Бероний (Вярвайте ми) :)

На всички, които ще прочетат този постинг, особено в контекста на блога ми, той ще им се стори странен.

На тези, които ме познават лично, ще им се стори напълно невъзможно, че следващите думи да са излезли изпод моите пръсти.

А на тези, които ме познават добре… ще им се прииска да се свържат с психиатър.

Колкото и да е странно няма да говорим за протести. Нито за Дъ Нът (Ореха), нито за Волен Сидеров, нито за Делян Пеевски, нито за Бойко Борисов или Цветан Цветанов. Става въпрос за един камък – Бероний. Да, за камъни ще говорим, не за пънове, както обикновено… Така де – пак се отплеснах. Преди няколко дни ми изпратиха ми камък на име Бероний Обяснението, с което бе придружено парчето бе, че ако го пусна в чаша вода и след това изпия течността, или просто си го нося в джоба ще се почувствам по-добре.

Въпросната нищо и никаква  скала, според „подателя“ на пратката е сравнително малко експлоатирана в Европа. Според древните узбеки бероният има благоприятен ефект върху човешкия организъм и в древността са му придавани редица митични качества, обвързващи притежателя на камъка с божествени сили и бойни умения.

Поради факта, че отдавна държа да бъда обявения за божество, макар и с леко недоверие пуснах глупавия камък в чаша вода и после я изпих. Божество не станах. (Иначе щях да започна текста с това). Но пък вече цяла седмица не сънувам нито Бойко Борисов, нито Станишев. Усещането е божеството. Ако искате да знаете повече за бероният – потърсете в Уикипедия. Ако сте хванали телефона, за да звъннете в най-близката клиника, за да си ме приберат, ще разберете за божествеността на берония съвсем скоро. Вярвайте ми.

Впрочем, все повече хора ще пишат сериозно за берония. И това ще разберете скоро. Пак ми вярвайте.