Клиничната смърт на РБ и шансът да ги запомнят с добро

RB

Има едни такива събития в обществения живот, които предполагат „окончателно решение“. Събития, които изискват да се определиш.

А в държави като в България, в които всичко е толкова размито, напълно идиотско и твърде бутафорно, подобни актове са трудни. Изкушението да не заемеш позиция е твърде голямо, защото…. как да кажа – всяко чудо е за три дни, а огромната маса е склонна да прави компромиси, големи компромиси (големи колкото Цацаров, колкото Пеевски и колкото Борисов взети заедно), с идеята че тия компромиси няма да се забележат. Или с идеята, че винаги можеш да се маскираш от „добрите“, защото другите са твърде отвратителни.

В случая с Реформаторския блок обаче не е точно така. Защото за разлика от останалите партии тези хора пренесоха политиката в полето на морала.

Опитах да преброя колко пъти в последните три години (от Ореха насам) говорителите на РБ са ползвали думата морал. Стигнах до 100 и се отегчих.

Сега е моментът, в който те ще заприличат на всички останали. И ще отнемат надеждата на онези хора, които неуморно маршируваха по жълтите павета с идея за нормалност. И ще им я отнемат завинаги. И пак не това е най-важното. Защото РБ така или иначе в последните няколко дни се превърна в едно лакомо макар и недорасло крило на ГЕРБ.

Погледнато по-едро най-важното е дали от това публично самоубийство, което те направиха, ще доведе до нов процес.

А въпросният процес може да бъде само един – поставяне на безспорно страхливия и свърхсуетен Бойко Борисов в шах. До такова разположение на шахматната дъска ще се стигне ако той бъде принуден да излъчи (нали Кунева му предостави тоя шанс) нов правосъден министър – с безспорен профил поне като на Христо Иванов. И заедно с това – лично Бойко Борисов да поеме ангажимент- изречен публично и на висок глас, че ще скъса любовната си садо-мазо връзка с Цацаров.

Ангажиментът трябва да звучи така:

ГЕРБ и РБ (РБ да подкрепят управлението само в тези му гласувания) ще:

-ще намалят мандата на главния прокурор от 7 на 5 години

– ще засилят парламентарния контрол върху главния прокурор и ще премахнат  всички елементи на безконтролност в института на главния прокурор.

(В момента в парламента са внесени предложенията на инициатива „Правосъдие за всеки“, които ще дадат възможност още януари да се пристъпи към конкретна работа по реализацията на такъв ангажимент. Т.е. той трябва да бъде поет бързо и твърдо и да бъде реализиран веднага след това)

Изборът е прост – прокурорска държава или възстановяване на Републиката.

Ако Републиката се възстанови дори няма да се налага да бъде оплаквана смъртта на РБ (те вече са в клинична такава), защото на терена ще може да се появи истинско дясно. Впрочем и истинско ляво.

А не проекти, в които съществуват Михаил Миков или Петър Москов, който между ангажиментите си пред избирателите и мача на Бистришките тигри … избра да бъде публика на петоразряден отбор.

Тогава и най-големият страх обзел в момента „разбирачите“ – проекти като предстоящия на Слави Трифонов или отминалия на Бареков ще бъдат само комични провислячета. Защото всичко зависи от това дали ще си върнем Републиката.

И нещо важно към Реформаторите: Господа и дами, не всеки има възможност на смъртния си одър да направи нещо голямо. Така или иначе сте в агонични конвулсии. Поне нека ви помнят с добро.

Соросоиди vs. „комунизди“ под светещия взор на пропагандата

очи_самуилКак е възможно да се случва всичко това? А под това се разбира – плъзгането по най-малкото съпротивление. На партийна основа. Или на основа партийни пристрастия.

Едните са соросоиди, демократчета, реформаторчета. Другите са „комунизди“, комунисти или слуги на Пеевски.

Не харесваш дроида със светещите очи – ти си соросоид, низвергнал патриотизма, величаещ Америка. Харесваш дроида – ти си комунист, най-малкото потомък на Държавна сигурност или поне част от модела „Кой“.

А всъщност е толкова простичко. Паметникът на цар Самуил е грозен, бутафорен и лишен от смисъл и като размер, и като местоположение в София. Разбира се, това не е универсална истина. А само скромно мнение. Вероятно то ме прави соросоид. А и „задник“, според Божидар Димитров.

Простичко е – виковете „Мизия! Тракия! Македония!“ по обед, в понеделник в центъра на София са по-малко смущаващи от факта, че крясъците принадлежат на привърженици на една от управляващите партии.

Не е сложно да се види и, че „Време разделно“ е пропаганда. Плоска пропаганда. Да, добре снимана. Да, с издържан сценарий. Да, пропаганда. Пропаганда, която казва „вижте ги, така им се пада на турчулята! Нека гният в панделата!“.

Крачката между Време разделно и виковете „Мизия! Тракия! Македония“ в европейска столица е нищожна. Крачката, която сме направили като общество – овластени от тази пропаганда да са част от управлението е грандиозно пропадане. В европейска държава. Грандиозно пропадане.

Част от срутването ни по скалата на модерността е и посещението на министър Москов (инак реформатор) на гара Буново. Нали не сте забравили? Редом до Бойко Борисов.

Част от тази пропаганда са всички грехове на циганите – показващи средни пръсти на снимка, бутащи подкуп на полицейски шефове, за да крадат в мол. Част от тази пропаганда е, че не говорим за училището, което трябва да обясни на малките роми на кого показват среден пръст. Част от същата пропаганда е, че не говорим за полицейските началници, вземащи рушветите, а се съсредоточаваме върху ромката, дето дръпнала нечие портмоне.

Но да се върнем в началото.

С почуда открих, че соросоидите не харесват паметника на Самуил, а пък комунистите го харесват. Едните били морална полиция, естетическа полиция и изобщо с ирония ги припознаваме като новите комсомолци. Ако те харесват нещо – то не трябва да се харесва. Ако те го харесват, значи то е несъстоятелно. Що за налудност?!

Другите – слугите на БСП и ДПС, КОЙ и прочие пък смятат, че ако нещо не идва от Русия, то е покварено. Според тях Путин не е обикновен диктатор, той е държавник. И изповядват мнението на бабата на мой приятел, който преди години го посъветва да си вземе яке, защото навън духа „западен вятър, а нищо хубаво не идва от запад, Борисе“.

Когато едните кажат (разбира се, във Фейсбук – новата арена на политическия спор у нас), че одобряват дадена инициатива, другите без да се замислят започват мигом да не я одобряват. Защото тя е соросоидна, или комунистическа. Когато едните кажат, че харесват филм, другите обявяват, че той е краден, или глупавт, или просто някой в него е грозен. Когато другите споделят текст, другите обявяват автора на текста за самия Сатана.

Обсъжданията и дискусиите се случват в скрити групи. И всъщност тия, които се подиграваха на ГЕРБ за опорните точки, или на БСП са опорните точки (помните, че и двете партии имаха такива) сами създават опорни точки и си ги следват. Дори без да са изречени. Опорна точка се превръща мнението на другия, срещу което, естествено, се очаква да бъдеш „против“.

И докато десни и леви не успяваме да се помирим в паралелния свят на Фейсбук и да си стиснем ръцете, че светещите очи на цар Самуил са откровена нелепица, онези, които викат „Мизия! Тракия! Македония!“ и хич не се вълнуват от естетика се множат. И ще облъчват с „Време разделно“ и ще управляват държавата. Или поне ще балансират нейното управление. А няма никаква разлика в това кой ще е баланьорът – ДПС или ПФ…

*Използваната снимка е на Offnews. Автор: Симона Костадинова

КАК, господин Кънев? (И няколко думи към един приятел от Варна)

хаштагОнзи ден добър виртуален приятел от Варна ми писа: „Още тогава имах съмнения“. На 4-ти октомври той ме попита за кого да гласува, а аз уверено отвърнах, че ако бях на негово място без колебание бих зачеркнала преференция за Радан Кънев. В петък въпросният приятел ме попита: И сега какво правим? Нищо не правим, докторе. Следващият път поне знаем какво не правим. А той – следващият път няма да е кой знае колко далеч.

Започвам малко от малко по-далеч. Седмица преди изборите пътувах с Радан Кънев до избирателния му район, където той трябваше да говори пред избиратели. Уговорката ми с пресцентъра на ДСБ бе да наблюдавам срещата, тъй като бях убедена, че лидерът на партията далеч не прокламира наложителната съдебна реформа, по която развива високопарни теории на жълтите павета.

Така се озовах в село Партизани, в 19 часа вечерта. Читалището беше студено, пълно с етнически турци, потенциални избиратели на НПСД, а оттам и на Реформаторите. „А-ха“ – казах си и бях напълно сигурна, че спипах лицемерието. Ето сега ще им заговори за пенсии и тютюн и развенчахме медийните митове. Впрочем, тогава – след поредица изказвания на представители на РБ бях напълно убедена, че като гласоподавател съм взела решение и блокът не бе мой фаворит за изборите. Основната причина – промяната в отношението към ГЕРБ и Бойко Борисов, срещу чиито практики протестирахме, тъй като бяха (а и силно вярвам, че все още са част от модела КОЙ).

Но, да се върнем в село Партизани. Радан Кънев се изправи пред аудиторията от 100-тина души, които смутено се сбутваха и питаха кой е този, и им заговори за съдебна реформа. За необходимостта от законност и от граници, които не бива да се прекрачват. За необходимостта от държава, която да не бъде впримчена в мафиотски договорки, за нуждата от измислена отново България. Но измислена по правила.

В последствие Радан К. ме увери, че няма как да не се спази декларацията на РБ, която отхвърля всякаква възможност да подкрепи правителство в премиер Борисов и вътрешен министър Цветанов. И така след кратък размисъл на 5 октомври гласувах за реформаторите. С всички съмнения, недоверие и резерви. Но гласувах само заради него.

Заради мен пък това стори един талантлив зъболекар от Варна.

Днес, два дни след като странно парламентарно мнозинство от РБ, ГЕРБ, Патриотичния фронт, АБВ и ББЦ избраха новото правителство, Атанас Атанасов съобщи пред Нова телевизия (точно преди 5 минути) „ние вече сме управляващи“.

Редовете по-долу не са открито писмо, тъй като този жанр е дразнещо драматичен. Те може да са адресирани към Радан Кънев, но всъщност искам да ги прочете онзи човек, който излъгах заради него.

Та…

Господин Кънев, вече въпросът не е КОЙ. Въпросът е КАК.

Как, господин Кънев, преглътнахте Бойко Борисов за премиер, който трябва да гарантира съдебна реформа? Та нима той не си избра главния прокурор (по Кокинов)? Нима той не се обаждаше на Ваньо Танов, по молба на Георги Първанов, за да прекрати митническа проверка на вече покоен бизнесмен?

Как, господин Кънев, преглътнахте Първанов? Сега дали Атанас Атанасов ще го нарича отново Гоце? Ще имате ли същия плам?

Как, господин Кънев, преглъщате агент Иван, с който само преди месеци твърдите, че нямате тема на разговор?

Как, господин Кънев, ще обясните катарзиса на ВМРО, които от кофти съглашение с Цветан Василев, решиха да се съюзят с архонт с не особено светло минало? И задавали ли сте си въпроса защо го сториха? От патриотичен възторг? Не. Изплашиха се, че парите на мустакатия чичо свършват.

Как, господин Кънев, ще си сътрудничите и ще уточнявате седмичната програма на парламента с Цветан Цветанов, от когото вашата партия свали политическото си доверие преди 2 години?

Как ще защитавате държавата от КОЙ като финансите на същата тази държава ще зависи от същия този КОЙ?

Как ще заговорите за цената на Южен поток, като оставането ви на власт ще зависи от автора на Южен поток?

Как ще реформирате вътрешното министерство с дясната ръка на Цветанов? И не ми казвайте, че не знаете кой е Веселин Вучков, защото по това време сте си писал в блога и не сте бил в голямата политика.

Как, драги господине, ще освобождавате България от мутренско-милиционерската хватка, за която вашата партия толкова говореше, като и мутрите и милиционерите положиха подписите си до вашия, за да реформирате не-знам-си-какво?

Как, ще се борите срещу моделите налагани от тройната коалиция (помните как омразна беше тя) и Орешарски като половината вицепремиери на Станишев (покровител на Орешарски) влязоха я в кабинета, я в Реформаторския блок?

Как, господин Кънев, обяснявате катарзиса на Великов, Кунева, Калфин, Борисов, Рашидов и прочие, а не позволявате катарзис на Пеевски? Няма логика.

Как, господин Кънев, вие с вашата толерантност към различните се правите, че не чувате подмятанията на Валери Симеонов за „60 циганина, които клеветят майка България“?

Как, господин Кънев, изгряхте с портрет в 24 часа – където неведнъж се е изказвал Пеевски. А вие сам знаете, че Пеевски звъни в редакциите, не си вдига телефона на журналисти.

Когато „Телеграф“ и „Монитор“ ви похвалят, господин Кънев, и вие ли като Бойко Борисов ще кажете, че не зависи от вас какво пишат вестниците? (Да ви информирам предварително – онези вестници, в които съм работила 1 година, не пишат без договорка. Така че този аргумент не само не би бил истина, но би бил смешен).

Как, господин Кънев, приехте Вежди Рашидов за министър на културата (и тук аргументът не е името на въпросния )?

Ще ви припомня какво казахте преди време. Беше нещо в стила, че българската политика, ако не се промени изцяло предполага корупция на всеки участник в нея, дори и на вас.

Вие нова политика не правите. Как се вписа това в изказването ви?

Впрочем, въпросът освен КАК е и ЗАЩО.

Защо, господин Кънев?

И тук не ми отговаряйте нещо в стила за благото на държавата, заради необходимите реформи и прочие. Защото ще се получи порочен кръг. Как ще правите реформа с Борисов и Цветанов? Или и те преживяха катарзис?

Впрочем, драги Радане, след един момент няма значение коя песен ще постнеш в бука. Всичко звучи еднакво. Като Веско Маринов. Без значение кой е DJ – Орешарски, Борисов или Кънев.

P.S. Докторе, прав си бил в съмненията си…

(НИТО ЕДНА ЧАСТ ОТ ТОЗИ ТЕКСТ И ОТ ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ В БЛОГА SYSTEM OF ERRORS НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРЕПЕЧАТВАНА БЕЗ СЪГЛАСИЕТО НА АВТОРА).

Ледът се пука, господа съдебни заседатели. Или как настъпва краят на лъжата „Пеевски“

ГенкаИзмина точно една година откакто в една мразовита априлска сутрин шепа хора се събрахме на протест пред Съдебната палата. Вътре се провеждаше „разговор“ с моя любим приятел и колега Борис Митов, написал сразяващ за прокуратурата текст, от който става ясна схема между настоящия главен прокурор Сотир Цацаров (още в битността му на съдия) и близкия до Пеевски обвинител Роман Василев.

Тогава Цацаров, очевдно почувствал се лично засегнат, моментално се самосезира и Митов бе на косъм от обвинението за „разгласяване на държавна тайна“.

Беше 9 часа. Необичайно студено за април. Бяхме малко. Не повече от 30-40 човека. Обичайните заподозрени. Дори не викахме. Стояхме изтръпнали от клинча и налудното искане на държавното обвинение Боби да разкрие източниците си.

Ясно ви е – колегите се познаваме, работили сме заедно, звъняли сме си по телефона в 2 през нощта, ползвали сме си диктофоните, снимките, източниците, знаем си физиономиите, настроенията и гледните точки.

Та… тогава го видях. Приятел – фотограф от медийната група на Пеевски. Беше се подпрял на стълбите на Съдебната и дори не беше включил апарата си.

Питам го иска ли кафе, а той очевидно имащ желание да се разпадне на парчета от срам казва: „Не знам как да ви снимам“. „Защо бе?“, изненадвам се аз. А той продължава: „Трябва да ви снимам грозни, нали знаеш как се снима отдолу, за да има двойни брадички, гуши, кръгове под очите. Трябва да търся изкривени физиономии. Как да ви снимам, мамка му?“

Знам, че си тръгна малко след това. Какви фотоси са изгрели от страниците на Монитор и Телеграф – не ме интересува.

Точно една година по-късно, в доста по-широк състав, се събрахме пред МВР. Поводът е ясен за всички – повторният палеж на колата на Генка Шикерова. И днес бяхме повече. И се поздравявахме по същия начин, и се смеехме и се ядосвахме, и искахме обяснения пак както тогава – докато течеше разпита на Боби Митов.

Има, обаче, една съществена разлика. За да покажат солидарността си с Генка…днес дойдоха и колеги от „Монитор“ и „Телеграф“. И не, те не бяха там, за да чоплят информация за пропагандните си дописки, спуснати по телефона на някой безименен главен редактор само с едно обаждане от Пеевски. Не бяха там, за да търсят грозни лица, които да отпечатат на страниците си. Нито да подслушват разговори на останалите колеги. Те бяха там, за да подкрепят журналиста Генка Шикерова. Бяха там, защото вече не се търпи. И, да – избягваха камерите елегантно. Не викаха „Оставка“. Но бяха там.

Те също отказаха да се качат при вътрешния министър Йовчев, който забележете – се стресна от около 100-тина журналисти и поиска, видите ли 10 от нас да се качат при него. Разделяй и владей този път не се получи. Нямаше желаещи да си общуват с властта (или както казва в началото на мандата на ГЕРБ настоящият министър на културата Петър Стоянович, пристигнал в НС в качеството си на бледен лидер на „Гергьовден“: „Идвам да се смърся с властта“). Никой не се смърси.

Това е само началото. За първи път колегите от „онези медии“ отказаха да участват в машината за лъжи. И застанаха с лицата си срещу нея.

Ледът се пука, господа съдебни заседатели.

Скоро журналистите от Монитор и Телеграф ще спрат да бъдат „служители“ на Пеевските медии. И отново ще станат журналисти.

Така се слага началото на истината. С отказ да участваш в лъжата.

Deja vu: 1 април

april1Когато миналата година около 10-ти юни ми се обадиха източници да кажат, че Делян Пеевски ще оглави ДАНС реагирах „Да бе, 1 април мина“. Сериозно. Четири дни по-късно Народното събрание назначи Пеевски за председател на ДАНС. И 1 април пак беше минал отдавна.

Оттогава нищо не изглежда невъзможно и така ведро си живеем в едно нескончаемо deja vu на 1 април. Само дето не става дума за шеги, а за откровени подигравки.

1 април беше и когато детето чудо на българската политика се оттегли сам от шефското място в ДАНС. И когато написа писмо, че е успял българин, на 30…

1 април беше и когато избраха Волен Сидеров за председател на антикорупционната комисия в парламента, към която бе и парламентарната етика.

1 април беше и когато от въпросната комисия отнеха парламентарната етика, за да може Сидеров да продължи да бъде неин шеф (Логиката е невероятна, както се вижда – той няма качества, за да председателства комисия по етика, но има необходимата етика да бори корупцията).

1 април беше когато същият този етичен колос отиде „на Варадеро“, и в Париж и… обясни, че го водели негови богати приятели.

1 април е всеки ден, откакто Николай Бареков обяви, че „имаме новина“ и влезе „в политиката“.

1 април е вероятната рождена дата на Пламен Орешарски, който почти година не отговаря на въпроса Кой?

На 1 април ще застроят Карадере.

На 1 април Бойко Борисов и Цветан Цветанов заговориха за независима съдебна власт.

На 1 април Мая Манолова прокара Изборния кодекс.

На 1 април Местан и Борисов пиха кафе и така ободряващата напитка се оказа по-разгорещяваща от страстната целувка на Местан и Станишев на Орлов мост (пак на 1 април).

На 1 април Йордан Цонев и Делян Пеевски внесоха закон за офшорките. И на 1 април го нарушиха.

На 1 април Лютви Местан съобщи, че той е носителят на „благата вест“ – така де, първи април се оказа на Благовещение.

На 1 април при акция, заснемана от ТВ7, Петко от Лясковец уби спецполицай и рани трима.

На 1 април Христо Бисеров подаде изневиделица оставка. Ден, по-късно – пак на 1 април се разбра и защо.

На 1 април Фидосова изчезна от ГЕРБ. И същият ден – 1 април я замести Цецка Цачева.

На 1 април президентът Росен Плевнелиев заяви, че е президент на ГЕРБ.

На 1 април Сергей Станишев оглави евролистата на БСП, за да обяви, че няма да отиде в Европейския парламент.

На 1 април встъпи в длъжност това „експертно“ правителство.

На 1 април България (в лицето на Орешарски) така и не успя да обясни позицията на държавата ни към Украйна.

На 1 април парламентът в парламентарната република България не изготви позиция по същата тема.

На 1 април заведоха Петното в парламента, с белезници (с белезници в НС!!!). За да обясни как протестите ДАНСwithme били платени.

На 1 април уволниха Еми Барух и Иван Бедров от Дойче Веле заради Делян Пеевски. И после пак ги назначиха – били се объркали.

Какво се радвате на 1 април, като го живеем всеки ден?

Честитете си празника като стане 2-ри април, защото една година не успяваме да превъртим календара…

Малинов от Лясковец

МалиновГосподин Малинов, Кримската война е една. За да разберете по-лесно пуснете в google (този продукт на „цивилизационния враг“ на България) „Восточная война“. И прочетете.

Може да се допитате и до вашия лидер – Сергей Димитриевич Станишев. Местен е, така да се каже.

Но сега по същество. Господин Малинов, напуснете парламента. След това станете охрана на Руското посолство, вардете от набези паметника на Съветската армия или в тандем със Светлана Шаренкова пазете партизаните пред централата на БСП. Не ме интересува. Просто от позицията на български депутат, ще ви замоля да не говорите глупости. В качеството си на частно лице – правете каквото желаете. В качеството си на законодател, вие сте вреден.

Не, няма да ви обвинявам в национална измяна, защото вие не можете да схванете това. Вие сте от онази особена порода хора, които разбират нацията ни като част от СССР. Мозъкът ви не може да проумее, че това не е така.

Сам по себе си, вие не ме интересувате. Дълбоко сте ми безразличен. Но понеже честитите „победата в Третата Кримска война на всички православни християни“, искам да ви питам: в какво семейство се отраснал, господин Малинов? Като един истински русофил-социалист преди 89-та година не смятахте ли, че християнството е упадъчна практика, че е опиум за народа? И след 10-ти ноември ли взехте най-дебелата свещ в църквата, за да нравоучителствате на християнска темата?

Какво разбирате от религия, другарю Малинов, и като се кичите с православни нрави, защо наричате опонентите си „псета“?

Знаете ли на какво напомняте вие, и подобните „православни християни“, добили религиозност след 1989-а година? На Петко от Лясковец. На лудия с пушката, който може да пръсне черепа на държавата, в показна операция.

Вие сте Петко. Дълбоко увреден, незначителен местен луд, който заради откровеното малоумие на държавата, успява да пръсне мозъка на спецполицай. Разбира се, кадрите ще са заснети от ТВ7.

Знаете ли, господин Малинов, защо операцията в Лясковец причини смъртта на един полицай и причини раняването на още трима? Защото МВР си е завело екип на ТВ7 да снима героизма им. И са подценили ситуацията.

Знаете ли, господин Малинов, защо тая KLETA MAJKA BALGARIQ, винаги ще бъде винаги в незавидното положение на бавноразвиващото се дете на модерността? Именно заради такива като вас. Петковци от Лясковец. И заради неблагоразумието на някой недооценил ситуацията „държавник“, който е вкарал в Народното събрание „луд с пушка“.

Напуснете парламента и станете охрана на паметника на Съветската армия, честно…

Бероний (Вярвайте ми) :)

1600249_10152127888120901_1684467793_nНа всички, които ще прочетат този постинг, особено в контекста на блога ми, той ще им се стори странен.

На тези, които ме познават лично, ще им се стори напълно невъзможно, че следващите думи да са излезли изпод моите пръсти.

А на тези, които ме познават добре… ще им се прииска да се свържат с психиатър.

Колкото и да е странно няма да говорим за протести. Нито за Дъ Нът (Ореха), нито за Волен Сидеров, нито за Делян Пеевски, нито за Бойко Борисов или Цветан Цветанов. Става въпрос за един камък – Бероний. Да, за камъни ще говорим, не за пънове, както обикновено… Така де – пак се отплеснах. Преди няколко дни ми изпратиха ми камък на име Бероний Обяснението, с което бе придружено парчето бе, че ако го пусна в чаша вода и след това изпия течността, или просто си го нося в джоба ще се почувствам по-добре.

Въпросната нищо и никаква  скала, според „подателя“ на пратката е сравнително малко експлоатирана в Европа. Според древните узбеки бероният има благоприятен ефект върху човешкия организъм и в древността са му придавани редица митични качества, обвързващи притежателя на камъка с божествени сили и бойни умения.

Поради факта, че отдавна държа да бъда обявения за божество, макар и с леко недоверие пуснах глупавия камък в чаша вода и после я изпих. Божество не станах. (Иначе щях да започна текста с това). Но пък вече цяла седмица не сънувам нито Бойко Борисов, нито Станишев. Усещането е божеството. Ако искате да знаете повече за бероният – потърсете в Уикипедия. Ако сте хванали телефона, за да звъннете в най-близката клиника, за да си ме приберат, ще разберете за божествеността на берония съвсем скоро. Вярвайте ми.

Впрочем, все повече хора ще пишат сериозно за берония. И това ще разберете скоро. Пак ми вярвайте.