Ледът се пука, господа съдебни заседатели. Или как настъпва краят на лъжата „Пеевски“

Измина точно една година откакто в една мразовита априлска сутрин шепа хора се събрахме на протест пред Съдебната палата. Вътре се провеждаше „разговор“ с моя любим приятел и колега Борис Митов, написал сразяващ за прокуратурата текст, от който става ясна схема между настоящия главен прокурор Сотир Цацаров (още в битността му на съдия) и близкия до Пеевски обвинител Роман Василев.

Тогава Цацаров, очевдно почувствал се лично засегнат, моментално се самосезира и Митов бе на косъм от обвинението за „разгласяване на държавна тайна“.

Беше 9 часа. Необичайно студено за април. Бяхме малко. Не повече от 30-40 човека. Обичайните заподозрени. Дори не викахме. Стояхме изтръпнали от клинча и налудното искане на държавното обвинение Боби да разкрие източниците си.

Ясно ви е – колегите се познаваме, работили сме заедно, звъняли сме си по телефона в 2 през нощта, ползвали сме си диктофоните, снимките, източниците, знаем си физиономиите, настроенията и гледните точки.

Та… тогава го видях. Приятел – фотограф от медийната група на Пеевски. Беше се подпрял на стълбите на Съдебната и дори не беше включил апарата си.

Питам го иска ли кафе, а той очевидно имащ желание да се разпадне на парчета от срам казва: „Не знам как да ви снимам“. „Защо бе?“, изненадвам се аз. А той продължава: „Трябва да ви снимам грозни, нали знаеш как се снима отдолу, за да има двойни брадички, гуши, кръгове под очите. Трябва да търся изкривени физиономии. Как да ви снимам, мамка му?“

Знам, че си тръгна малко след това. Какви фотоси са изгрели от страниците на Монитор и Телеграф – не ме интересува.

Точно една година по-късно, в доста по-широк състав, се събрахме пред МВР. Поводът е ясен за всички – повторният палеж на колата на Генка Шикерова. И днес бяхме повече. И се поздравявахме по същия начин, и се смеехме и се ядосвахме, и искахме обяснения пак както тогава – докато течеше разпита на Боби Митов.

Има, обаче, една съществена разлика. За да покажат солидарността си с Генка…днес дойдоха и колеги от „Монитор“ и „Телеграф“. И не, те не бяха там, за да чоплят информация за пропагандните си дописки, спуснати по телефона на някой безименен главен редактор само с едно обаждане от Пеевски. Не бяха там, за да търсят грозни лица, които да отпечатат на страниците си. Нито да подслушват разговори на останалите колеги. Те бяха там, за да подкрепят журналиста Генка Шикерова. Бяха там, защото вече не се търпи. И, да – избягваха камерите елегантно. Не викаха „Оставка“. Но бяха там.

Те също отказаха да се качат при вътрешния министър Йовчев, който забележете – се стресна от около 100-тина журналисти и поиска, видите ли 10 от нас да се качат при него. Разделяй и владей този път не се получи. Нямаше желаещи да си общуват с властта (или както казва в началото на мандата на ГЕРБ настоящият министър на културата Петър Стоянович, пристигнал в НС в качеството си на бледен лидер на „Гергьовден“: „Идвам да се смърся с властта“). Никой не се смърси.

Това е само началото. За първи път колегите от „онези медии“ отказаха да участват в машината за лъжи. И застанаха с лицата си срещу нея.

Ледът се пука, господа съдебни заседатели.

Скоро журналистите от Монитор и Телеграф ще спрат да бъдат „служители“ на Пеевските медии. И отново ще станат журналисти.

Така се слага началото на истината. С отказ да участваш в лъжата.

А вие от кой кръг сте?

„Друг кръг, за който може да се говори, това е кръгът на Корпоративна търговска банка (КТБ), трети кръг би могъл да се говори за много други. Но нека имаме много ясна дефиниция, да направим обществена дискусия по тази тема какво означава олигархичен кръг или икономически кръг.“

Кой влиза в кръга КТБ?

– Не знам целия, но предполагам самата банка и медиите, които са свързани с нея. Поне така се твърди.

Делян Пеевски от този кръг ли е?

– Предполагам, че да.

Защо го назначихте за председател на ДАНС?

– Защото имах достатъчно уверения, че ще свърши добра работа за държавата. Отчетох го като грешка.

 

Тази размяна на въпроси и отговори със Сергей Станишев на пресконференция на БСП стана повод, той да ме запита аз кой кръг представлявам.

Обясних му, че сама по себе си съм кръг.  Макар да мога и за квадрат да мина.

Не това е въпросът, обаче. Идеята е друга – лидерът на една от двете управляващи партии си позволява да пита журналист към коя част от олигархията принадлежи. Не знам дали той самият си дава сметка за това. Дори да игнорираме индиректното признание на Янаки Стоилов, че БСП са олигархия – защото след тях щяла да дойде „още по-алчна“ такава, въпросът на Станишев означава само едно – в главата на тези хора се случва някаква позиционна война тип електронна игра. Едни фигурки се бият срещу други, а голям мазен палец ги управлява с джойстик.

Не, господин Станишев, не всички защитаваме нечии интереси. Някои защитаваме вижданията си. Защитаваме ги също толкова стръвно, колкото когато вие бяхте яростна опозицията и твърдяхте, че Бойко Борисов „успива“ протестите, когато се среща с Даниела Пеловска – налудна жена, дала му кредит на доверие, от името на февруарския протест. После се оказа, че тя, всъщност била майка на служители на Столична община. Служители на доста отговорни позиции.

В петък Орешарски стори същото, с някакви фейк бунтовници, които му засвидетелствали доверието си за няколко месеца.  Интересно – мнение на лидера на БСП по тая тема липсваше.

Писах дописки и в единият и в другият случай. Текстовете са изумително еднакви. Ужасявам се при мисълта – следващото правителство ще стори същото. И отново ще се налага да ровя за бекграунд в стари новини. А информацията е една и съща. Изумително –живеем във воняща тиня, която всеки път разбъркваме с пръчка, за да може да някой с мазен палец връз джойстика да ни насочи в другата посока.

Та, като част от олигархията, според Станишев, от тая висока позиция, искам да обясня какво е протестът:

Той не е срещу „комунисти“ и „турци“. Протестът е срещу всички. Той е и срещу ГЕРБ. И срещу  опита на Реформаторския блок да прибере под крилото си Касим Дал – верен другар на Доган, Борисов и Ердоган – в зависимост от изгодата. Протестът е срещу мутрите. Срещу двойния стандарт. Срещу разговорите в Банкя.

Протестът не убива хора, господин Цацаров. Вие се гаврите с човешкия живот, като обвинявате хората, които се гърчат от погнуса в собствената си страна. Вие ги обвинявате, че с бунта си убиват жени и деца и забавят линейки. Това малко след като произнесете патетична – естрадна реч пред ВСС и слязохте при гражданин, искащ да се самозапали.

Той, гражданинът протестира срещу съдебната система. А част от тая съдебна система е тъстът на Делян Пеевски, избран с гласовете на ГЕРБ, БСП и ДПС в миналия парламент. Въпросният тъст избра вас за главен прокурор. А ние знаехме, че вие ще сте обвинител номер едно още преди тъстът на олигарха (по Станишев) да гласува за вас. Още преди тъстът на олигарха да бъде избран за кадровик на съдебната власт.

Този протест, уважаеми господа, не е срещу демокрацията и волята на мнозинството, както се опитвате да го изкарате. Той е срещу вас. Които употребявате волята на мнозинството за личните си цели. Които са доста прозаични и все материални.

Той е срещу това съпругата на опозиционен лидер – да, за Моника Йосифова говоря, да прибира 3 милиона лева, от управление срещу което мъжът й се пени пред всяка възможна камера. Нима не помните господин, Станишев, какво говорехте за Бойко Борисов? Защо сте се хранел от ръката му?

Той е срещу Бойко Борисов. Срещу мутренско-авторитарния стил. Срещу пържолките за кучето намерило труп. Срещу СМС-ите до репортери.

И срещу самите репортери, които сега са голяма опозиция, а тогава се чудеха как да се харесат на Бате им и как по-остроумни да отгворят на писането, изпратено им по телефона от него: „харесваш ли ме?“.

Протестът е срещу Волен Сидеров и срещу умелото му използване.

Срещу ченгесарските опити за разделяне на добри и лоши, на богати и бедни, на умни и красиви срещу грозни и глупави. Не помните ли как обвинявахте (справедливо) Цветанов, че върши същоти?

А вие си отивате. Тръгвате си, точно така както сте се заградили в метална кошара. Безпомощни сте като бебета в креватче, от което не можете да изпълзите. Дали ще ви пазят един месец, или една година – няма никакво значение. Ще си тръгнете.

Следващите също ще си тръгнат. Защото вече можем. И мантрите за „по-алчна олигархия“ не ни плашат. Вече знаем повечето й лица, разпознаваме ги ходим спокойно срещу тях.

И дори, когато си идете, някои да се изплашат и да не викат срещу „по-алчната олигархия“, ние ще сме тук. И ще им вдъхваме кураж.

И ще питам и следващият дали назначените от него са олигарси. Вероятно, после и той ще ми пита от кой „кръг“ съм. Това, обаче не ме тревожи. Не ме и плаши. Защото сте толкова изумително предвидими и безпомощни, че дори не сте предизвикателство.

А вие от кой кръг сте, господа? Станишев, Цацаров, Местан, Сидеров, Борисов? От кой?

 

Post-mortem

Страх ме е. Ама съвсем истински. Страх ме е, че няма да мога да казвам това, което мисля, да пиша, това което мисля. Страх ме е, че повече никога няма да има Орлов мост, защото вас ще ви е страх. Страх ме е защото виждам съвсем ясно как милиционерският ботуш ще стъпи върху лицата ни.

Срам ме е. Пак съвсем истински. Срам ме е, защото ние помогнахме това да се случи. Не, не четете, че не се опитахме да попречим. Четете едно към едно: ние помогнахме. Ние сме съучастници в убийството на демокрацията. И вече присъдата е без право на замяна. Впрочем, напълно заслужена. Фактите са обективно ясни: българскте медии сътрудничиха на Висшия съдебен съвет, на Бойко Борисов, на Цветан Цветанов и Искра Фидосова да изберат главния прокурор, който искаха. Българските журналисти охотно подкрепяха, не се съпротивляваха и не роптаеха срещу своите издатели, които ги задължиха да помагат за този избор.

Ние заблудихме обществото, пуснахме димката на незначителните теми и безропотно отказахме да говорим по съществените. Ние се занимахме  с пияната учителка, която направи опит за самоубийство и нито веднъж не се занимахме с осъден от Сотир Цацаров. Защото така е лесно – тя не може да се обади на главния редактор и да спре словоблудството срещу нея. Ние пренасочихме цялата си ярост, целия си гняв и омерзение от собствената си немощ към нещастната женица, в резултат на това, че не можем да изправим глава и да питаме Цветанов, Борисов, Цацаров… Ние почти убихме жена, защото не можем да изобличим истинските злосторници. И го направихме от срам и страх. От срама, че не сме това, което трябва. И от страх, че все пак ако не изобличим никого, всички ще разберат, че не сме това, което трябва.

Ние вдигнахме безпредметната тема за пушенето и пуснахме димка около избора на главен прокурор. Ние бяхме тези, които пускахме анкети по сайтовете си, за може член на ВСС с явен антропологичен проблем, да цитира патетично, че над  80% от обществото одобрява концепцията на Сотир Цацаров за прокуратурата. Или иначе казано над 80% от обществото харесва концепция срещу себе си. Заради нас.

Ние всички сме една Диана Найденова, един Николай Бареков, един Делян Пеевски.

Ние всички сме такова човешко дъно, че заслужаваме цялото презрение на обществото (вероятно същото онова, което силно одобрява концепцията на Цацаров), което и получаваме.

Държавата почина. Няма България. Не знам за края на света и прочие безпредметности, по които залитнахме налудно по страниците и ефирните ни честоти, но в четвъртък наблюдавахме края на България.

Видяхме лицето на страха. Видяхме и лицето на натиска. То има мазна коса, черно под ноктите и кофти дъх. То е председателят на ВАС Георги Колев, който с треперещи ръце гласува срещу издигнатия от него кандидат за главен прокурор и подкрепи фаворитът на така близкия на сърцето си Цветанов.

Видяхме лицето на гротеската – тъстът на Делян Пеевски, който заговори за себе си като за ангел. Видяхме и как ангелски се потъпква достойнство – с милиционерски ботуш в слепоочието на единственият от ВСС, осмелил се да каже истината  – Калин Калпакчиев.

Това беше предсказаните. И зарежете маите, това е истинско видение от бъдещето. Сега драги мои, всеки който се осмели да говори истината, която по правило е неприятна и не особено желана, ще се сблъсква с ангелската орда „Борисов – Цветанов – Цацаров“.

От този момент нататък депутатите от ГЕРБ, които влачиха чували с бюлетини, не само че няма да бъдат тревожен прецедент. Ще бъдат правило, както каза един познат в социалните мрежи. И ще имат охрана дори. Ако пък дръзнете да ги снимате, любезен прокурор ще ви повдигне обвинение, а двама служители на МВР ще ви арестуват, понеже родната полиция ни пази. Пази ни от нас – да не вземем да се усетим в кой кенеф газим със задоволство. Ако пробваме да излезем, ще повикат подкрепление.

От този момент нататък няма смисъл от избори. Няма смисъл от съд. Няма смисъл от медии. Избраният със страшно мнозинство (страшно да се чете като производна на страх дума)  „стабилен съдия“ Сотир Цацаров ще пренесе навика си за оперативки между съд, прокуратура и МВР върху държавата. И всичко ще се решава на любезен разговор между Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Георги Колев , Бареков и Сотир Цацаров

Замислихте ли се бе, черноризци храбри, че храбростта ви ще се изразява в това да идете на работа и да не давате много вид колко ви е страх. Представихте ли си как ще изглежда като обвинител един съдия с наказателен уклон? Давате ли си сметка, че когато съдиш с презумпция за наказание, обвиняваш с човеконенавист?

Давате ли си сметка, че трябва да живеем с човеконенавист. А това е диагноза, чийто изход е летален.

И в смисъла на загиналата държава – искате ли да се обзаложим, че смелостта, която проявихте към непоожилата клетва Марковска (разбира се, post-mortem)  сега няма да я проявите нито вие, нито президента?

Ще надраскате няколко реда възхвала, когато той разпише указа. И после няма кой дори да съчини некролога на държавата.

В четвъртък премиерът Бойко Борисов с ножицата си ВСС преряза траурната лента. Откри края на България.