Клиничната смърт на РБ и шансът да ги запомнят с добро

RB

Има едни такива събития в обществения живот, които предполагат „окончателно решение“. Събития, които изискват да се определиш.

А в държави като в България, в които всичко е толкова размито, напълно идиотско и твърде бутафорно, подобни актове са трудни. Изкушението да не заемеш позиция е твърде голямо, защото…. как да кажа – всяко чудо е за три дни, а огромната маса е склонна да прави компромиси, големи компромиси (големи колкото Цацаров, колкото Пеевски и колкото Борисов взети заедно), с идеята че тия компромиси няма да се забележат. Или с идеята, че винаги можеш да се маскираш от „добрите“, защото другите са твърде отвратителни.

В случая с Реформаторския блок обаче не е точно така. Защото за разлика от останалите партии тези хора пренесоха политиката в полето на морала.

Опитах да преброя колко пъти в последните три години (от Ореха насам) говорителите на РБ са ползвали думата морал. Стигнах до 100 и се отегчих.

Сега е моментът, в който те ще заприличат на всички останали. И ще отнемат надеждата на онези хора, които неуморно маршируваха по жълтите павета с идея за нормалност. И ще им я отнемат завинаги. И пак не това е най-важното. Защото РБ така или иначе в последните няколко дни се превърна в едно лакомо макар и недорасло крило на ГЕРБ.

Погледнато по-едро най-важното е дали от това публично самоубийство, което те направиха, ще доведе до нов процес.

А въпросният процес може да бъде само един – поставяне на безспорно страхливия и свърхсуетен Бойко Борисов в шах. До такова разположение на шахматната дъска ще се стигне ако той бъде принуден да излъчи (нали Кунева му предостави тоя шанс) нов правосъден министър – с безспорен профил поне като на Христо Иванов. И заедно с това – лично Бойко Борисов да поеме ангажимент- изречен публично и на висок глас, че ще скъса любовната си садо-мазо връзка с Цацаров.

Ангажиментът трябва да звучи така:

ГЕРБ и РБ (РБ да подкрепят управлението само в тези му гласувания) ще:

-ще намалят мандата на главния прокурор от 7 на 5 години

– ще засилят парламентарния контрол върху главния прокурор и ще премахнат  всички елементи на безконтролност в института на главния прокурор.

(В момента в парламента са внесени предложенията на инициатива „Правосъдие за всеки“, които ще дадат възможност още януари да се пристъпи към конкретна работа по реализацията на такъв ангажимент. Т.е. той трябва да бъде поет бързо и твърдо и да бъде реализиран веднага след това)

Изборът е прост – прокурорска държава или възстановяване на Републиката.

Ако Републиката се възстанови дори няма да се налага да бъде оплаквана смъртта на РБ (те вече са в клинична такава), защото на терена ще може да се появи истинско дясно. Впрочем и истинско ляво.

А не проекти, в които съществуват Михаил Миков или Петър Москов, който между ангажиментите си пред избирателите и мача на Бистришките тигри … избра да бъде публика на петоразряден отбор.

Тогава и най-големият страх обзел в момента „разбирачите“ – проекти като предстоящия на Слави Трифонов или отминалия на Бареков ще бъдат само комични провислячета. Защото всичко зависи от това дали ще си върнем Републиката.

И нещо важно към Реформаторите: Господа и дами, не всеки има възможност на смъртния си одър да направи нещо голямо. Така или иначе сте в агонични конвулсии. Поне нека ви помнят с добро.

Соросоиди vs. „комунизди“ под светещия взор на пропагандата

очи_самуилКак е възможно да се случва всичко това? А под това се разбира – плъзгането по най-малкото съпротивление. На партийна основа. Или на основа партийни пристрастия.

Едните са соросоиди, демократчета, реформаторчета. Другите са „комунизди“, комунисти или слуги на Пеевски.

Не харесваш дроида със светещите очи – ти си соросоид, низвергнал патриотизма, величаещ Америка. Харесваш дроида – ти си комунист, най-малкото потомък на Държавна сигурност или поне част от модела „Кой“.

А всъщност е толкова простичко. Паметникът на цар Самуил е грозен, бутафорен и лишен от смисъл и като размер, и като местоположение в София. Разбира се, това не е универсална истина. А само скромно мнение. Вероятно то ме прави соросоид. А и „задник“, според Божидар Димитров.

Простичко е – виковете „Мизия! Тракия! Македония!“ по обед, в понеделник в центъра на София са по-малко смущаващи от факта, че крясъците принадлежат на привърженици на една от управляващите партии.

Не е сложно да се види и, че „Време разделно“ е пропаганда. Плоска пропаганда. Да, добре снимана. Да, с издържан сценарий. Да, пропаганда. Пропаганда, която казва „вижте ги, така им се пада на турчулята! Нека гният в панделата!“.

Крачката между Време разделно и виковете „Мизия! Тракия! Македония“ в европейска столица е нищожна. Крачката, която сме направили като общество – овластени от тази пропаганда да са част от управлението е грандиозно пропадане. В европейска държава. Грандиозно пропадане.

Част от срутването ни по скалата на модерността е и посещението на министър Москов (инак реформатор) на гара Буново. Нали не сте забравили? Редом до Бойко Борисов.

Част от тази пропаганда са всички грехове на циганите – показващи средни пръсти на снимка, бутащи подкуп на полицейски шефове, за да крадат в мол. Част от тази пропаганда е, че не говорим за училището, което трябва да обясни на малките роми на кого показват среден пръст. Част от същата пропаганда е, че не говорим за полицейските началници, вземащи рушветите, а се съсредоточаваме върху ромката, дето дръпнала нечие портмоне.

Но да се върнем в началото.

С почуда открих, че соросоидите не харесват паметника на Самуил, а пък комунистите го харесват. Едните били морална полиция, естетическа полиция и изобщо с ирония ги припознаваме като новите комсомолци. Ако те харесват нещо – то не трябва да се харесва. Ако те го харесват, значи то е несъстоятелно. Що за налудност?!

Другите – слугите на БСП и ДПС, КОЙ и прочие пък смятат, че ако нещо не идва от Русия, то е покварено. Според тях Путин не е обикновен диктатор, той е държавник. И изповядват мнението на бабата на мой приятел, който преди години го посъветва да си вземе яке, защото навън духа „западен вятър, а нищо хубаво не идва от запад, Борисе“.

Когато едните кажат (разбира се, във Фейсбук – новата арена на политическия спор у нас), че одобряват дадена инициатива, другите без да се замислят започват мигом да не я одобряват. Защото тя е соросоидна, или комунистическа. Когато едните кажат, че харесват филм, другите обявяват, че той е краден, или глупавт, или просто някой в него е грозен. Когато другите споделят текст, другите обявяват автора на текста за самия Сатана.

Обсъжданията и дискусиите се случват в скрити групи. И всъщност тия, които се подиграваха на ГЕРБ за опорните точки, или на БСП са опорните точки (помните, че и двете партии имаха такива) сами създават опорни точки и си ги следват. Дори без да са изречени. Опорна точка се превръща мнението на другия, срещу което, естествено, се очаква да бъдеш „против“.

И докато десни и леви не успяваме да се помирим в паралелния свят на Фейсбук и да си стиснем ръцете, че светещите очи на цар Самуил са откровена нелепица, онези, които викат „Мизия! Тракия! Македония!“ и хич не се вълнуват от естетика се множат. И ще облъчват с „Време разделно“ и ще управляват държавата. Или поне ще балансират нейното управление. А няма никаква разлика в това кой ще е баланьорът – ДПС или ПФ…

*Използваната снимка е на Offnews. Автор: Симона Костадинова

КАК, господин Кънев? (И няколко думи към един приятел от Варна)

хаштагОнзи ден добър виртуален приятел от Варна ми писа: „Още тогава имах съмнения“. На 4-ти октомври той ме попита за кого да гласува, а аз уверено отвърнах, че ако бях на негово място без колебание бих зачеркнала преференция за Радан Кънев. В петък въпросният приятел ме попита: И сега какво правим? Нищо не правим, докторе. Следващият път поне знаем какво не правим. А той – следващият път няма да е кой знае колко далеч.

Започвам малко от малко по-далеч. Седмица преди изборите пътувах с Радан Кънев до избирателния му район, където той трябваше да говори пред избиратели. Уговорката ми с пресцентъра на ДСБ бе да наблюдавам срещата, тъй като бях убедена, че лидерът на партията далеч не прокламира наложителната съдебна реформа, по която развива високопарни теории на жълтите павета.

Така се озовах в село Партизани, в 19 часа вечерта. Читалището беше студено, пълно с етнически турци, потенциални избиратели на НПСД, а оттам и на Реформаторите. „А-ха“ – казах си и бях напълно сигурна, че спипах лицемерието. Ето сега ще им заговори за пенсии и тютюн и развенчахме медийните митове. Впрочем, тогава – след поредица изказвания на представители на РБ бях напълно убедена, че като гласоподавател съм взела решение и блокът не бе мой фаворит за изборите. Основната причина – промяната в отношението към ГЕРБ и Бойко Борисов, срещу чиито практики протестирахме, тъй като бяха (а и силно вярвам, че все още са част от модела КОЙ).

Но, да се върнем в село Партизани. Радан Кънев се изправи пред аудиторията от 100-тина души, които смутено се сбутваха и питаха кой е този, и им заговори за съдебна реформа. За необходимостта от законност и от граници, които не бива да се прекрачват. За необходимостта от държава, която да не бъде впримчена в мафиотски договорки, за нуждата от измислена отново България. Но измислена по правила.

В последствие Радан К. ме увери, че няма как да не се спази декларацията на РБ, която отхвърля всякаква възможност да подкрепи правителство в премиер Борисов и вътрешен министър Цветанов. И така след кратък размисъл на 5 октомври гласувах за реформаторите. С всички съмнения, недоверие и резерви. Но гласувах само заради него.

Заради мен пък това стори един талантлив зъболекар от Варна.

Днес, два дни след като странно парламентарно мнозинство от РБ, ГЕРБ, Патриотичния фронт, АБВ и ББЦ избраха новото правителство, Атанас Атанасов съобщи пред Нова телевизия (точно преди 5 минути) „ние вече сме управляващи“.

Редовете по-долу не са открито писмо, тъй като този жанр е дразнещо драматичен. Те може да са адресирани към Радан Кънев, но всъщност искам да ги прочете онзи човек, който излъгах заради него.

Та…

Господин Кънев, вече въпросът не е КОЙ. Въпросът е КАК.

Как, господин Кънев, преглътнахте Бойко Борисов за премиер, който трябва да гарантира съдебна реформа? Та нима той не си избра главния прокурор (по Кокинов)? Нима той не се обаждаше на Ваньо Танов, по молба на Георги Първанов, за да прекрати митническа проверка на вече покоен бизнесмен?

Как, господин Кънев, преглътнахте Първанов? Сега дали Атанас Атанасов ще го нарича отново Гоце? Ще имате ли същия плам?

Как, господин Кънев, преглъщате агент Иван, с който само преди месеци твърдите, че нямате тема на разговор?

Как, господин Кънев, ще обясните катарзиса на ВМРО, които от кофти съглашение с Цветан Василев, решиха да се съюзят с архонт с не особено светло минало? И задавали ли сте си въпроса защо го сториха? От патриотичен възторг? Не. Изплашиха се, че парите на мустакатия чичо свършват.

Как, господин Кънев, ще си сътрудничите и ще уточнявате седмичната програма на парламента с Цветан Цветанов, от когото вашата партия свали политическото си доверие преди 2 години?

Как ще защитавате държавата от КОЙ като финансите на същата тази държава ще зависи от същия този КОЙ?

Как ще заговорите за цената на Южен поток, като оставането ви на власт ще зависи от автора на Южен поток?

Как ще реформирате вътрешното министерство с дясната ръка на Цветанов? И не ми казвайте, че не знаете кой е Веселин Вучков, защото по това време сте си писал в блога и не сте бил в голямата политика.

Как, драги господине, ще освобождавате България от мутренско-милиционерската хватка, за която вашата партия толкова говореше, като и мутрите и милиционерите положиха подписите си до вашия, за да реформирате не-знам-си-какво?

Как, ще се борите срещу моделите налагани от тройната коалиция (помните как омразна беше тя) и Орешарски като половината вицепремиери на Станишев (покровител на Орешарски) влязоха я в кабинета, я в Реформаторския блок?

Как, господин Кънев, обяснявате катарзиса на Великов, Кунева, Калфин, Борисов, Рашидов и прочие, а не позволявате катарзис на Пеевски? Няма логика.

Как, господин Кънев, вие с вашата толерантност към различните се правите, че не чувате подмятанията на Валери Симеонов за „60 циганина, които клеветят майка България“?

Как, господин Кънев, изгряхте с портрет в 24 часа – където неведнъж се е изказвал Пеевски. А вие сам знаете, че Пеевски звъни в редакциите, не си вдига телефона на журналисти.

Когато „Телеграф“ и „Монитор“ ви похвалят, господин Кънев, и вие ли като Бойко Борисов ще кажете, че не зависи от вас какво пишат вестниците? (Да ви информирам предварително – онези вестници, в които съм работила 1 година, не пишат без договорка. Така че този аргумент не само не би бил истина, но би бил смешен).

Как, господин Кънев, приехте Вежди Рашидов за министър на културата (и тук аргументът не е името на въпросния )?

Ще ви припомня какво казахте преди време. Беше нещо в стила, че българската политика, ако не се промени изцяло предполага корупция на всеки участник в нея, дори и на вас.

Вие нова политика не правите. Как се вписа това в изказването ви?

Впрочем, въпросът освен КАК е и ЗАЩО.

Защо, господин Кънев?

И тук не ми отговаряйте нещо в стила за благото на държавата, заради необходимите реформи и прочие. Защото ще се получи порочен кръг. Как ще правите реформа с Борисов и Цветанов? Или и те преживяха катарзис?

Впрочем, драги Радане, след един момент няма значение коя песен ще постнеш в бука. Всичко звучи еднакво. Като Веско Маринов. Без значение кой е DJ – Орешарски, Борисов или Кънев.

P.S. Докторе, прав си бил в съмненията си…

(НИТО ЕДНА ЧАСТ ОТ ТОЗИ ТЕКСТ И ОТ ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ В БЛОГА SYSTEM OF ERRORS НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРЕПЕЧАТВАНА БЕЗ СЪГЛАСИЕТО НА АВТОРА).

Ледът се пука, господа съдебни заседатели. Или как настъпва краят на лъжата „Пеевски“

ГенкаИзмина точно една година откакто в една мразовита априлска сутрин шепа хора се събрахме на протест пред Съдебната палата. Вътре се провеждаше „разговор“ с моя любим приятел и колега Борис Митов, написал сразяващ за прокуратурата текст, от който става ясна схема между настоящия главен прокурор Сотир Цацаров (още в битността му на съдия) и близкия до Пеевски обвинител Роман Василев.

Тогава Цацаров, очевдно почувствал се лично засегнат, моментално се самосезира и Митов бе на косъм от обвинението за „разгласяване на държавна тайна“.

Беше 9 часа. Необичайно студено за април. Бяхме малко. Не повече от 30-40 човека. Обичайните заподозрени. Дори не викахме. Стояхме изтръпнали от клинча и налудното искане на държавното обвинение Боби да разкрие източниците си.

Ясно ви е – колегите се познаваме, работили сме заедно, звъняли сме си по телефона в 2 през нощта, ползвали сме си диктофоните, снимките, източниците, знаем си физиономиите, настроенията и гледните точки.

Та… тогава го видях. Приятел – фотограф от медийната група на Пеевски. Беше се подпрял на стълбите на Съдебната и дори не беше включил апарата си.

Питам го иска ли кафе, а той очевидно имащ желание да се разпадне на парчета от срам казва: „Не знам как да ви снимам“. „Защо бе?“, изненадвам се аз. А той продължава: „Трябва да ви снимам грозни, нали знаеш как се снима отдолу, за да има двойни брадички, гуши, кръгове под очите. Трябва да търся изкривени физиономии. Как да ви снимам, мамка му?“

Знам, че си тръгна малко след това. Какви фотоси са изгрели от страниците на Монитор и Телеграф – не ме интересува.

Точно една година по-късно, в доста по-широк състав, се събрахме пред МВР. Поводът е ясен за всички – повторният палеж на колата на Генка Шикерова. И днес бяхме повече. И се поздравявахме по същия начин, и се смеехме и се ядосвахме, и искахме обяснения пак както тогава – докато течеше разпита на Боби Митов.

Има, обаче, една съществена разлика. За да покажат солидарността си с Генка…днес дойдоха и колеги от „Монитор“ и „Телеграф“. И не, те не бяха там, за да чоплят информация за пропагандните си дописки, спуснати по телефона на някой безименен главен редактор само с едно обаждане от Пеевски. Не бяха там, за да търсят грозни лица, които да отпечатат на страниците си. Нито да подслушват разговори на останалите колеги. Те бяха там, за да подкрепят журналиста Генка Шикерова. Бяха там, защото вече не се търпи. И, да – избягваха камерите елегантно. Не викаха „Оставка“. Но бяха там.

Те също отказаха да се качат при вътрешния министър Йовчев, който забележете – се стресна от около 100-тина журналисти и поиска, видите ли 10 от нас да се качат при него. Разделяй и владей този път не се получи. Нямаше желаещи да си общуват с властта (или както казва в началото на мандата на ГЕРБ настоящият министър на културата Петър Стоянович, пристигнал в НС в качеството си на бледен лидер на „Гергьовден“: „Идвам да се смърся с властта“). Никой не се смърси.

Това е само началото. За първи път колегите от „онези медии“ отказаха да участват в машината за лъжи. И застанаха с лицата си срещу нея.

Ледът се пука, господа съдебни заседатели.

Скоро журналистите от Монитор и Телеграф ще спрат да бъдат „служители“ на Пеевските медии. И отново ще станат журналисти.

Така се слага началото на истината. С отказ да участваш в лъжата.

Deja vu: 1 април

april1Когато миналата година около 10-ти юни ми се обадиха източници да кажат, че Делян Пеевски ще оглави ДАНС реагирах „Да бе, 1 април мина“. Сериозно. Четири дни по-късно Народното събрание назначи Пеевски за председател на ДАНС. И 1 април пак беше минал отдавна.

Оттогава нищо не изглежда невъзможно и така ведро си живеем в едно нескончаемо deja vu на 1 април. Само дето не става дума за шеги, а за откровени подигравки.

1 април беше и когато детето чудо на българската политика се оттегли сам от шефското място в ДАНС. И когато написа писмо, че е успял българин, на 30…

1 април беше и когато избраха Волен Сидеров за председател на антикорупционната комисия в парламента, към която бе и парламентарната етика.

1 април беше и когато от въпросната комисия отнеха парламентарната етика, за да може Сидеров да продължи да бъде неин шеф (Логиката е невероятна, както се вижда – той няма качества, за да председателства комисия по етика, но има необходимата етика да бори корупцията).

1 април беше когато същият този етичен колос отиде „на Варадеро“, и в Париж и… обясни, че го водели негови богати приятели.

1 април е всеки ден, откакто Николай Бареков обяви, че „имаме новина“ и влезе „в политиката“.

1 април е вероятната рождена дата на Пламен Орешарски, който почти година не отговаря на въпроса Кой?

На 1 април ще застроят Карадере.

На 1 април Бойко Борисов и Цветан Цветанов заговориха за независима съдебна власт.

На 1 април Мая Манолова прокара Изборния кодекс.

На 1 април Местан и Борисов пиха кафе и така ободряващата напитка се оказа по-разгорещяваща от страстната целувка на Местан и Станишев на Орлов мост (пак на 1 април).

На 1 април Йордан Цонев и Делян Пеевски внесоха закон за офшорките. И на 1 април го нарушиха.

На 1 април Лютви Местан съобщи, че той е носителят на „благата вест“ – така де, първи април се оказа на Благовещение.

На 1 април при акция, заснемана от ТВ7, Петко от Лясковец уби спецполицай и рани трима.

На 1 април Христо Бисеров подаде изневиделица оставка. Ден, по-късно – пак на 1 април се разбра и защо.

На 1 април Фидосова изчезна от ГЕРБ. И същият ден – 1 април я замести Цецка Цачева.

На 1 април президентът Росен Плевнелиев заяви, че е президент на ГЕРБ.

На 1 април Сергей Станишев оглави евролистата на БСП, за да обяви, че няма да отиде в Европейския парламент.

На 1 април встъпи в длъжност това „експертно“ правителство.

На 1 април България (в лицето на Орешарски) така и не успя да обясни позицията на държавата ни към Украйна.

На 1 април парламентът в парламентарната република България не изготви позиция по същата тема.

На 1 април заведоха Петното в парламента, с белезници (с белезници в НС!!!). За да обясни как протестите ДАНСwithme били платени.

На 1 април уволниха Еми Барух и Иван Бедров от Дойче Веле заради Делян Пеевски. И после пак ги назначиха – били се объркали.

Какво се радвате на 1 април, като го живеем всеки ден?

Честитете си празника като стане 2-ри април, защото една година не успяваме да превъртим календара…

Малинов от Лясковец

МалиновГосподин Малинов, Кримската война е една. За да разберете по-лесно пуснете в google (този продукт на „цивилизационния враг“ на България) „Восточная война“. И прочетете.

Може да се допитате и до вашия лидер – Сергей Димитриевич Станишев. Местен е, така да се каже.

Но сега по същество. Господин Малинов, напуснете парламента. След това станете охрана на Руското посолство, вардете от набези паметника на Съветската армия или в тандем със Светлана Шаренкова пазете партизаните пред централата на БСП. Не ме интересува. Просто от позицията на български депутат, ще ви замоля да не говорите глупости. В качеството си на частно лице – правете каквото желаете. В качеството си на законодател, вие сте вреден.

Не, няма да ви обвинявам в национална измяна, защото вие не можете да схванете това. Вие сте от онази особена порода хора, които разбират нацията ни като част от СССР. Мозъкът ви не може да проумее, че това не е така.

Сам по себе си, вие не ме интересувате. Дълбоко сте ми безразличен. Но понеже честитите „победата в Третата Кримска война на всички православни християни“, искам да ви питам: в какво семейство се отраснал, господин Малинов? Като един истински русофил-социалист преди 89-та година не смятахте ли, че християнството е упадъчна практика, че е опиум за народа? И след 10-ти ноември ли взехте най-дебелата свещ в църквата, за да нравоучителствате на християнска темата?

Какво разбирате от религия, другарю Малинов, и като се кичите с православни нрави, защо наричате опонентите си „псета“?

Знаете ли на какво напомняте вие, и подобните „православни християни“, добили религиозност след 1989-а година? На Петко от Лясковец. На лудия с пушката, който може да пръсне черепа на държавата, в показна операция.

Вие сте Петко. Дълбоко увреден, незначителен местен луд, който заради откровеното малоумие на държавата, успява да пръсне мозъка на спецполицай. Разбира се, кадрите ще са заснети от ТВ7.

Знаете ли, господин Малинов, защо операцията в Лясковец причини смъртта на един полицай и причини раняването на още трима? Защото МВР си е завело екип на ТВ7 да снима героизма им. И са подценили ситуацията.

Знаете ли, господин Малинов, защо тая KLETA MAJKA BALGARIQ, винаги ще бъде винаги в незавидното положение на бавноразвиващото се дете на модерността? Именно заради такива като вас. Петковци от Лясковец. И заради неблагоразумието на някой недооценил ситуацията „държавник“, който е вкарал в Народното събрание „луд с пушка“.

Напуснете парламента и станете охрана на паметника на Съветската армия, честно…

Бероний (Вярвайте ми) :)

1600249_10152127888120901_1684467793_nНа всички, които ще прочетат този постинг, особено в контекста на блога ми, той ще им се стори странен.

На тези, които ме познават лично, ще им се стори напълно невъзможно, че следващите думи да са излезли изпод моите пръсти.

А на тези, които ме познават добре… ще им се прииска да се свържат с психиатър.

Колкото и да е странно няма да говорим за протести. Нито за Дъ Нът (Ореха), нито за Волен Сидеров, нито за Делян Пеевски, нито за Бойко Борисов или Цветан Цветанов. Става въпрос за един камък – Бероний. Да, за камъни ще говорим, не за пънове, както обикновено… Така де – пак се отплеснах. Преди няколко дни ми изпратиха ми камък на име Бероний Обяснението, с което бе придружено парчето бе, че ако го пусна в чаша вода и след това изпия течността, или просто си го нося в джоба ще се почувствам по-добре.

Въпросната нищо и никаква  скала, според „подателя“ на пратката е сравнително малко експлоатирана в Европа. Според древните узбеки бероният има благоприятен ефект върху човешкия организъм и в древността са му придавани редица митични качества, обвързващи притежателя на камъка с божествени сили и бойни умения.

Поради факта, че отдавна държа да бъда обявения за божество, макар и с леко недоверие пуснах глупавия камък в чаша вода и после я изпих. Божество не станах. (Иначе щях да започна текста с това). Но пък вече цяла седмица не сънувам нито Бойко Борисов, нито Станишев. Усещането е божеството. Ако искате да знаете повече за бероният – потърсете в Уикипедия. Ако сте хванали телефона, за да звъннете в най-близката клиника, за да си ме приберат, ще разберете за божествеността на берония съвсем скоро. Вярвайте ми.

Впрочем, все повече хора ще пишат сериозно за берония. И това ще разберете скоро. Пак ми вярвайте.

На кого? (Малко допълнения към въпроса „Кой“ и казуса „Бисеров)

BiserovКазусът „Бисеров“ бил най-големият корупционен скандал на прехода. Такова поне мнение прочетох из всички коментари в последната седмица, които обвиха като паяжина мистериозното оттегляне и още по-мистериозните обвинения към вече бившия втори в ДПС.

Не мога да се съглася. Знам, че сега про- и контри- ще се втурнат всеки да защитава с плам тезата си. В този текст, обаче бих искала да се съсредоточим върху някои факти (а и спекулации), с които този случай е свързан, не само от гледна точка на контролирано спуснатата информация в момента, а и от гледна точка на фигурата на самия Христо Бисеров.

Фактите около словоблудствата

Засега ние медиите знаем следното – в неделя заместник-председателят на НС и заместник-председател на ДПС Христо Бисеров подава поставка от парламентарните си постове (правна комисия и ръководство на НС), както и от партийната си длъжност – зам.-шеф на Движението за права и свободи. Според съобщение от пресцентъра на партията това се случва заради „строго лични причини“.

Ден по-късно (в понеделник) председателят на формацията Лютви Местан дава странна пресконференция, на която се опитва да убеди медиите, че той видите ли нищо не знаел, макар и това да не говорело добре за един шеф на партия. Мантрата за строго личните причини е потретена, а докато обяснява колко не е информиран, Местан употребява повече от 4 пъти думата „искреност“. Междувременно часове по-рано в „Афера“ се пуска информация, че Бисеров едва ли не е на смъртен одър. А информацията разбира се, дошла от „брилянтни източници“.

Вторник и сряда информационното затъмнение продължава. Местан все така се тръшка, подчертавайки колко е неинформиран. Тръшка се обаче в Брюксел, където има най-важни на света срещи. Докато е в Брюксел пък се появява странна информация от инак доказан журналист – Веселин Желев, който твърди, че от свои източници знае за предстояща коалиция ДПС – ГЕРБ и ново правителство начело с Цветлин Йовчев, в състава на този парламент. Местан пак се тръшка и отрича.

В четвъртък изневиделица главният прокурор Сотир Цацаров дава телевизионно интервю. Единствената новина произлизаща от него е , че срещу Христо Бисеров в рамките на деня  ще излезе класифицирана информация. Очевидно става дума за разработка. И сега една голяма скоба – нали не е нужно да си обясняваме, че такива интервюта на главния прокурор са поискани от него.  Т.е. няма как той случайно да попадне „в телевизора“ и още по-случайно да се изпусне с „подробност“ в пика на скандал, тънещ в информационно затъмнение.

Затваряме скобата и продължаваме. Не повече от час по-късно,но пък забележете – преди официалното съобщение на прокуратурата, че срещу бившия заместник-председател на ДПС се води досъдебно производство за пране на пари, Цветан Цветанов изскача в парламента с версия. Видите ли, ставало дума за банкови трансфери от една държава в друга.

Веднага след това излиза прессъобщение на прокуратурата. В общи линии то е толкова конкретно, колкото и изказването на бившия вътрешен министър – става дума за банкови преводи от една европейска държава в друга и после към Сейшелите. Става ясно, че едната банкова сметка на е на Христо Бисеров, а другата – на доведения му син Ивайло Главинков.

За части от секундата Лютви Местан дава медийно изявление. Пак се тръшка – причините били лични, всяко „подобно нещо“ е личен акт, а не партиен, няма да навреди на ДПС и хоп, нова теза – защо Цветан Цветанов разгласил класифицирана информация преди съобщението на прокуратурата.

Пак скоба – за да носи едно съобщение характеристиките на класифицирана информация трябва да съдържа информация, на първо място. Анонсът на Цветанов подсказваше, че той разполага с данни и факти, но в крайна сметка не ги огласи. Оттам Местан развива тезата, че колко е ченгеджийско туй дело на Цветанов. Как можело да има информация, защо я знаел преди това? Казал ли му я някой? Възползвал ли се е Цветанов от свои контакти, придобил докато бил министър.

Веднага след това, вместо като един виден опозиционер, Цветанов да му тегли една (формално, разбира се) и да върне темата „Бисеров“ отново в руслото на скандала свързан с гръмкото обвинение „пране на пари“, той започва да отговаря на Местан не за друго, ами за класифицираната информация, която няма спор – не е разгласил.

Така неусетно председателят на ДПС и заместник-председателят на ГЕРБ запокитиха ровенето около случая „Бисеров“ в съвсем друга сфера – а именно има ли теч на информация от службите. Демек – да го кажа в прав текст, заедно изместиха центъра.

Сега пак скоба – за всяка опозиционна партия е невероятен подарък една висша фигура от управляваща формация да бъде обвинена в корупционни престъпления. Остава въпросът защо „величествения“ опозиционен лидер Цветанов не употреби случая политически, а влезе охотно в размяната на реплики с лидер на управляващите.

В тази какофония, неочаквано се намеси и шефът на ДАНС. Пак по темата с класифицираната информация. Имало ли теч от службите към Бисеров, че той да знае какво му готвят и да вземе решения за оттеглянето си.

Тази топка пак се подема от Местан: „Ако аз знам, че някъде имам тайни сметки, но е въпрос на време въвеждането на регламент за тяхното огласяване, вероятно бих предприел определени действия в тази посока“, казва той отново във връзка с оттеглянето на Бисеров по лични причини.

В цялата картина вече се е включил и бившият премиер Бойко Борисов, който както знаете, не е от най-обраните и мълчаливи политици. Вместо да насочи темата към „прането на пари“, каквото е обвинението, той пита дал ли е някой от ДАНС дал информация на Доган, който е оттеглил заместника на Местан.

В тази ситуация БСП мълчи. Мълчи цяла седмица.

Конкретиката

И докато медиите се занимаваме с това кой каква информация получил, изнесъл и употребил, както и разбира се, отчитаме „искреността“ на Местан, че той видите ли нищо не знаел, тук-там се прокраднаха някои данни за „прането на пари“ на Христо Бисеров.

По неофициална информация стана ясно, че бившият заместник-председател на ДПС е превел 400 000 долара от своя сметка в Швейцария на сметка на името на доведения му син Ивайло Главинков, в Македония. Оттам парите отпътували за Сейшелите.

Отново по неофициална информация имало още един транш от около 50 000 долара, пак по същия път.

Освен това в медиите се появиха и твърдения, че подобни трансфери са правени и назад в годините – между 2000-та и 2003 година, както и между 2006 и 2008 година. Отново по неофициална информация, обаче до края на 2012 година в прокуратурата такива сигнали не са постъпвали.

Така… заради тези траншове срещу Бисеров се води досъдебно производство.

Разбира се, в тази ситуация, при тези данни, всички ние се хванахме за сърцата и започна едно масово тръшкане  не тема корупция.

Докато койотския вой на нас медиите нажежи трептенията на въздуха с възмущение и присъди тип последна инстанция, по БНР изтече мистериозна информация, че Христо Бисеров е напуснал страната. Даже спекулациите стигнаха до там, че е в ЮАР – откъдето не може да бъде екстрадиран в България. И пак вой до небето, и пак тия 400 000 долара.

Хайде да помислим, а?

Заместник-председателят на ДПС е имал сметка в Швейцария, а Главинков (доведеният му син) в Македония. Не е незаконно, нали? Има законово изискване въпросните банкови сметки да бъдат декларирани в БНБ, което ако не е сторено подлежи на административна санкция. (Тук с бившия зам.-апелативен прокурор на София Иван Петров мислим по еднакъв начин.)

От тези сметки има поток на пари. И това не е незаконно.

Получените в македонската банка пари са разпределени към депозити, изтегляни са и са преведени в друга страна – Сейшелите. Нормални действия с пари.Не са забранени от закона.

И сега идваме до най-интересния момент – произходът на средствата не е установен от прокуратурата, но пък досъдебното производство се води за „пране на пари“.

За да се докаже подобно нещо трябва да има откъде да ги е изпрал тия пари Христо Бисеров. Това не е да изпереш 20 лева в джоба на дънките си. Т.е. трябва на първо място да има престъпление, словоохотливият в сутрешни блокове Цацаров да докаже въпросното престъпление и Бисеров да е знаел за него или участвал в него. Иначе прането се заключва до 20-те лева в джоба.

На кого?

На мен тази история ми мирише. И тук не казвам, че Христо Бисеров е невинен. Това ще бъде установено от съда.

Казвам следното – до момента аз не виждам никакво „разплитане“ на случая. Информацията, която излиза не е особен плод на журналистически усилия за разобличаване и разравяне на ситуацията, а е по-скоро контролиран теч на информация, който обслужва определени тези.

Едната теза – ДПС са разбрали за „корумпирания“ Бисеров, или по-скоро Бисеров е започнал да краде от Ахмед Доган повече отколкото му е позволено, затова той го отстранява, но тъй като пък Бисеров знае много за партията му дават вариант за отстъпление и той бяга в ЮАР.

Ако приемем това за вярно – защо просто не разкарат „престъпника“ и не се възползват от всички лостове, които имат, за да прикрият следите (защо й е на партията тоя скандал)? Малко ме съмнява, че хората номинирали Делян Пеевски за шеф на ДАНС, биха се посвенили да ползват влиянието си, щото било незаконно.

Защо е публичният линч на Бисеров?  Кого обслужва този линч?

Когато говорим за така наречения сив кардинал на СДС, минал в лагера на Доган, не трябва да забравяме, че именно той бе най-големият враг на ГЕРБ в ДПС. Не трябва да забравяме за комисията, разследваща връзките Бойко Борисов и Сретан Йосич и онази култова за миналия парламент фраза, която Бисеров произнесе от трибуната на парламента: „Бойко взе парите“.

Не трябва да забравяме също така, че отношенията Бисеров – Делян Пеевски никога не са били блестящи.

Не трябва да забравяме и следното – отношенията между Пеевски и Бойко Борисов пък са блестящи. Само вижте пакта за ненападение между тях – лидерът на ГЕРБ видя само „некомпетентността“  като пречка Пеевски да оглави ДАНС, а медиите на майката на Пеевски не продумват лоша дума срещу Борисов, при все че са в основата на проправителствената пропаганда.

Не трябва да забравяме, че Делян Пеевски и гражданинът „Кой“, предложил не, ами заставил Орешарски да лансира го за шеф на ДАНС, след това си назначиха нов шеф на същата агенция – Писанчев. Именно Писанчев взема активно участие в „отвличането на темата“ към каламбура с класифицираната информация.

Сглобявате ли си картината?

Бисеров попречи на някого. И най-беглият поглед на събитията навежда вниманието ни отново към факта, вероятно е попречил на гражданина „Кой?“.

На кого попречи Бисеров?

Кой?

Ето това е въпросът. Пак това е въпросът. Половин година задаваме този въпрос, ходейки неуморно по  улиците.

Кой е този на когото попречи Бисеров?

Кой е метафората на Делян Пеевски? Кой всъщност е Пеевски? Защото той не е сам по себе си.

Пречи ли Бисеров на коалиция ГЕРБ и ДПС?

„Кой“ в добри отношения ли е с Бойко Борисов?

„Кой“ в какви отношения е с БСП, които така онемяха? И подготвя ли този „Кой“ нова тройна коалиция, ама без „Атака“?

„Кой“ готви ли ново управление със същите престъпни характеристики като на това. И като на предишното? И между кого се готви това управление? Ще успее ли Бойко Борисов да изтъргува тезата си, че всички лидери „трябва да седнат и да се разберат“.

Дали посредникът на тоя алъш-вериш няма да бъде пак Пеевски? Пак метафората Пеевски, имам предвид.

„Кой“  разкара Бисеров, „Кой“ измества темата към класифицираната информация?

„Кой“ измисли така обвинението на Бисеров, че той да бъде разследван от отдела на Роман Василев. (Пак скоба – Роман Василев се слави като един от прокурорите-приятели на Делян Пеевски. Същият обвинител по времето на ГЕРБ бе страстен поддрържик на Цветан Цветанов и разписваше незаконно СРС-та от името на министъра. Случайно или не, пръв за това заговори именно Христо Бисеров http://www.mediapool.bg/zam-gradski-prokuror-vse-pak-e-podpisval-srs-ta-vmesto-vatreshniya-ministar-news182428.html )

На кого попречи Бисеров?

Защо са ударите в енергийния сектор? След Богомил Манчев „боят“ по Бисеров е по същата тема.

Колкото до „най-големия корупционен скандал“ в новата ни история, както се представя случая – това ще реши съдът. Не сме Цветан Цветанов, че да раздаваме предварителни присъди.

Колкото до останалото – от тази седмица вече трябва да допълним питането си към т.нар. „власт“. Веднага след въпроса „Кой“ трябва да добавим и още един.

Давам ви модел, който лично аз възнамерявам да спазвам:

„Кой предложи Певски за шеф на ДАНС? И попречи ли с нещо Христо Бисеров на този „Кой“?

Гледаме сюжет сложен, в който опаковката, която почти рекламно ни е спусната, не е вътрешното, не е сърцевината.

Засега разбираме със сигурност, че политическата система „изплю“ Бисеров, позовавайки се на стари факти и без да твърди, че парите са резултат на престъпление. След като знаем кой е въпросът на нашето време – Кой (стои отзад)? – няма как да повярваме, че „изплюването“ е по чисти подбуди

P.S. Има едно друго питане, на което много скоро ще бъде даден отговор? Кой ще заеме мястото на Бисеров като заместник-председател на ДПС? И дали това няма да е Камен Костадинов, който също като Роман Василев, има славата на близък до Делян Пеевски. И вероятно до „Кой?“.

 

Какво нямат Пеевски и Василев (и някои предположения за утрешната преса)

Peevski_VassilevДепутатът от ДПС и следовател в неплатен отпуск Делян Пеевски не е собственик на „Нова българска медийна група“. А председателят на Надзорния съвет на Корпоративна търговска банка Цветан Василев не притежава чрез Делян Пеевски медиите от „Нова българска медийна група“, защото както е известно парламентаристът не е техен собственик.

Вероятно по тази причина във въпросните издания не намери място изказването на германския посланик Матиас Хьопфнер от миналата седмица.

„Олигархичните кръгове имат естествения рефлекс все повече да влияят на медиите, за да защитават политическите и икономическите си придобивки, а свободата се е изродила в слободия, което създава истински вакуум в медиите. Ако концентрацията на медии е прекалено висока, а собствеността е концентрирана в олигархични структури, тогава демокрацията е застрашена, защото медиите са еликсирът на живота на модерната демокрация (…)Някои стават медийни предприемачи, някои го наричат медийни магнати, имат възможността значително да влияят на общественото мнение в България. По този начин те разполагат с голямо политическо влияние. Държавните институции трудно могат да се дистанцират от него. Така възниква опасността от „държава в държавата“”, каза дипломатът.

Няма друго основание, освен горепосоченото, тези думи иначе да не присъстват в изданията, които не са на Пеевски.

Тъкмо защото медиите, за които говорим не са нито на Пеевски, нито на Василев в тях не намери място безпрецедентната пресконференция на ръководството на германската държавна медия „Дойче Веле“ , което пристигна в България, за да се разграничи от КТБ и нейния мажоритарен собственик Цветан Василев. Той, помните, заплаши ДВ със съд, защото двама български кореспонденти – Еми Барух и Иван Бедров са спрегнали името му в нечиста близост Пеевски.

Такъв инцест между едрия капитал, съдебната , законодателната и четвъртата власт, разбира се, документално няма. Защото Цветан Василев не е собственик чрез Пеевски, на медиите, които всъщност Пеевски не притежава.

И именно по тази причина във вестниците на Нова българска медийна група липсваше кратката информация, че народният представител от ДПС, чиято съдба на парламентарист трябва да реши Конституционния съд, е отказал да се яви пред пазителите на основния закон с мотива, че били предубедени.

Може би по същата логика в медиите, които Пеевски не притежава, отсъстваше и предисторията на казуса, който стигна до Конституционния съд – може ли депутатът да остане такъв, след като е шествал в ДАНС, в качеството си на избран председател на т.нар. „българско ФБР“.

Разбира се, в медиите, които Пеевски не притежава, протестите предизвикани от неговото назначение в тайната служба на държавата, бяха представяни като недоволство срещу президента, а после неохотно се споменаваше, че някакви хора искали оставката на кабинета „Орешраски“. Защо, обаче остана неясно.

И това е естествено – няма причина бунтът да е с причинител „Певски“. Той е 30-годишен, образован, следовател, който трябва да бъде деполитизиран и затова не е член на ДПС, а депутат- гражданска квота на движението. Във всичките му качества, достойни почти за юпи, той няма никаква документална връзка с едрия капитал на КТБ, а оттам и няма нищо общо с Цветан Василев.

Деполитизираният законодател, който няма внесен нито един проектозакон, няма и никакви интереси в съдебната власт. Затова и медиите, които той не притежава, не сметнаха за необходимо да споменат факта, че избраният по времето на ГЕРБ член на Висшия съдебен съвет – Васил Петров е „тъст“ на Пеевски. Тъст, разбира се – условно, той просто е дядо на детето на депутата, а и не бива да нарушаваме традицията: нищо документално.

Медиите, които Пеевски не притежава, логично, не откриха и нищо ненормално в това, че главният прокурор Сотир Цацаров и бившият вътрешен министър Цветан Цветанов си прехвърляха почти ужасени една тяхна среща, на която е присъствал депутатът Делян Пеевски. Впрочем, така и не стана ясно кой е поканил Пеевски на нея, пък и защо е толкова компрометиращо да е бил там, защото той е чист като сълза. Поне документално.

Изданията на Нова българска медийна група не откриха и нищо нередно във факта, че още преди да бъде гласуван Висшият съдебен съвет, който от своя страна избира главния прокурор, останалите медии знаеха, че обвинител номер едно ще е Сотир Цацаров.

Вестниците, които не са на Пеевски не се обезпокоиха и от факта, че вътрешният министър Цветлин Йовчев отказа да съобщи колко пъти Пеевски е посещавал МВР в предходното управление на ГЕРБ. Защото депутатът не позволил огласяването на гостуванията му при Цветан Цветанов.

Впрочем, медиите, които Цветан Василев не притежава чрез депутата, не забелязваха, че СРС-та, които Цветанов изчете в миналия парламент, бяха незаконни; не чуха и за пържолките-награда за немската овчарка, намерила трупа на момичето от Перник; и твърдяха с увереността на физкултурник-вътрешен министър, че съдия Мирослава Тодорова е магистрат „на мафията“.

„Някои стават медийни предприемачи, някои го наричат медийни магнати, и имат възможността значително да влияят на общественото мнение в България. По този начин те разполагат с голямо политическо влияние. Държавните институции трудно могат да се дистанцират от него. Така възниква опасността от „държава в държавата“, каза посланик Матиас Хьопфнер в речта си, която няма как да бъде прочетена в медиите, които Пеевски не притежава.

И пропусна да спомене, че щом има държава в държавата няма как тя да не се е създала , стъпвайки върху „действителност“ в действителността.

В този смисъл – ако се придържаме към правилото, че в театъра на абсурдизма най-добрите постановки, принадлежат на реалистите, няма как да не споменем два жизнено важни факта.

Народният представител от ДПС Делян Пеевски не е фактически собственик на нито една медия, а председателят на надзорния съвет на КТБ Цветан Василев не е свързан по никакъв документален начин с Пеевски, за който казахме, че не притежава медии.

Ето защо никога няма да чуете въпросът „Кой предложи Делян Пеевски за шеф на ДАНС“ от репортер на медиите, които Цветан Василев не притежава чрез Преевски.

А от липсата на този отговор зависи в коя от двете реалности ще живеем.

В тези медии, обаче утре – 9 октомври 2013 година ще откриете обширни заглавия, че Конституционният съд остави Делян Пеевски като депутат. Естествено, тонът ще бъде похвален. Защото живеем в „правова“ държава в държавата.

Въпросите „кой“ и „защо“ ще останат за другите медии, които не са на Делян Пеевски, не само документално.

 

 

За подпалките и сития Димитровград

Когато бях първи клас съобщих гордо на родителите ми – двама доктори, баща ми свирил на цигулка 10 години, че желая страстно да свиря на пиано. Отидохме с него в Младежкия дом в Хасково и известих една учителка, че искам да се присъединя в класа й.

Разбира се – започнах. Майка ми и баща ми не бяха никак екзалтирани, противно на ентусиазма им граничещ с досада, когато сама реша да върша нещо.

Вкъщи имаме хармониум – сещате се – нещо като умален орган, с орнаменти, дърворезба и прочие. Усилено 7-годишната Полина дрънкаше на него „Мери има малко агънце“. И така докато един ден не се прибрах от училище и заварих доктора-цигулар в битка с едни големи кадастрони и фулмастри. Оказа се, че татко ми конструира пиано – нарисувано, което не издава звук. Само и само да не блъскам по хармониума и да не се гавря с инструмента.

По-късно, когато станах по-голяма дойде моментът на истината – нямам никаква музикалност. Музикален мазол. Истински провал. Оттогава избягвам дори да си пея под душа.

Не защото съм комплексирана от хартиеното пиано. А защото истински уважавам музиката, няма защо да я загрозявам с вой на койоти или измъчени звуци, изтръгнати буквално с изнасилване на инструмент.

Точно 20 години по-късно в съседния до Хасково град – Димитровград по заповед на някаква си директорка насичат роял Блютнер, за да си варят компотите на дървесината му, а някой от палачите на инструмента, за награда, че е свършил работата, да си скове маса.

На тая маса ще пие ракия и ще яде домат нарязан на вестник. На тая маса, скована от роял ще стои и дистанционното, с което палачът ще усилва звука на телевизия „Планета“.

Гади ми се. Не искам да напиша изречението „Ненавиждам тази държава“. И ще се опитам да не го сторя.

Безкултурна, необразова и свирепа текезесарска нация. Разбирате ли, точно днес на независимостта, че няма как да има независимост ако си зловещо прост? Независимостта означава да имаш избор по различен от това дали да слушаш Алисия или Екстра Нина, или там които чалгаджийки са модерни сега.

Да имаш избор означава да имаш хоризонт. Сега хоризонт няма – в Димитровград има Митьо Пайнера, роял – няма.

Независимост означава да си изстрадал и осмислил свободата си. А нашият катарзис е Пеевски…

В тоя ред на мисли – не случайно това се случва в Димитровград – изкуствено създаден център на работническо заводската комунистическа класа. Съзнателно обезкулурявана.

Това е метафора на държавата ни, пълна с палачи на ума. Които първо насичат рояла, после влачат куче с колата си, а след това отиват да гласуват. И избират Бойко Борисов. Или избират нереформираната БКП, защото искат някой прост, човек от народа да ги държи на къс повод и да им казва, че да са прости е хубаво.

Затова мислим за сметките за ток и 20 ст. намаление. Затова ни харесва изречението „Вие сте прости и аз съм прост и се разбираме“  по Бойко Борисов. Затова ни харесват мантрите на Станишев за отрудения български народ по малките населени места.

Затова в Нисана пред мен вчера шофьорът плюеше тиквени семки през прозореца.

Затова 18% от младите българи искат да живеят в комунизъм.

Защото независимост без интелигенция няма. По тези географски ширини интелигенцията е умишлено обезкървявана и методично принизявана. За да се стигне до насечения Блютнер и компотите. Защото така няма независимост. Защото по този начин не искаш да имаш избор и не знаеш какво да правиш със свободата си.

Затова независимостта, която няма да напиша с главна буква, остава само календарен празник. Защото в тази държава живеят свине, с преклонени и празни глави.

Впрочем, днес секат рояла, утре за подпалки на компотите ще ползват и Солженицин. А догодина не 18, а 28% от младите българи ще искат да живеят в комунизъм.

И няма значение с кое име ще кръстим новия ни комунизъм дали с Бойково или Станишево.

Димитровград ще е сит от зимнината.