Ледът се пука, господа съдебни заседатели. Или как настъпва краят на лъжата „Пеевски“

Измина точно една година откакто в една мразовита априлска сутрин шепа хора се събрахме на протест пред Съдебната палата. Вътре се провеждаше „разговор“ с моя любим приятел и колега Борис Митов, написал сразяващ за прокуратурата текст, от който става ясна схема между настоящия главен прокурор Сотир Цацаров (още в битността му на съдия) и близкия до Пеевски обвинител Роман Василев.

Тогава Цацаров, очевдно почувствал се лично засегнат, моментално се самосезира и Митов бе на косъм от обвинението за „разгласяване на държавна тайна“.

Беше 9 часа. Необичайно студено за април. Бяхме малко. Не повече от 30-40 човека. Обичайните заподозрени. Дори не викахме. Стояхме изтръпнали от клинча и налудното искане на държавното обвинение Боби да разкрие източниците си.

Ясно ви е – колегите се познаваме, работили сме заедно, звъняли сме си по телефона в 2 през нощта, ползвали сме си диктофоните, снимките, източниците, знаем си физиономиите, настроенията и гледните точки.

Та… тогава го видях. Приятел – фотограф от медийната група на Пеевски. Беше се подпрял на стълбите на Съдебната и дори не беше включил апарата си.

Питам го иска ли кафе, а той очевидно имащ желание да се разпадне на парчета от срам казва: „Не знам как да ви снимам“. „Защо бе?“, изненадвам се аз. А той продължава: „Трябва да ви снимам грозни, нали знаеш как се снима отдолу, за да има двойни брадички, гуши, кръгове под очите. Трябва да търся изкривени физиономии. Как да ви снимам, мамка му?“

Знам, че си тръгна малко след това. Какви фотоси са изгрели от страниците на Монитор и Телеграф – не ме интересува.

Точно една година по-късно, в доста по-широк състав, се събрахме пред МВР. Поводът е ясен за всички – повторният палеж на колата на Генка Шикерова. И днес бяхме повече. И се поздравявахме по същия начин, и се смеехме и се ядосвахме, и искахме обяснения пак както тогава – докато течеше разпита на Боби Митов.

Има, обаче, една съществена разлика. За да покажат солидарността си с Генка…днес дойдоха и колеги от „Монитор“ и „Телеграф“. И не, те не бяха там, за да чоплят информация за пропагандните си дописки, спуснати по телефона на някой безименен главен редактор само с едно обаждане от Пеевски. Не бяха там, за да търсят грозни лица, които да отпечатат на страниците си. Нито да подслушват разговори на останалите колеги. Те бяха там, за да подкрепят журналиста Генка Шикерова. Бяха там, защото вече не се търпи. И, да – избягваха камерите елегантно. Не викаха „Оставка“. Но бяха там.

Те също отказаха да се качат при вътрешния министър Йовчев, който забележете – се стресна от около 100-тина журналисти и поиска, видите ли 10 от нас да се качат при него. Разделяй и владей този път не се получи. Нямаше желаещи да си общуват с властта (или както казва в началото на мандата на ГЕРБ настоящият министър на културата Петър Стоянович, пристигнал в НС в качеството си на бледен лидер на „Гергьовден“: „Идвам да се смърся с властта“). Никой не се смърси.

Това е само началото. За първи път колегите от „онези медии“ отказаха да участват в машината за лъжи. И застанаха с лицата си срещу нея.

Ледът се пука, господа съдебни заседатели.

Скоро журналистите от Монитор и Телеграф ще спрат да бъдат „служители“ на Пеевските медии. И отново ще станат журналисти.

Така се слага началото на истината. С отказ да участваш в лъжата.

Deja vu: 1 април

Когато миналата година около 10-ти юни ми се обадиха източници да кажат, че Делян Пеевски ще оглави ДАНС реагирах „Да бе, 1 април мина“. Сериозно. Четири дни по-късно Народното събрание назначи Пеевски за председател на ДАНС. И 1 април пак беше минал отдавна.

Оттогава нищо не изглежда невъзможно и така ведро си живеем в едно нескончаемо deja vu на 1 април. Само дето не става дума за шеги, а за откровени подигравки.

1 април беше и когато детето чудо на българската политика се оттегли сам от шефското място в ДАНС. И когато написа писмо, че е успял българин, на 30…

1 април беше и когато избраха Волен Сидеров за председател на антикорупционната комисия в парламента, към която бе и парламентарната етика.

1 април беше и когато от въпросната комисия отнеха парламентарната етика, за да може Сидеров да продължи да бъде неин шеф (Логиката е невероятна, както се вижда – той няма качества, за да председателства комисия по етика, но има необходимата етика да бори корупцията).

1 април беше когато същият този етичен колос отиде „на Варадеро“, и в Париж и… обясни, че го водели негови богати приятели.

1 април е всеки ден, откакто Николай Бареков обяви, че „имаме новина“ и влезе „в политиката“.

1 април е вероятната рождена дата на Пламен Орешарски, който почти година не отговаря на въпроса Кой?

На 1 април ще застроят Карадере.

На 1 април Бойко Борисов и Цветан Цветанов заговориха за независима съдебна власт.

На 1 април Мая Манолова прокара Изборния кодекс.

На 1 април Местан и Борисов пиха кафе и така ободряващата напитка се оказа по-разгорещяваща от страстната целувка на Местан и Станишев на Орлов мост (пак на 1 април).

На 1 април Йордан Цонев и Делян Пеевски внесоха закон за офшорките. И на 1 април го нарушиха.

На 1 април Лютви Местан съобщи, че той е носителят на „благата вест“ – така де, първи април се оказа на Благовещение.

На 1 април при акция, заснемана от ТВ7, Петко от Лясковец уби спецполицай и рани трима.

На 1 април Христо Бисеров подаде изневиделица оставка. Ден, по-късно – пак на 1 април се разбра и защо.

На 1 април Фидосова изчезна от ГЕРБ. И същият ден – 1 април я замести Цецка Цачева.

На 1 април президентът Росен Плевнелиев заяви, че е президент на ГЕРБ.

На 1 април Сергей Станишев оглави евролистата на БСП, за да обяви, че няма да отиде в Европейския парламент.

На 1 април встъпи в длъжност това „експертно“ правителство.

На 1 април България (в лицето на Орешарски) така и не успя да обясни позицията на държавата ни към Украйна.

На 1 април парламентът в парламентарната република България не изготви позиция по същата тема.

На 1 април заведоха Петното в парламента, с белезници (с белезници в НС!!!). За да обясни как протестите ДАНСwithme били платени.

На 1 април уволниха Еми Барух и Иван Бедров от Дойче Веле заради Делян Пеевски. И после пак ги назначиха – били се объркали.

Какво се радвате на 1 април, като го живеем всеки ден?

Честитете си празника като стане 2-ри април, защото една година не успяваме да превъртим календара…

Малинов от Лясковец

Господин Малинов, Кримската война е една. За да разберете по-лесно пуснете в google (този продукт на „цивилизационния враг“ на България) „Восточная война“. И прочетете.

Може да се допитате и до вашия лидер – Сергей Димитриевич Станишев. Местен е, така да се каже.

Но сега по същество. Господин Малинов, напуснете парламента. След това станете охрана на Руското посолство, вардете от набези паметника на Съветската армия или в тандем със Светлана Шаренкова пазете партизаните пред централата на БСП. Не ме интересува. Просто от позицията на български депутат, ще ви замоля да не говорите глупости. В качеството си на частно лице – правете каквото желаете. В качеството си на законодател, вие сте вреден.

Не, няма да ви обвинявам в национална измяна, защото вие не можете да схванете това. Вие сте от онази особена порода хора, които разбират нацията ни като част от СССР. Мозъкът ви не може да проумее, че това не е така.

Сам по себе си, вие не ме интересувате. Дълбоко сте ми безразличен. Но понеже честитите „победата в Третата Кримска война на всички православни християни“, искам да ви питам: в какво семейство се отраснал, господин Малинов? Като един истински русофил-социалист преди 89-та година не смятахте ли, че християнството е упадъчна практика, че е опиум за народа? И след 10-ти ноември ли взехте най-дебелата свещ в църквата, за да нравоучителствате на християнска темата?

Какво разбирате от религия, другарю Малинов, и като се кичите с православни нрави, защо наричате опонентите си „псета“?

Знаете ли на какво напомняте вие, и подобните „православни християни“, добили религиозност след 1989-а година? На Петко от Лясковец. На лудия с пушката, който може да пръсне черепа на държавата, в показна операция.

Вие сте Петко. Дълбоко увреден, незначителен местен луд, който заради откровеното малоумие на държавата, успява да пръсне мозъка на спецполицай. Разбира се, кадрите ще са заснети от ТВ7.

Знаете ли, господин Малинов, защо операцията в Лясковец причини смъртта на един полицай и причини раняването на още трима? Защото МВР си е завело екип на ТВ7 да снима героизма им. И са подценили ситуацията.

Знаете ли, господин Малинов, защо тая KLETA MAJKA BALGARIQ, винаги ще бъде винаги в незавидното положение на бавноразвиващото се дете на модерността? Именно заради такива като вас. Петковци от Лясковец. И заради неблагоразумието на някой недооценил ситуацията „държавник“, който е вкарал в Народното събрание „луд с пушка“.

Напуснете парламента и станете охрана на паметника на Съветската армия, честно…

На кого? (Малко допълнения към въпроса „Кой“ и казуса „Бисеров)

Казусът „Бисеров“ бил най-големият корупционен скандал на прехода. Такова поне мнение прочетох из всички коментари в последната седмица, които обвиха като паяжина мистериозното оттегляне и още по-мистериозните обвинения към вече бившия втори в ДПС.

Не мога да се съглася. Знам, че сега про- и контри- ще се втурнат всеки да защитава с плам тезата си. В този текст, обаче бих искала да се съсредоточим върху някои факти (а и спекулации), с които този случай е свързан, не само от гледна точка на контролирано спуснатата информация в момента, а и от гледна точка на фигурата на самия Христо Бисеров.

Фактите около словоблудствата

Засега ние медиите знаем следното – в неделя заместник-председателят на НС и заместник-председател на ДПС Христо Бисеров подава поставка от парламентарните си постове (правна комисия и ръководство на НС), както и от партийната си длъжност – зам.-шеф на Движението за права и свободи. Според съобщение от пресцентъра на партията това се случва заради „строго лични причини“.

Ден по-късно (в понеделник) председателят на формацията Лютви Местан дава странна пресконференция, на която се опитва да убеди медиите, че той видите ли нищо не знаел, макар и това да не говорело добре за един шеф на партия. Мантрата за строго личните причини е потретена, а докато обяснява колко не е информиран, Местан употребява повече от 4 пъти думата „искреност“. Междувременно часове по-рано в „Афера“ се пуска информация, че Бисеров едва ли не е на смъртен одър. А информацията разбира се, дошла от „брилянтни източници“.

Вторник и сряда информационното затъмнение продължава. Местан все така се тръшка, подчертавайки колко е неинформиран. Тръшка се обаче в Брюксел, където има най-важни на света срещи. Докато е в Брюксел пък се появява странна информация от инак доказан журналист – Веселин Желев, който твърди, че от свои източници знае за предстояща коалиция ДПС – ГЕРБ и ново правителство начело с Цветлин Йовчев, в състава на този парламент. Местан пак се тръшка и отрича.

В четвъртък изневиделица главният прокурор Сотир Цацаров дава телевизионно интервю. Единствената новина произлизаща от него е , че срещу Христо Бисеров в рамките на деня  ще излезе класифицирана информация. Очевидно става дума за разработка. И сега една голяма скоба – нали не е нужно да си обясняваме, че такива интервюта на главния прокурор са поискани от него.  Т.е. няма как той случайно да попадне „в телевизора“ и още по-случайно да се изпусне с „подробност“ в пика на скандал, тънещ в информационно затъмнение.

Затваряме скобата и продължаваме. Не повече от час по-късно,но пък забележете – преди официалното съобщение на прокуратурата, че срещу бившия заместник-председател на ДПС се води досъдебно производство за пране на пари, Цветан Цветанов изскача в парламента с версия. Видите ли, ставало дума за банкови трансфери от една държава в друга.

Веднага след това излиза прессъобщение на прокуратурата. В общи линии то е толкова конкретно, колкото и изказването на бившия вътрешен министър – става дума за банкови преводи от една европейска държава в друга и после към Сейшелите. Става ясно, че едната банкова сметка на е на Христо Бисеров, а другата – на доведения му син Ивайло Главинков.

За части от секундата Лютви Местан дава медийно изявление. Пак се тръшка – причините били лични, всяко „подобно нещо“ е личен акт, а не партиен, няма да навреди на ДПС и хоп, нова теза – защо Цветан Цветанов разгласил класифицирана информация преди съобщението на прокуратурата.

Пак скоба – за да носи едно съобщение характеристиките на класифицирана информация трябва да съдържа информация, на първо място. Анонсът на Цветанов подсказваше, че той разполага с данни и факти, но в крайна сметка не ги огласи. Оттам Местан развива тезата, че колко е ченгеджийско туй дело на Цветанов. Как можело да има информация, защо я знаел преди това? Казал ли му я някой? Възползвал ли се е Цветанов от свои контакти, придобил докато бил министър.

Веднага след това, вместо като един виден опозиционер, Цветанов да му тегли една (формално, разбира се) и да върне темата „Бисеров“ отново в руслото на скандала свързан с гръмкото обвинение „пране на пари“, той започва да отговаря на Местан не за друго, ами за класифицираната информация, която няма спор – не е разгласил.

Така неусетно председателят на ДПС и заместник-председателят на ГЕРБ запокитиха ровенето около случая „Бисеров“ в съвсем друга сфера – а именно има ли теч на информация от службите. Демек – да го кажа в прав текст, заедно изместиха центъра.

Сега пак скоба – за всяка опозиционна партия е невероятен подарък една висша фигура от управляваща формация да бъде обвинена в корупционни престъпления. Остава въпросът защо „величествения“ опозиционен лидер Цветанов не употреби случая политически, а влезе охотно в размяната на реплики с лидер на управляващите.

В тази какофония, неочаквано се намеси и шефът на ДАНС. Пак по темата с класифицираната информация. Имало ли теч от службите към Бисеров, че той да знае какво му готвят и да вземе решения за оттеглянето си.

Тази топка пак се подема от Местан: „Ако аз знам, че някъде имам тайни сметки, но е въпрос на време въвеждането на регламент за тяхното огласяване, вероятно бих предприел определени действия в тази посока“, казва той отново във връзка с оттеглянето на Бисеров по лични причини.

В цялата картина вече се е включил и бившият премиер Бойко Борисов, който както знаете, не е от най-обраните и мълчаливи политици. Вместо да насочи темата към „прането на пари“, каквото е обвинението, той пита дал ли е някой от ДАНС дал информация на Доган, който е оттеглил заместника на Местан.

В тази ситуация БСП мълчи. Мълчи цяла седмица.

Конкретиката

И докато медиите се занимаваме с това кой каква информация получил, изнесъл и употребил, както и разбира се, отчитаме „искреността“ на Местан, че той видите ли нищо не знаел, тук-там се прокраднаха някои данни за „прането на пари“ на Христо Бисеров.

По неофициална информация стана ясно, че бившият заместник-председател на ДПС е превел 400 000 долара от своя сметка в Швейцария на сметка на името на доведения му син Ивайло Главинков, в Македония. Оттам парите отпътували за Сейшелите.

Отново по неофициална информация имало още един транш от около 50 000 долара, пак по същия път.

Освен това в медиите се появиха и твърдения, че подобни трансфери са правени и назад в годините – между 2000-та и 2003 година, както и между 2006 и 2008 година. Отново по неофициална информация, обаче до края на 2012 година в прокуратурата такива сигнали не са постъпвали.

Така… заради тези траншове срещу Бисеров се води досъдебно производство.

Разбира се, в тази ситуация, при тези данни, всички ние се хванахме за сърцата и започна едно масово тръшкане  не тема корупция.

Докато койотския вой на нас медиите нажежи трептенията на въздуха с възмущение и присъди тип последна инстанция, по БНР изтече мистериозна информация, че Христо Бисеров е напуснал страната. Даже спекулациите стигнаха до там, че е в ЮАР – откъдето не може да бъде екстрадиран в България. И пак вой до небето, и пак тия 400 000 долара.

Хайде да помислим, а?

Заместник-председателят на ДПС е имал сметка в Швейцария, а Главинков (доведеният му син) в Македония. Не е незаконно, нали? Има законово изискване въпросните банкови сметки да бъдат декларирани в БНБ, което ако не е сторено подлежи на административна санкция. (Тук с бившия зам.-апелативен прокурор на София Иван Петров мислим по еднакъв начин.)

От тези сметки има поток на пари. И това не е незаконно.

Получените в македонската банка пари са разпределени към депозити, изтегляни са и са преведени в друга страна – Сейшелите. Нормални действия с пари.Не са забранени от закона.

И сега идваме до най-интересния момент – произходът на средствата не е установен от прокуратурата, но пък досъдебното производство се води за „пране на пари“.

За да се докаже подобно нещо трябва да има откъде да ги е изпрал тия пари Христо Бисеров. Това не е да изпереш 20 лева в джоба на дънките си. Т.е. трябва на първо място да има престъпление, словоохотливият в сутрешни блокове Цацаров да докаже въпросното престъпление и Бисеров да е знаел за него или участвал в него. Иначе прането се заключва до 20-те лева в джоба.

На кого?

На мен тази история ми мирише. И тук не казвам, че Христо Бисеров е невинен. Това ще бъде установено от съда.

Казвам следното – до момента аз не виждам никакво „разплитане“ на случая. Информацията, която излиза не е особен плод на журналистически усилия за разобличаване и разравяне на ситуацията, а е по-скоро контролиран теч на информация, който обслужва определени тези.

Едната теза – ДПС са разбрали за „корумпирания“ Бисеров, или по-скоро Бисеров е започнал да краде от Ахмед Доган повече отколкото му е позволено, затова той го отстранява, но тъй като пък Бисеров знае много за партията му дават вариант за отстъпление и той бяга в ЮАР.

Ако приемем това за вярно – защо просто не разкарат „престъпника“ и не се възползват от всички лостове, които имат, за да прикрият следите (защо й е на партията тоя скандал)? Малко ме съмнява, че хората номинирали Делян Пеевски за шеф на ДАНС, биха се посвенили да ползват влиянието си, щото било незаконно.

Защо е публичният линч на Бисеров?  Кого обслужва този линч?

Когато говорим за така наречения сив кардинал на СДС, минал в лагера на Доган, не трябва да забравяме, че именно той бе най-големият враг на ГЕРБ в ДПС. Не трябва да забравяме за комисията, разследваща връзките Бойко Борисов и Сретан Йосич и онази култова за миналия парламент фраза, която Бисеров произнесе от трибуната на парламента: „Бойко взе парите“.

Не трябва да забравяме също така, че отношенията Бисеров – Делян Пеевски никога не са били блестящи.

Не трябва да забравяме и следното – отношенията между Пеевски и Бойко Борисов пък са блестящи. Само вижте пакта за ненападение между тях – лидерът на ГЕРБ видя само „некомпетентността“  като пречка Пеевски да оглави ДАНС, а медиите на майката на Пеевски не продумват лоша дума срещу Борисов, при все че са в основата на проправителствената пропаганда.

Не трябва да забравяме, че Делян Пеевски и гражданинът „Кой“, предложил не, ами заставил Орешарски да лансира го за шеф на ДАНС, след това си назначиха нов шеф на същата агенция – Писанчев. Именно Писанчев взема активно участие в „отвличането на темата“ към каламбура с класифицираната информация.

Сглобявате ли си картината?

Бисеров попречи на някого. И най-беглият поглед на събитията навежда вниманието ни отново към факта, вероятно е попречил на гражданина „Кой?“.

На кого попречи Бисеров?

Кой?

Ето това е въпросът. Пак това е въпросът. Половин година задаваме този въпрос, ходейки неуморно по  улиците.

Кой е този на когото попречи Бисеров?

Кой е метафората на Делян Пеевски? Кой всъщност е Пеевски? Защото той не е сам по себе си.

Пречи ли Бисеров на коалиция ГЕРБ и ДПС?

„Кой“ в добри отношения ли е с Бойко Борисов?

„Кой“ в какви отношения е с БСП, които така онемяха? И подготвя ли този „Кой“ нова тройна коалиция, ама без „Атака“?

„Кой“ готви ли ново управление със същите престъпни характеристики като на това. И като на предишното? И между кого се готви това управление? Ще успее ли Бойко Борисов да изтъргува тезата си, че всички лидери „трябва да седнат и да се разберат“.

Дали посредникът на тоя алъш-вериш няма да бъде пак Пеевски? Пак метафората Пеевски, имам предвид.

„Кой“  разкара Бисеров, „Кой“ измества темата към класифицираната информация?

„Кой“ измисли така обвинението на Бисеров, че той да бъде разследван от отдела на Роман Василев. (Пак скоба – Роман Василев се слави като един от прокурорите-приятели на Делян Пеевски. Същият обвинител по времето на ГЕРБ бе страстен поддрържик на Цветан Цветанов и разписваше незаконно СРС-та от името на министъра. Случайно или не, пръв за това заговори именно Христо Бисеров http://www.mediapool.bg/zam-gradski-prokuror-vse-pak-e-podpisval-srs-ta-vmesto-vatreshniya-ministar-news182428.html )

На кого попречи Бисеров?

Защо са ударите в енергийния сектор? След Богомил Манчев „боят“ по Бисеров е по същата тема.

Колкото до „най-големия корупционен скандал“ в новата ни история, както се представя случая – това ще реши съдът. Не сме Цветан Цветанов, че да раздаваме предварителни присъди.

Колкото до останалото – от тази седмица вече трябва да допълним питането си към т.нар. „власт“. Веднага след въпроса „Кой“ трябва да добавим и още един.

Давам ви модел, който лично аз възнамерявам да спазвам:

„Кой предложи Певски за шеф на ДАНС? И попречи ли с нещо Христо Бисеров на този „Кой“?

Гледаме сюжет сложен, в който опаковката, която почти рекламно ни е спусната, не е вътрешното, не е сърцевината.

Засега разбираме със сигурност, че политическата система „изплю“ Бисеров, позовавайки се на стари факти и без да твърди, че парите са резултат на престъпление. След като знаем кой е въпросът на нашето време – Кой (стои отзад)? – няма как да повярваме, че „изплюването“ е по чисти подбуди

P.S. Има едно друго питане, на което много скоро ще бъде даден отговор? Кой ще заеме мястото на Бисеров като заместник-председател на ДПС? И дали това няма да е Камен Костадинов, който също като Роман Василев, има славата на близък до Делян Пеевски. И вероятно до „Кой?“.

 

Какво нямат Пеевски и Василев (и някои предположения за утрешната преса)

Депутатът от ДПС и следовател в неплатен отпуск Делян Пеевски не е собственик на „Нова българска медийна група“. А председателят на Надзорния съвет на Корпоративна търговска банка Цветан Василев не притежава чрез Делян Пеевски медиите от „Нова българска медийна група“, защото както е известно парламентаристът не е техен собственик.

Вероятно по тази причина във въпросните издания не намери място изказването на германския посланик Матиас Хьопфнер от миналата седмица.

„Олигархичните кръгове имат естествения рефлекс все повече да влияят на медиите, за да защитават политическите и икономическите си придобивки, а свободата се е изродила в слободия, което създава истински вакуум в медиите. Ако концентрацията на медии е прекалено висока, а собствеността е концентрирана в олигархични структури, тогава демокрацията е застрашена, защото медиите са еликсирът на живота на модерната демокрация (…)Някои стават медийни предприемачи, някои го наричат медийни магнати, имат възможността значително да влияят на общественото мнение в България. По този начин те разполагат с голямо политическо влияние. Държавните институции трудно могат да се дистанцират от него. Така възниква опасността от „държава в държавата“”, каза дипломатът.

Няма друго основание, освен горепосоченото, тези думи иначе да не присъстват в изданията, които не са на Пеевски.

Тъкмо защото медиите, за които говорим не са нито на Пеевски, нито на Василев в тях не намери място безпрецедентната пресконференция на ръководството на германската държавна медия „Дойче Веле“ , което пристигна в България, за да се разграничи от КТБ и нейния мажоритарен собственик Цветан Василев. Той, помните, заплаши ДВ със съд, защото двама български кореспонденти – Еми Барух и Иван Бедров са спрегнали името му в нечиста близост Пеевски.

Такъв инцест между едрия капитал, съдебната , законодателната и четвъртата власт, разбира се, документално няма. Защото Цветан Василев не е собственик чрез Пеевски, на медиите, които всъщност Пеевски не притежава.

И именно по тази причина във вестниците на Нова българска медийна група липсваше кратката информация, че народният представител от ДПС, чиято съдба на парламентарист трябва да реши Конституционния съд, е отказал да се яви пред пазителите на основния закон с мотива, че били предубедени.

Може би по същата логика в медиите, които Пеевски не притежава, отсъстваше и предисторията на казуса, който стигна до Конституционния съд – може ли депутатът да остане такъв, след като е шествал в ДАНС, в качеството си на избран председател на т.нар. „българско ФБР“.

Разбира се, в медиите, които Пеевски не притежава, протестите предизвикани от неговото назначение в тайната служба на държавата, бяха представяни като недоволство срещу президента, а после неохотно се споменаваше, че някакви хора искали оставката на кабинета „Орешраски“. Защо, обаче остана неясно.

И това е естествено – няма причина бунтът да е с причинител „Певски“. Той е 30-годишен, образован, следовател, който трябва да бъде деполитизиран и затова не е член на ДПС, а депутат- гражданска квота на движението. Във всичките му качества, достойни почти за юпи, той няма никаква документална връзка с едрия капитал на КТБ, а оттам и няма нищо общо с Цветан Василев.

Деполитизираният законодател, който няма внесен нито един проектозакон, няма и никакви интереси в съдебната власт. Затова и медиите, които той не притежава, не сметнаха за необходимо да споменат факта, че избраният по времето на ГЕРБ член на Висшия съдебен съвет – Васил Петров е „тъст“ на Пеевски. Тъст, разбира се – условно, той просто е дядо на детето на депутата, а и не бива да нарушаваме традицията: нищо документално.

Медиите, които Пеевски не притежава, логично, не откриха и нищо ненормално в това, че главният прокурор Сотир Цацаров и бившият вътрешен министър Цветан Цветанов си прехвърляха почти ужасени една тяхна среща, на която е присъствал депутатът Делян Пеевски. Впрочем, така и не стана ясно кой е поканил Пеевски на нея, пък и защо е толкова компрометиращо да е бил там, защото той е чист като сълза. Поне документално.

Изданията на Нова българска медийна група не откриха и нищо нередно във факта, че още преди да бъде гласуван Висшият съдебен съвет, който от своя страна избира главния прокурор, останалите медии знаеха, че обвинител номер едно ще е Сотир Цацаров.

Вестниците, които не са на Пеевски не се обезпокоиха и от факта, че вътрешният министър Цветлин Йовчев отказа да съобщи колко пъти Пеевски е посещавал МВР в предходното управление на ГЕРБ. Защото депутатът не позволил огласяването на гостуванията му при Цветан Цветанов.

Впрочем, медиите, които Цветан Василев не притежава чрез депутата, не забелязваха, че СРС-та, които Цветанов изчете в миналия парламент, бяха незаконни; не чуха и за пържолките-награда за немската овчарка, намерила трупа на момичето от Перник; и твърдяха с увереността на физкултурник-вътрешен министър, че съдия Мирослава Тодорова е магистрат „на мафията“.

„Някои стават медийни предприемачи, някои го наричат медийни магнати, и имат възможността значително да влияят на общественото мнение в България. По този начин те разполагат с голямо политическо влияние. Държавните институции трудно могат да се дистанцират от него. Така възниква опасността от „държава в държавата“, каза посланик Матиас Хьопфнер в речта си, която няма как да бъде прочетена в медиите, които Пеевски не притежава.

И пропусна да спомене, че щом има държава в държавата няма как тя да не се е създала , стъпвайки върху „действителност“ в действителността.

В този смисъл – ако се придържаме към правилото, че в театъра на абсурдизма най-добрите постановки, принадлежат на реалистите, няма как да не споменем два жизнено важни факта.

Народният представител от ДПС Делян Пеевски не е фактически собственик на нито една медия, а председателят на надзорния съвет на КТБ Цветан Василев не е свързан по никакъв документален начин с Пеевски, за който казахме, че не притежава медии.

Ето защо никога няма да чуете въпросът „Кой предложи Делян Пеевски за шеф на ДАНС“ от репортер на медиите, които Цветан Василев не притежава чрез Преевски.

А от липсата на този отговор зависи в коя от двете реалности ще живеем.

В тези медии, обаче утре – 9 октомври 2013 година ще откриете обширни заглавия, че Конституционният съд остави Делян Пеевски като депутат. Естествено, тонът ще бъде похвален. Защото живеем в „правова“ държава в държавата.

Въпросите „кой“ и „защо“ ще останат за другите медии, които не са на Делян Пеевски, не само документално.

 

 

Колко въпроса ще повдигне отговорът на „Кой предложи Пеевски“

Днес една колежка, минавайки край мен в Народното събрание подметна: „Ще питаш ли пак Орешарски кой е предложил Пеевски и днес?“.

Така се и случи – след парламентарния контрол министър-председателят даде пресконференция. И днес не отговори на питането за Пеевски.

Не отговори на този въпрос и вчера, когато отново бе в парламента, за да отчита постиженията си от първите 100 дни управление. „Постижението“ Пеевски остана неизговорено.

Не отговори и предходната седмица, когато пак намина през парламента, за да бъде „проконтролиран“ в петък от депутатите.

Не отговори и в Панорама. Не отговори и в сутрешния блок на бТВ.

Няма да ми отговори и следващата седмица. Защото най-голямото постижение на първите 100 дни управление на ДПС, БСП и Атака – Делян Пеевски трябва да потъне в забрава.

Това, обаче не означава, че ще спра да го питам. Без значение кога ще падне този кабинет – дали ще си иде скоро, или ще след четири години, имам цялото време, с което той разполага, за да задавам един и същ въпрос: Кой предложи Пеевски?

И не, този въпрос не е изтъркан и незначителен. Не може да бъде изтъркан, защото остава без отговор. Не може да бъде и незначителен, защото самият въпрос напомня, че политическата власт у нас няма идеология (Пеевски е еднакво обичан от БСП, ДПС, ГЕРБ и Атака. А може и да ги „страхува“, знам ли…). Показва и срастването на едрия бизнес с въпросната власт, диктувайки правилата на играта в парламента, медиите, прокуратурата, съда и тн. В целия ни публичен живот. А оттам и в личния ни/ви живот – как се информирате, дали КАТ-аджията ви иска 20 лв, дали заплатата ви стига и прочие битовизми, произтичащи от мястото, където всички съжителстваме.

С отговора на въпроса „Кой предложи Пеевски“ ще имаме историческия шанс да започнем да разплитаме зависимостите между партиите и бизнеса. С този отговор може би ще се пробваме да надникнем и зад мерзките „договорки“ за ВСС, съд и прокуратура, обществени поръчки и т.н.

Ако успеем да докопаме отговор на въпроса „Кой предложи Пеевски“, може и да се амбицираме да разберем защо тъст му е във ВСС, защо Борисов се похвали, че „изборът“ му за главен прокурор е бил добър, визирайки Цацаров, и защо нито един от тези уж смели държавни мъже не смее да изговори името Деляново.

Ако успеем да изтръгнем отговор на този въпрос, ще разберем защо една цяла медийна група обслужва почти еротично всяка власт, въпреки че собственикът на медийната група е следовател, депутат от ДПС.

От отговора на въпроса „Кой предложи Пеевски“ ще разберем кой никога не пада от власт и защо. И ще можем да поставим въпроси за зависимостите на този някой с другите.

Така ще се отприщи цяла серия от въпроси. Само от един отговор.

И ще получим уникалния шанс да започнем да се прочистваме и да спрем да „страхуваме“.

Затова, колеги, е важно да задаваме този въпрос: Кой предложи Пеевски?

И моля ви, нека това не се случва сам на пресконференциите на Орешарски в парламента. Вероятно вие го виждате на други „събития“. Вземайте думата смело и не смятайте, че питането ви е изтъркано и неважно.

А вие от кой кръг сте?

„Друг кръг, за който може да се говори, това е кръгът на Корпоративна търговска банка (КТБ), трети кръг би могъл да се говори за много други. Но нека имаме много ясна дефиниция, да направим обществена дискусия по тази тема какво означава олигархичен кръг или икономически кръг.“

Кой влиза в кръга КТБ?

– Не знам целия, но предполагам самата банка и медиите, които са свързани с нея. Поне така се твърди.

Делян Пеевски от този кръг ли е?

– Предполагам, че да.

Защо го назначихте за председател на ДАНС?

– Защото имах достатъчно уверения, че ще свърши добра работа за държавата. Отчетох го като грешка.

 

Тази размяна на въпроси и отговори със Сергей Станишев на пресконференция на БСП стана повод, той да ме запита аз кой кръг представлявам.

Обясних му, че сама по себе си съм кръг.  Макар да мога и за квадрат да мина.

Не това е въпросът, обаче. Идеята е друга – лидерът на една от двете управляващи партии си позволява да пита журналист към коя част от олигархията принадлежи. Не знам дали той самият си дава сметка за това. Дори да игнорираме индиректното признание на Янаки Стоилов, че БСП са олигархия – защото след тях щяла да дойде „още по-алчна“ такава, въпросът на Станишев означава само едно – в главата на тези хора се случва някаква позиционна война тип електронна игра. Едни фигурки се бият срещу други, а голям мазен палец ги управлява с джойстик.

Не, господин Станишев, не всички защитаваме нечии интереси. Някои защитаваме вижданията си. Защитаваме ги също толкова стръвно, колкото когато вие бяхте яростна опозицията и твърдяхте, че Бойко Борисов „успива“ протестите, когато се среща с Даниела Пеловска – налудна жена, дала му кредит на доверие, от името на февруарския протест. После се оказа, че тя, всъщност била майка на служители на Столична община. Служители на доста отговорни позиции.

В петък Орешарски стори същото, с някакви фейк бунтовници, които му засвидетелствали доверието си за няколко месеца.  Интересно – мнение на лидера на БСП по тая тема липсваше.

Писах дописки и в единият и в другият случай. Текстовете са изумително еднакви. Ужасявам се при мисълта – следващото правителство ще стори същото. И отново ще се налага да ровя за бекграунд в стари новини. А информацията е една и съща. Изумително –живеем във воняща тиня, която всеки път разбъркваме с пръчка, за да може да някой с мазен палец връз джойстика да ни насочи в другата посока.

Та, като част от олигархията, според Станишев, от тая висока позиция, искам да обясня какво е протестът:

Той не е срещу „комунисти“ и „турци“. Протестът е срещу всички. Той е и срещу ГЕРБ. И срещу  опита на Реформаторския блок да прибере под крилото си Касим Дал – верен другар на Доган, Борисов и Ердоган – в зависимост от изгодата. Протестът е срещу мутрите. Срещу двойния стандарт. Срещу разговорите в Банкя.

Протестът не убива хора, господин Цацаров. Вие се гаврите с човешкия живот, като обвинявате хората, които се гърчат от погнуса в собствената си страна. Вие ги обвинявате, че с бунта си убиват жени и деца и забавят линейки. Това малко след като произнесете патетична – естрадна реч пред ВСС и слязохте при гражданин, искащ да се самозапали.

Той, гражданинът протестира срещу съдебната система. А част от тая съдебна система е тъстът на Делян Пеевски, избран с гласовете на ГЕРБ, БСП и ДПС в миналия парламент. Въпросният тъст избра вас за главен прокурор. А ние знаехме, че вие ще сте обвинител номер едно още преди тъстът на олигарха (по Станишев) да гласува за вас. Още преди тъстът на олигарха да бъде избран за кадровик на съдебната власт.

Този протест, уважаеми господа, не е срещу демокрацията и волята на мнозинството, както се опитвате да го изкарате. Той е срещу вас. Които употребявате волята на мнозинството за личните си цели. Които са доста прозаични и все материални.

Той е срещу това съпругата на опозиционен лидер – да, за Моника Йосифова говоря, да прибира 3 милиона лева, от управление срещу което мъжът й се пени пред всяка възможна камера. Нима не помните господин, Станишев, какво говорехте за Бойко Борисов? Защо сте се хранел от ръката му?

Той е срещу Бойко Борисов. Срещу мутренско-авторитарния стил. Срещу пържолките за кучето намерило труп. Срещу СМС-ите до репортери.

И срещу самите репортери, които сега са голяма опозиция, а тогава се чудеха как да се харесат на Бате им и как по-остроумни да отгворят на писането, изпратено им по телефона от него: „харесваш ли ме?“.

Протестът е срещу Волен Сидеров и срещу умелото му използване.

Срещу ченгесарските опити за разделяне на добри и лоши, на богати и бедни, на умни и красиви срещу грозни и глупави. Не помните ли как обвинявахте (справедливо) Цветанов, че върши същоти?

А вие си отивате. Тръгвате си, точно така както сте се заградили в метална кошара. Безпомощни сте като бебета в креватче, от което не можете да изпълзите. Дали ще ви пазят един месец, или една година – няма никакво значение. Ще си тръгнете.

Следващите също ще си тръгнат. Защото вече можем. И мантрите за „по-алчна олигархия“ не ни плашат. Вече знаем повечето й лица, разпознаваме ги ходим спокойно срещу тях.

И дори, когато си идете, някои да се изплашат и да не викат срещу „по-алчната олигархия“, ние ще сме тук. И ще им вдъхваме кураж.

И ще питам и следващият дали назначените от него са олигарси. Вероятно, после и той ще ми пита от кой „кръг“ съм. Това, обаче не ме тревожи. Не ме и плаши. Защото сте толкова изумително предвидими и безпомощни, че дори не сте предизвикателство.

А вие от кой кръг сте, господа? Станишев, Цацаров, Местан, Сидеров, Борисов? От кой?

 

Погнусата

Ние сме Рокантен. Ние сме погнусени,  объркани, дезориентирани и несигурни, защото не знаем точно какво чувстваме. Ние сме изплашени. И никога досега не сме довършвали започнатото от нас. Ако Сартр бе жив щеше да адаптира „Погнусата“ за нас, а това не би било особено трудна задача.

Ние се бунтувахме срещу Цеко, Цецо и Бойко. А кой да знае, че те ще бъдат заменени от Делян Пеевски. Ние прекарахме целия месец юни, миналата година на Орлов мост. Кой да знае, че година по-късно ще бродим по същия маршрут, със сходни викове.

Ние сме образовани, умни и усмихнати. Сред нас и преди, и сега има едни тъмни субекти, които искат да ни накарат да викаме техните думи, да мислим техните мисли и да поканим техните господари да ни управляват.

Ние сме ядосани и безсилни. И не знаем кое е по-гнусно – Бойко Борисов или Делян Пеевски.

Аз не знам кое е по-отвратително. Защото съм ги живяла и двамата.

Необходимият разказ

Сега ще ви разкажа една история. Действието се развива през месец април 2009 година. По това време вестник Монитор бе една от малкото медии, настроени против Бойко Борисов. Аз работих във вестник Новинар. Вестник Новинар бе обща собственост на Любен Дилов – син и небезизвестния Антоан Николов. Медията сключи негласен договор с набиращата скорост ГЕРБ, а тогавашният кмет на София се обаждаше по телефоните да псува, че не е отразен точно така както иска.

Отказах да работя това. Не беше моята кауза. Не беше моето дясно. Напротив – искаше да убие моето дясно. И го стори сега през 2013 година, но това е друга тема.

Та… напуснах вестник Новинар и се преселих точно в предизборната кампания в Монитор, където можех да пиша на воля колко прост, безжалостен и престъпен е Бойко Борисов. И го правих. До нощта на изборите, когато отношението към „мутрата“ рязко се смени в отношението към „спасителят на България от Тройната коалиция“.

Няколко месеца ставах свидетел на следното нещо – всяка Божа вечер някой от редакторите на Монитор, неформална  собственост на Делян Пеевски, се обаждаше на въпросния неформален собственик, изчитайки всички страници от така наречения раздел „Вътрешна информация“, за да удостовери, че текстовете за ГЕРБ са „правилни“. Вестникът публикуваше не по-малко от три снимки на Борисов – една на първа страница задължително, и две във вътрешните. Изданието се сблъска с голям проблем – трябваше да намира красиви снимки на премиера.

Вестникът не се печаташе до полунощ, защото Борисов бе на среща с Путин и тя трябваше да бъде отразена героично. Или – политическите страници се променяха, само защото Бойко, вече фамилиарно наричан от издателите, може да не е доволен.

Включително една вечер отпечатването на броя бе забавено с два часа, защото неформалният издател заподозрял, че карикатурата е неправилна. На нея имаше цветя, а на издателят му приличали на гербери.  Разбирате, не може така човек да се подиграва на герберите, а какво ще каже Бойко Борисов?!

За периода около една година, в който работих в Монитор спрях да пиша. Усвоих всички игрички във Facebook – от състезания с колички, до обстрел на топчета и небезизвестната Ферма, в която обгрижваш стръвно едни животни.

И докато аз цъках с погнуса във Фейсбук Фермата … Фермата за животни на Оруел се разрастваше.

Не мога да ви опиша безсилието, когато прокурор Роман Василев крещеше по бившия министър Николай Цонев, че е абсолютен престъпник. Не че съм убедена в невинността на Цонев, но съм убедена как не се прави. Тогава на първа страница на Монитор имаше обилна похвала за обвинителя и неговия патрон Цветан Цветанов.

Малко след това напуснах. Отидох да работя за половината от заплатата си на място, където мога да напиша всичко, което мисля. И да знам, че се боря срещу тази престъпна шайка от ГЕРБ. Вярно, може борбата ми да не е особено ефективна, зад гърба ми не стои телевизия и цяла армия от издания, но поне мога да заставам със собственото си лице и собствените си мисли.

И така докато няколко души обяснявахме цялата мерзост на ГЕРБ, няколко медии се опитваха да убедят обществото, че тази партия е най-доброто случващо се в България. В тези медии не намираха място случаи като случаят „Мирослава“ от Перник и пържолките за кучето, намерило трупа й. В тези медии не намери място моралният изверг Цветанов, който разсипа живота на лекарите от Горна Оряховица.  В тези медии го нямаше разговора на Бойко Борисов, станал известен като „Ало, Ваньо“.

Впрочем, в тези медии не намери място и триото от Банкя – Борисов, Кокинов, Найденов. Не намери място и начина на избор на Сотир Цацаров, за когото знаехме, че ще бъде главен прокурор, още преди избирането на ВСС, който го назначи. В тези медии съдия Мирослава Тодорва, която се изправи срещу Цветанов с ясното знание, че ще бъде смачкана, бе представена като основния проблем на българското правосъдие.

Знаете, това са медиите на това същество полудепутат – полушеф на ДАНС – Делян Пеевски. Същият, който сваляше карикатури от вестника си, защото на картинката има цвете, което му наподобява гербер.

Юни, 2012 – Юни, 2013

В тези медии протестите от юни 2012 година бяха представени като пиянска среща на малка група алкохолици.

Впрочем, тогава юни, 2012 година както крачехме и крещяхме „Долу Цеко от Алеко“, точно до мен едно момиче със сълзи в очите, поемайки си въздух между две скандирания успя да извика „Протестът е за всичко“. Да, протестът бе за всичко.  Това не намери място в Монитор и Телеграф.

Сега, година по-късно в същите медии гневът срещу техния шеф е обрисуван образно като платена бутафория. Платена от ГЕРБ.

Ние протестираме срещу едно и също. Ние протестираме срещу многоглавата ламя с лицата на Борисов, Станишев, Цветанов и Пеевски. Ние протестираме срещу липсата на избор.

Ние протестираме срещу това, че тези политици, които миналата година се прехласваха в ефир по плаката „Ние сме държавата“, ни го взеха от ръцете, накъсаха го на малки парченца и го стъпкаха. Другите срещу, които тогава бе този плакат и го псуваха, днес се опитват да го залепят. Само и само да ги доведе отново на власт.

Ето затова този плакат не е издигнат над главите ни, а е заменен с „Гнус ни е“.

Ние сме погнусени, дезориентирани и не знаем дали протестирайки няма да поканим официално в Министерския съвет Бойко Борисов. Ние сме потресени, омерзени и изплашени.

Защото някой ни къса цветята, тъпче ги и ги обявява за гербери. Също като в онази карикатура.

Ние сме без изход. Защото живеем в паралелната реалност, в която шизофренично смесваме Angry Birds и Животинската ферма. И наистина изглеждаме като добре програмирана игра, в която тригавалата ламя Борисов, Станишев и Пеевски ни казват какво да правим.

Ходих на протест всеки ден преди една година с потреса, че протеста ми ще доведе БСП на власт. И това се случи. Сега с погнуса протестирам, със страха, че гневът ми ще доведе ГЕРБ на власт.

А за да не се случи това трябва да помислим как да го предотвратим. И преди да викаме „избори“, както вече втори ден се случва, трябва да се измислим отначало. За да не оставим автобиографията си недовършена.

Аз съм маргинал или защо рева на избори…

Това са третите избори, на които рева. Ама рева с глас и сълзи от безсилие и безсмислие.

Няма да се старая този текст да изглежда лъскав, няма да го къдря с хубави думи. Ще ви разкажа как рева на избори.

Далечната 1995 година. Аз съм на 9 години. Спя кротко сутринта. В стаята влиза баба ми, буди ме и казва, че комунистите пак са спечелили изборите. Помня само, че се изправих до нея и се разревах. Нямам никаква представа защо плаках така дълго и неутешно. Знам само, че ми звучеше много страшно и безнадеждно. И то се случи. Две години по-късно. Тогава още нямах никаква представа, че ще ми тръгне така от избори на избори…

Годината е 2009. Акредитацията ми за НДК виси на врата ми, а аз съм се свила и рева. Тоя път от ярост. Ярост срещу скотския, идиотски, малоумен народ, който в една мутра и престъпник видя спасител. Ярост, която в същността си имаше същото предчувствие за страх, като през 1995 година.

Годината е 2013. С излизането на изборните резултати псувам. Ненавиждам този малоумен народ. В парламента влизат четири партии – мутри, комунисти, фашисти и ДПС. Впрочем, най-разбираемата партия от тези е именно Движението за права и свободи. Да, за нея си гласуват едни хорица, които си нижат тютюна и се страхуват от политическата хунта, която освен да вземе гласовете им не се интересува от тях. Затова и те не ги дават.

Та, така – в българския парламент влизат мутри, социалисти, които не са се разграничили от комунизма и фашисти. В тази държава властва кичът, който иска, и успя, да задуши всеки разум. Тази държава иска да убие, унижи и стъпче елитите си. Да ги псува, и като Бойко Борисов от Банкя да им вика, че са педали.

Станах тази сутрин и се разревах.  Разревах се, защото мен ме няма в цялата схема, както се пееше в една песен. Няма ме. Аз съм 3.0%. Аз съм маргинал. А маргинал в България означава – под 30 години, образована, с добра професия. Маргинал в България означава човек, който иска само едно нещо от държавата си – не да му помага, да не му пречи. Маргинал означава, човек, който не понася кича, мутрокултурата, социалистическите многострадални обещания, а фашизоидните лозунги го водят до лудост.

Маргинал означава 3.0% на изборите. Чувствам се предадена от необразования, некъпан и глуповат народ. И не искам да знам как се чувства той, защото заради него аз не живея добре. Чувствам се предадена от всички, които се гнусяха от политиката, а сега охкат как в парламента има само ненормалници. Ненормалниците са там заради вас! И аз нямам нищо общо с това.

За първи път не съм представена в парламента. За трети път рева на избори. Така ми тръгна от хлапе…

 

P.S. Моля, този текст да не бъде препечатван в никоя медия, както напоследък се случва с блога ми. Къде да пиша имам. Това са много лични мисли, които споделям днес с хора – маргинали, с резултат 3.0%, не с публика. 

За фалшификацията и изплашения Бареков

Каквото и да се каже от този момент нататък, с каквото и решение да излезе съдът, изборите няма да бъдат приети за честни, а самият процес на вота ще бъде подценен. Дори да се докаже, че тези 350 000 бюлетини в печатницата на общинския съветник от ГЕРБ Йордан Бончев, са били наистина брак, както твърдят от фирмата (което силно ме съмнява) – изборите вече са нечестни.

Усещането за нечестни избори , освен от 350 000 готови за транспортиране бюлетини, идва и от прокуратурата. Да, да – правилно прочетохте.

Оказва се, според данни на юристи, че прокуратурата за първи път излиза с токова ясно и конкретно прессъобщение, като за обвинителен акт. След това, обаче държавното обвинение замълча, а не трябваше това да се случва.

Най-важният въпрос – от какви области са тези бюлетини, който може да помогне на отговора дали става дума наистина за брак или за фалшиви бюлетини, остава без отговор. Главният прокурор Сотир Цацаров си мълчи, наблюдаващият изборите заместник-главен прокурор Ася Петрова – също. Впрочем, нали помните, че беше най-любима на Цветанов…

На този фон превърналият се във флагман на свободната журналистика Николай Бареков, прави журналистически разкрития и хвърля плюнка по устните на Борисов и Цветанов, които доскоро страстно целуваше. Той е притеснен за живота си, съобщи самият той в ефира на ТВ7. Аз съм притеснена за журналистиката в България, след като именно Бареков се оказа неин флагман.

И не – не е важно, че преносиятелят на новината няма значение, както се опитваше да ме убеди една приятелка. Има голямо значение. Демек – нямало значение кой го казва, важното е, че излиза.

Искам да направя едно уточнение – изобщо не се съмнявам, че ГЕРБ са си „допчатали“ бюлетини, които не им стигат. Напълно са способни. Но това да ми го разказва журналистът, който обяви Бойко Борисов за феномен, който се венча при кмета на София (пак ББ) и прочие е малко като немски порно филм от 70-те. Всички актьори са кофти и освен, че си потресен те избива на смях.

А патосът, с който опозиционните на ГЕРБ партии хвалеха днес Бареков за сензационните му разкрития, е феноменален. Че нали до вчера бе нарицателно за „капута на Бойко“ (по думите на Борисов и трактовкте на останалите формации).

Всичко е толкова гнусно, че ме е срам, мен като журналист ме е срам, да съобщя сходна новина, като тази, която Бареков е съобщил. Цял ден се борих със себе си – заради убедеността си, че вероятно 350 000 бюлетини наистина са фалшиви и увереността в чувството ми, че няма как да съобщя новина като Бареков. Защото съм свикнала да казвам точно противоположното на Бареков. Но, понякога когато Лорд Джон е умрял няма как да съобщиш друго, новината е точно такава – Лорд Джон е умрял. И съобщихме с Бареков една и съща новина. И това вече е е дъното.

 

Така де, но основният въпрос стои – 350 000 вероятно фалшиви бюлетини са открити. Служебният премиер обясни договора с печатницата, президентът се скри зад ЦИК. Всъщност, нали помните – същият президент бе избран преди две години с бюлетини отпечатани от същата фирма. Ами ако и това е имало 350 000 „допълнителни“ бюлетини? Какво да каже човекът, неудобно е.

На този фон – ЦИК обяснява „Спокойно, нали са охранявани и с тях няма да може да се гласува“… А, ако има такива, които не са открити?

Двете работещи държавни институции в държавата – ЦИК и прокуратура вместо да помогнат за изясняване на ситуацията, я забатачиха още повече. Защото отговори няма – има ли още бюлетини и най-най-важното  – от кои райони са намерените уж дефектни бюлетини.

И нека не забравяме едно – възможността това да се случва се дължи изцяло на Искра Фидосова. С последната промяна на Изборния кодекс бракуваните бюлетини не се пазят, а се унищожават веднага след изборите. Така че, каквото и да иска някой да установи няма да може.

А изборите – да, те няма да бъдат честни. Нищо, че Бареков го съобщи. Дори и резултатите да бъдат признати, което силно ме съмнява, доверието в правителството ще бъде силно разклатено. Заради самия вот за него. А, когато има кой да ти напомня, че вероятно си избран незаконно, виждате какво става – пренасочвате атаките към ЦИК, досущ както направи президентът. А ЦИК… традиционно е в паралелен свят. Като главния прокурор.