. Вестник Новинар бе обща собственост на Любен Дилов – син и небезизвестния Антоан Николов. Медията сключи негласен договор с набиращата скорост ГЕРБ, а тогавашният кмет на София се обаждаше по телефоните да псува, че не е отразен точно така както иска.

Отказах да работя това. Не беше моята кауза. Не беше моето дясно. Напротив – искаше да убие моето дясно. И го стори сега през 2013 година, но това е друга тема.

Та… напуснах вестник Новинар и се преселих точно в предизборната кампания в Монитор, където можех да пиша на воля колко прост, безжалостен и престъпен е Бойко Борисов. И го правих. До нощта на изборите, когато отношението към „мутрата“ рязко се смени в отношението към „спасителят на България от Тройната коалиция“.

Няколко месеца ставах свидетел на следното нещо – всяка Божа вечер някой от редакторите на Монитор, неформална  собственост на Делян Пеевски, се обаждаше на въпросния неформален собственик, изчитайки всички страници от така наречения раздел „Вътрешна информация“, за да удостовери, че текстовете за ГЕРБ са „правилни“. Вестникът публикуваше не по-малко от три снимки на Борисов – една на първа страница задължително, и две във вътрешните. Изданието се сблъска с голям проблем – трябваше да намира красиви снимки на премиера.

Вестникът не се печаташе до полунощ, защото Борисов бе на среща с Путин и тя трябваше да бъде отразена героично. Или – политическите страници се променяха, само защото Бойко, вече фамилиарно наричан от издателите, може да не е доволен.

Включително една вечер отпечатването на броя бе забавено с два часа, защото неформалният издател заподозрял, че карикатурата е неправилна. На нея имаше цветя, а на издателят му приличали на гербери.  Разбирате, не може така човек да се подиграва на герберите, а какво ще каже Бойко Борисов?!

За периода около една година, в който работих в Монитор спрях да пиша. Усвоих всички игрички във Facebook – от състезания с колички, до обстрел на топчета и небезизвестната Ферма, в която обгрижваш стръвно едни животни.

И докато аз цъках с погнуса във Фейсбук Фермата … Фермата за животни на Оруел се разрастваше.

Не мога да ви опиша безсилието, когато прокурор Роман Василев крещеше по бившия министър Николай Цонев, че е абсолютен престъпник. Не че съм убедена в невинността на Цонев, но съм убедена как не се прави. Тогава на първа страница на Монитор имаше обилна похвала за обвинителя и неговия патрон Цветан Цветанов.

Малко след това напуснах. Отидох да работя за половината от заплатата си на място, където мога да напиша всичко, което мисля. И да знам, че се боря срещу тази престъпна шайка от ГЕРБ. Вярно, може борбата ми да не е особено ефективна, зад гърба ми не стои телевизия и цяла армия от издания, но поне мога да заставам със собственото си лице и собствените си мисли.

И така докато няколко души обяснявахме цялата мерзост на ГЕРБ, няколко медии се опитваха да убедят обществото, че тази партия е най-доброто случващо се в България. В тези медии не намираха място случаи като случаят „Мирослава“ от Перник и пържолките за кучето, намерило трупа й. В тези медии не намери място моралният изверг Цветанов, който разсипа живота на лекарите от Горна Оряховица.  В тези медии го нямаше разговора на Бойко Борисов, станал известен като „Ало, Ваньо“.

Впрочем, в тези медии не намери място и триото от Банкя – Борисов, Кокинов, Найденов. Не намери място и начина на избор на Сотир Цацаров, за когото знаехме, че ще бъде главен прокурор, още преди избирането на ВСС, който го назначи. В тези медии съдия Мирослава Тодорва, която се изправи срещу Цветанов с ясното знание, че ще бъде смачкана, бе представена като основния проблем на българското правосъдие.

Знаете, това са медиите на това същество полудепутат – полушеф на ДАНС – Делян Пеевски. Същият, който сваляше карикатури от вестника си, защото на картинката има цвете, което му наподобява гербер.

Юни, 2012 – Юни, 2013

В тези медии протестите от юни 2012 година бяха представени като пиянска среща на малка група алкохолици.

Впрочем, тогава юни, 2012 година както крачехме и крещяхме „Долу Цеко от Алеко“, точно до мен едно момиче със сълзи в очите, поемайки си въздух между две скандирания успя да извика „Протестът е за всичко“. Да, протестът бе за всичко.  Това не намери място в Монитор и Телеграф.

Сега, година по-късно в същите медии гневът срещу техния шеф е обрисуван образно като платена бутафория. Платена от ГЕРБ.

Ние протестираме срещу едно и също. Ние протестираме срещу многоглавата ламя с лицата на Борисов, Станишев, Цветанов и Пеевски. Ние протестираме срещу липсата на избор.

Ние протестираме срещу това, че тези политици, които миналата година се прехласваха в ефир по плаката „Ние сме държавата“, ни го взеха от ръцете, накъсаха го на малки парченца и го стъпкаха. Другите срещу, които тогава бе този плакат и го псуваха, днес се опитват да го залепят. Само и само да ги доведе отново на власт.

Ето затова този плакат не е издигнат над главите ни, а е заменен с „Гнус ни е“.

Ние сме погнусени, дезориентирани и не знаем дали протестирайки няма да поканим официално в Министерския съвет Бойко Борисов. Ние сме потресени, омерзени и изплашени.

Защото някой ни къса цветята, тъпче ги и ги обявява за гербери. Също като в онази карикатура.

Ние сме без изход. Защото живеем в паралелната реалност, в която шизофренично смесваме Angry Birds и Животинската ферма. И наистина изглеждаме като добре програмирана игра, в която тригавалата ламя Борисов, Станишев и Пеевски ни казват какво да правим.

Ходих на протест всеки ден преди една година с потреса, че протеста ми ще доведе БСП на власт. И това се случи. Сега с погнуса протестирам, със страха, че гневът ми ще доведе ГЕРБ на власт.

А за да не се случи това трябва да помислим как да го предотвратим. И преди да викаме „избори“, както вече втори ден се случва, трябва да се измислим отначало. За да не оставим автобиографията си недовършена.